Акт от 22.10.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№659

22.10.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Цветомира Димитрова при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело №

248 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „Автогранд“

ООД, г р.Хасково, подадена чрез пълномощник, против Заповед № ФК-110-0024594/10.02.2020г., издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание чл.186, ал.1, и чл.187, ал.1, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – магазин „Автогранд“ ООД, находящ се в гр.Хасково, бул.“И.“№*и „забрана за достъпа до него” за срок от 7 дни.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и немотивирана. Според жалбоподателя, при налагане на принудителната административна мярка и при определяне продължителността на същата, административният орган не бил изпълнил задължението си за мотивиране на своя акт, а продължителността на ПАМ не съответствала на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В случая в заповедта не била посочена конкретната тежест на извършеното от оспорващия нарушение и последиците от същото за държавата и обществото, а били изложени единствено теоретични положения. Административният орган не бил отчел и характера на извършеното правонарушение, както и цялостното поведение на търговеца. Тъй като административният орган бил посочил, че при определяне продължителността на срока за запечатване на процесния обект били взети предвид определени обстоятелства, то тези обстоятелства следвало да бъдат ясно и конкретно визирани, а не да бъдат общо дефинирани. Местонахождението на обекта и характера на търговската дейност не представлявали конкретно обстоятелство по смисъла на закона. Не можел да бъде споделено приетото от административният орган, че тези обстоятелства са индикация за установена противозаконна практика от страна на задълженото лице, изразяваща се в системно неспазване на реда и начина за издаване на фискални касови бележки от ФУ, съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. В случая били доказателства оборващи твърденията на приходния орган. На 24.01.2020г., няколко дни преди извършената по документи проверка, била извършена проверка на място в обекта, в хода на която преди легитимацията на проверяващите била извършена от същите контролна покупка на 1 бр. акумулатор на стойност

154.00 лева платени в брой, за която лицето работещо в обекта при приемане на плащането издало фискален касов бон от наличното в обекта ФУ, което било в работен режим и в изправност. В констатациите по извършване на проверката изрично в протокола отразяващ резултатите от същата било записано, че ФКБ съдържа необходимите реквизити. Такава констатация опровергавала твърдението на административният орган, за наличие на установена практика от страна на задълженото лице, изразяваща се в системно неспазване на реда и начина на издаване на ФКБ от ФУ съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Не били конкретно посочени и последиците от това нарушение, които са взети предвид при определяне продължителността на ПАМ. Не се твърдяло, че е налице разминаване между платената в брой от лицето сума и стойността на издадената касова бележка от същия. Липсвал спор и че извършената продажба и получената сума за същата е била отчетена, чрез издаване на касова бележка от регистрираното от обекта ФУ, което било с дистанционна връзка с НАП.

Излагат се и доводи, че съобразно установените по делото обстоятелства, продължителността на ПАМ не съответствала на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Преследваната с ПАМ цел била да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджета ни приходи и тя нямало как да бъде постигната именно със запечатване на процесния търговски обект за определения в заповедта срок- 7 дни. Излагат се и твърдения, че прилагането на ПАМ преди издаване на НП обосновавало извод за нарушение на целите на именно този вид административна принуда.

На следващо място се излагат и доводи, че процесната заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и тъй като е издадена без да са налице предпоставките на закона за това. Така описаното деяние не представлявало административно нарушение, за което на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС да се налага и ПАМ.

Твърди се, че реквизитите по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. не били задължителни за съдържанието на процесния фискален бон, тъй като продадените стоки “авточасти“ не попадали в приложното поле на разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., а се отнасяли към услугите от група „Б“ по чл.27, ал.1, т.2 от посочения подзаконов нормативен акт. При продажбата на последните нямало изискване издаденият фискален касов бон да съдържа реквизитите по чл. 26, ал.1, т.7 от наредбата. Съгласно ал.3 на чл.27 от наредбата задължително се програмирали и регистрирали с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите: 1. отнасящи се към данъчна група А; 2. с.фиксирани цени в нормативен акт и 3. представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разходи. В случая предлаганите и продавани в обекта на дружеството стоки не попадали в нито една от тези три точки, поради което не било извършено нарушение, което да предполага прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“, гр.Пловдив, чрез пълномощник – в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно представен списък на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2020г. била извършена проверка на място в обект Магазин“Автогранд“, стопанисван от „Автогранд“ЕООД, гр. Хасково, находящ се на бул.“И8“№ *. При проверката, резултатите от която били обективирани в Протокол сер.АА, с бл.

№ 00*****/24.01.2020г. не били констатирани нарушения, а при извършената контролна покупка от проверяващите органи на последните бил издаден съответен фискален касов бон.

На 31.01.2020г. била извършена документална проверка на представени от дружеството документи, при която контролните органи констатирали, че в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин“Автогранд“, стопанисван от „Автогранд“ ООД, находящ се в гр.Хасково, бул.“И.“ № *е издадена касова бележка № 29697/20.05.2019г. от дерегистрирано на 24.01.2020г. фискално устройство, на обща стойност 237.91 лева. Касовата бележка била издадена във връзка с извършено плащане по рамков договор за отложено плащане, на лицето Б.И.В. за закупен акумулатор с арт. № 5604090547482PE на 15.05.2019г. и в същата била изписана само информация “Авточасти“. Според проверяващите органи, така издадената касова бележка, издадена от фискалното устройство на дружеството не съдържала задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г., а именно точното наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка в обект Серия АА, №00*****, съставен в присъствието на К. И.-стоковед и същия бил подписан без възражения от последната.

На 10.02.2020г. Началникът на отдел “Оперативни дейности“ - Пловдив, при ЦУ на НАП, като приел, че така констатираното представлява нарушение на чл.27, ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС, издал оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка с № ФК-110-0024594/10.02.2020г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС разпоредил налагането на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин за „Автогранд“ находящ се в гр.Хасково, бул.“И“ № * , и „забрана за достъпа до него за срок от 7 дни“.

Заповедта е била връчена на законния представител на дружеството на 20.02.2020г. Жалбата е подадена по пощата до съда чрез административния орган на 28.02.2020г., видно от пощенското клеймо на приложения пощенски плик.

От приобщените по делото доказателства се установява също, че за констатираното нарушение, Началник отдел“Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, е издал по отношение на дружеството наказателно постановление № 517776-F536771/15.06.2020г., с което наложил имуществена санкция в размер на 500.00 лева. Наказателното постановление е било обжалвано пред районният съд, при което е образувано а.н.д.№ 668/20202г. по описа на Районен съд, гр.Хасково.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежната страна, в законоустановения

14-дневен срок, при наличието на правен интерес, предвид което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваният акт е съставен в изискуемата писмена форма и е издаден от компетентен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, който е надлежно упълномощен със Заповед №ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на Изпълнителният директор на НАП (л.35).

Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на издаването на заповедта за ПАМ.

По материална законосъобразност на акта:

От данните по делото се установява, че оспореният административен акт е издаден на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е установяването на административно нарушение, изразяващо се в неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Според предвиденото в чл. 187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация.

В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба