Решение № 1926 от 31.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1926 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100500996 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20107286/02.11.2023 г. по гр. д. № 75491/2019 г. по описа на СРС, ГО, 45-и състав е оставено без уважение искането на Д. Б. Т. и М. Т. Р. за обезсилване на решение № 20043402/20.06.2022 г., постановено по същото дело, с което е обявен за окончателен сключеният на 12.11.2018 г. между Г. Й.

Т., ЕГН **********, и М.Т. Т., ЕГН **********, оставила за свои законни наследници Д. Б. Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, починал в хода на производството и заместен от законния си наследник – М. Т. Р., ЕГН **********, предварителен договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. ****, заедно с таванско помещение № 10, с полезна площ от 13,82 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - т. 4, север – двор с 11,636% от вход А идеални части от общите части на сградата, представляващ имот с идентификатор № ***, при покупко-продажна цена в размер на 16 666,67 лв., от която е заплатена сумата в размер на 8000,00 лв., при условие че Г. Й. Т. заплати на продавача остатъка от продажната цена в размер на сумата от 8666,67 лв., съставляваща цена на имота – на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 362, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците Д. Б. Т. и М. Т. Р. с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се сочи, че ищецът не е заплатил продажната цена в законоустановения двуседмичен срок. Твърди се, че цената 1 не е била платена и в продължения с определение № 5501/03.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3002/2023 г. по описа на СГС срок, като според жалбоподателите в този случай продълженият срок е започнал да тече от влизане в сила на въззивното определение. Заявено е, че купувачът-ищец е предприел действия по изпълнение на решението едва след като съдът го е уведомил за постъпилото по делото искане за обезсилване на решението. Сочи се, че половината от дължимия остатък на продажната цена е бил преведен по банкова сметка на Д. Т.. В тази връзка се акцентира, че въпросната банкова сметка е била открита целево за получаване на пълния размер на остатъка от цената, тъй като другата ответница М. Р. от години не живее в България и няма възможност да открие банкова сметка на свое име в страната. Твърди се, че другата половина от дължимия остатък е била преведена чрез пощенски запис до М. Р., като поради обстоятелството, че същата не живее в България, което е било известно на ищеца, е било невъзможно получаването му. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че остатъкът от цената е бил заплатен, при положение че пощенският запис не е бил получен от М. Р.. По тези съображения е отправено искане за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г. Й. Т., с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че ищецът е действал добросъвестно, като е положил усилия своевременно да изпълни задължението си. Заявява се, че е била налице пречка да се заплати цялата сума поради липсата на банкова сметка на ответницата М. Р. и връщане на пощенските записи, изпратени до постоянния адрес на същата. Ищецът твърди, че на 17.11.2023 г. е депозирал молба до съда с искане да задължи М. Р. да предостави банкова сметка, по която да й бъде преведен нейният дял от сумата, а в условията на алтернативност – да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да открие на нейно име банкова сметка, тъй като наличната по делото банкова сметка била с титуляр Д. Т. и липсвало представено пълномощно в нейна полза за получаване на цялата сума. Отправено е искане до въззивния съд за потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с искане по реда на чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен.

2

Разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК предвижда, че при предявен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението.

Съгласно чл. 362, ал. 2 ГПК, ако в посочения срок ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.

С решение № 20043402/20.06.2022 г. по гр. д. № 75491/2019 г. по описа на СРС, ГО, 45-и състав е обявен за окончателен сключеният на 12.11.2018 г. между Г. Й. Т., ЕГН **********, и М.Т. Т., ЕГН **********, оставила за свои законни наследници Д. Б. Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, починал в хода на производството и заместен от законния си наследник – М. Т.

Р., ЕГН **********, предварителен договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул.

****, заедно с таванско помещение № 10, с полезна площ от 13,82 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - т. 4, север – двор с 11,636% от вход А идеални части от общите части на сградата, представляващ имот с идентификатор № ***, при покупко-продажна цена в размер на 16 666,67 лв., от която е заплатена сумата в размер на 8000,00 лв., при условие че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на продавача остатъка от продажната цена в размер на сумата от 8666,67 лв., съставляваща цена на имота – на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 362, ал. 1 ГПК.

Решението е влязло в сила на 05.08.2022 г., предвид което съгласно чл.

60, ал. 5 ГПК срокът за заплащане на остатъка от продажната цена е започнал да тече на 06.08.2022 г. и е изтекъл на 22.08.2022 г. – първия присъствен ден, следващ 20.08.2022 г.

С молба с вх. № 25059490/24.08.2022 г., изпратена чрез куриер на 18.08.2022 г., процесуалният представител на ищеца – адв. Ц. П., е отправила искане за продължаване на срока за заплащане на остатъка от продажната цена, тъй като поради летния сезон и почивките през него няма връзка с клиента си, за да организира заплащането на сумата.

С молба с вх. № 25059866/26.08.2022 г. ответниците са направили искане за обезсилване на решението.

С разпореждане от 07.10.2022 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да обоснове и представи доказателства за неотложните причини, поради които не е бил в състояние да изпълни насрещното си задължение.

В молба с вх. № 25069954/25.10.2022 г. адв. П. е посочила, че в началото на месец август близките на доверителя й са били болни и след няколко дни той също не се е почувствал добре. След направен бърз тест, за който се представя снимка към молбата, се установило, че Г. Т. е болен от Covid-19, 3 като се твърди, че същият се е самоизолирал за период от две седмици. Адв. П. заявява, че по тази причина не е успяла да се свърже с доверителя си в този период и съответно не е било възможно да бъде заплатена сумата по решението. Изразено е становище за неоснователност на искането на ответниците за обезсилване на решението. Отправено е искане до съда да задължи ответниците да посочат банкови сметки, по които желаят да им бъдат преведени дължимите суми.

С определение № 20074213/12.01.2023 г. СРС е оставил без уважение искането на ищеца за продължаване на срока за изпълнение на решението, като е посочил, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от ищеца Г. Й. Т., във връзка с която е било образувано в.ч.гр.д. № 3002/2023 г. по описа на СГС. С отговора на частната жалба е представена служебна бележка в уверение на това, че Д. Б. Т. е титуляр на банкова сметка с IBAN ****. С определение № 5501/03.05.2023 г. СГС е отменил обжалваното определение и е продължил с две седмици срока за изпълнение на задължението на купувача Г. Т.. С определението съдът е посочил данни за банкова сметка с титуляр Д. Б.

Т., съгласно представената по делото служебна бележка.

По делото е постъпила молба с вх. № 25022140/29.05.2023 г. от ответниците Д. Т. и М. Р. с повторно искане за обезсилване на решението, от която съдът е изпратил препис на ищеца Г. Т. за становище.

Ищецът е получил препис от молбата на 23.06.2023 г., като на същата дата е депозирал молба с вх. № 25026017, в която посочва, че на 23.06.2023 г. е бил уведомен за определение № 5501/03.05.2023 г. на СГС и в изпълнение на същото представя доказателства, че е превел дължимите по делото суми. Към молбата са представени пощенски запис от 23.06.2023 г. за сумата от 4333,34 лв. с получател М. Т. Р. до адрес гр. София, ж.к. **** и преводно нареждане от 23.06.2023 г. за сумата от 4333,34 лв. с получател Д. Б. Т., като и в двата документа като основание е посочен номерът на делото.

С обжалваното решение от 02.11.2023 г. СРС се е произнесъл по искането на ответниците за обезсилване на решение № 20043402/20.06.2022 г., като е оставил същото без уважение.

С молба с вх. № 25041345/17.11.2023 г. ищецът е отправил искане до съда да задължи ответницата М. Р. да предостави банкова сметка, по която да й бъде преведена дължимата сума, а в условията на алтернативност е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да открие банкова сметка на името на М. Т. Р. в някоя от лицензираните в Република България банки, които е изброил в молбата. Като причина за отправените искания ищецът е посочил липсата на предоставена от ответницата Р. банкова сметка по делото и върнатите като неполучени два пощенски записа до нея, за което са представени доказателства към молбата.

От справка „НБД“ (л. 51 СРС) се установява, че М. Т. Р. има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. ****, **.

В първоинстанционното и въззивното производство М. Т. Р. се 4 представлява от адв. З. Т. с пълномощно, съгласно което адв. Т. разполага с представителна власт да осъществява процесуално представителство по делото, като липсва клауза, която да предоставя право на адв. Т. да получава от името на М. Р. суми във връзка с постановеното решение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. Т. представя декларация от името на М. Т. Р., заверена от завеждащия „Консулската служба“ при Генералното консулство на Република България в гр. Лос Анджелис. В декларацията М. Р. заявява, че наличната по делото банкова сметка на името на Д. Т. е била открита с нейно съгласие и с цел получаване на остатъка от продажната цена по делото.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.

В настоящия случай процесуалният представител на ищеца е депозирал молба за продължаване на законоустановения двуседмичен срок за изпълнение на решението, която е била изпратена, преди да изтече срокът. По мнение на настоящия съдебен състав изложените в молбата причини се характеризират като уважителни и първоинстанционният съд е следвало да уважи искането за продължаване на срока. Както невъзможността на адвоката да се свърже с клиента си, така и представените впоследствие доказателства за наличие на здравословна причина, която е породила невъзможността за осъществяване на контакт между процесуалния представител и неговия доверител, съставляват основание за продължаване на срока.