Определение № 223 от 15.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502541 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.83, ал.2 от ГПК.

Възз.ч.гр.дело № 2541/2024год. по описа на ВОС е образувано по частна жалба на Д. С. Г. с ЕГН ********** от ***********, чрез пълномощник адв.

П. Н. ВАК срещу Определение № 13312 от 25.11.2024г., постановено по гр.дело № 13492/2024г. по описа на Варненски районен съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на Д. С. Г., ищец в производството, за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси по гр.д. № 13492 по описа на ВРС за 2024г., на осн.чл.83, ал.2 от ГПК.

В жалбата се настоява за отмяна на определението като неправилно.

Конкретно се позована на данните от приложената служебна бележка, съгласно които при посочено от работодателя брутно месечно трудово възнаграждение от 3 417.40 лева и общо удръжки от 2 144.74 лева, ищецът разполага с месечен доход от около 1200 лева. Сочи, че сумата била недостатъчна да покрива основните жизнени нужди на лицето, предвид сложната икономическа обстановка и високата инфлация, постоянното увеличение на цените на основните стоки и услуги. Настоява се, че и доколкото ищецът не разполага със спестявания или друго имущество, от което да реализира допълнителни доходи, то той не може да заплати държавна такса за образуване и водене на гражданското дело.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, при надлежно учредена представителна власт за пълномощника, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Производството по жалбата е допустимо и същата подлежи на разглеждане по същество :

Производството по гр.д.№ 13492 по описа на ВРС за 2024г. е образувано по заявен от Д. С. Г. с ЕГН ********** от ***********, чрез пълномощник 1 адв. П. Н. ВАК, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на сумите по издаден на 01.11.2010г. по ч.гр.д. № 15612/2010г. на ВРС изпълнителен лист, както следва : 1. сумата от 10 070.86 лева, представляваща главница по договор за кредит, сключен с ОББ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.10.2010г. до окончателното плащане; 2. Сумата от 587.17 лева, договорна лихва за периода от 01.12.2009г. до 05.10.2010г.; 3. 684.67 лева – наказателна лихва за периода от 01.12.2009г. до 05.10.2020г. и разноски в размер на 799.07 лева.

В исковата молба е обективирано искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси по образуваното дело.

Представена е саморъчно разписана декларация за материално и гражданско състояние от 06.11.2014г., в която ищецът е заявил нетен доход от 1271.66 лева; липса на собственост върху недвижими имоти, МПС и парични влогове. Описани са наложени три броя запори по съдебно-изпълнителни дела.

Приложена е служебна бележка с изх. рег. № 365000-75668-06.11.2024г. от МВР, ОД на МВР Варна, в която е отразено посочено, че Д. Г. работи в МВР Варна и има брутно месечно трудово възнаграждение в общ размер от 3 417.40 лева. Посочено е, че на служителя всеки месец се удържа ДФЛ, три запор към ЧСИ, съответно от 507 лева, 100 лева и за издръжка на дете в размер на 220 лева; заем ВКС от 1000 лева и членски внос от 6 лева, или общо 2 144.74 лева.

В Агенция за вписванията за периода от 01.01.1991г. до 15.11.2024г. липсват данни по отношение на ищеца за вписвания, отбелязвания и заличавания.

Съгласно справка от ОД на МВР сектор Пътна полиция с рег. № 81900062758 от 20.11.2024г. по партидата на Д. Г. липсват данни за настояща собственост върху МПС.

След като е обсъдил ангажираните от ищеца писмени доказателства исковият съд е преценил, че от същите не може да се направи несъмнен извод за липса на средства, с които страната да заплати дължимата от нея ДТ, и е оставил без уважение искането по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавни такси по делото.

По същество : При молба на страната за освобождаване от държавни такси на осн.чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да прецени налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасянето им въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея.

В конкретния случай съвкупната преценка на данните по делото относно имущественото и гражданското състояние съпоставено с пълния размер на ДТ от 486 лева за образуване и водене на производството пред ВРС води до извод, че ищецът не разполага с достатъчно средства да заплати цялата дължимата 2 държавна такса.

Предвид фактите, че ищецът е млад човек в работоспособна възраст, здрав и полага труд, както и че липсват данни ищецът да заплаща наем за жилището, в което живее, съдът приема, че сума в размер на 162 лева или 1/3 от дължимата държавна такса за образуване и водене на производството, представляваща част от нейния пълен размер от 486 лева, няма да го затрудни, вкл. и при покриване на неговите основни жизнени нужди. Следва да се отчете и факта, че се касае за еднократно плащане в хода на производството.

Следователно молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса за образуване и водене на производството по гр.д.

№13492/2024г. по описа на ВРС, 50-ти състав за сума от 324 лева, представляваща 2/3 от съответната държавна такса, се явява основателна, тъй като ищецът няма достатъчно средства да я заплати. В останалата част, а именно – за 1/3 от държавната такса в размер на 162 лева, искането остава недоказано.

Определението, постановено от състава на ВРС, следва да бъде отменено частично, като молбата по чл.83, ал.2 от ГПК бъде уважена за сумата, представляваща 2/3 от съответната държавна такса, а в останалата част - за 1/3, потвърдено.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13312 от 25.11.2024г., постановено по гр.дело № 13492/20249г. по описа на Варненски районен съд в частта за 2/3 от дължимата държавна такса за образуване и водене на делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСВОБОЖДАВА Д. С. Г. с ЕГН ********** от *********** от внасяне на държавна такса за образуване и водене на производството по гр.д.

№13492/2024г. по описа на ВРС, 50-ти състав, за сумата от 324 лева, представляваща 2/3 от целия размер.

ПОТВЪРЖДАВА определението в частта, в която молбата на Д. С. Г. с ЕГН ********** по чл. 83, ал.2 от ГПК е оставена без уважение до размер на 1/3 от съответната държавна такса, а именно за сумата от 162 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3