Решение № 181 от 13.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Велико Търново, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500224 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 62 от 10.02.2023г., постановено по гр.д. № 598/2022г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг ЖИ.т и здраве АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, Район Изгрев, ж.к.Дианабад, ул.Г.М.Димитров №1, да заплати на А.

А. С., със съдебен адрес гр.Горна Оряховица, *********, сумата от 19 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 06.07.2020г. пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва върху сумата считано от 06.07.2020г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 19 000 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е А.

С. да заплати на ЗАД ДаллБогг ЖИ.т и здраве АД-гр.София сумата от 232 лева, направени разноски по делото. Осъдил е ЗАД ДаллБогг ЖИ.т и здраве АД-гр.София да заплати държавна такса в размер на сумата от 760 лева, както и сумата 400 лева разноски по делото, по сметката на ВТОС, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Изрично е вписано в диспозитива на решението, че същото е постановено при участието на третото лице помагач С. М. Н. от с.Поликраище, Община Горна Оряховица.

1

Против решението са постъпили две въззивни жалби, подадени съответно от двете страни по делото.

Въззивницата ищца моли в жалбата си Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, е отхвърлен за разликата над 19 000 лева до пълния претендиран размер от 45 000 лева, поради това че в тази част решението на Великотърновския окръжен съд било неправилно.

Излага, че по делото единственият спорен въпрос бил за размера на дължимото обезщетение, който се определя съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедлИ.ст. Първоинстанционният съд бил определил несправедлив размер на това обезщетение само в размер на 19 000 лева. В конкретния случай, предвид настъпилите тежки увреждания за здравето и психиката на ищцата, които не биха се излекували с времето, тъй като били с постоянен характер, съобразно констатациите на вещото лице, присъденото обезщетение в размер на 19 000 лева, било крайно недостатъчно.

Въззивницата била получила мозъчно сътресение – лека степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място, закрито дислоцирано счупване на дясната ключица, с последваща оперативна интервенция, закрито счупване на първо ребро вляво и на второ вдясно, заедно с проявените клинични картини на контузия на белите дробове, пневмоторакс, закрито счупване на 12-ти гръден прешлен, закрити кръвонасядания /хематоми/ в областта на черния дроб и множество охлузвания по крайниците. Освен това, видно от показанията на разпитаните свидетели, въззивницата преживява изключително тежко инцидента. У нея се зародил психически дискомфорт, негативни мисли, повишена склонност към тревожност. Изпитвала в продължителен период от време множество трудности в ежедневието си – дълго време не могла да се облича сама, да се обслужва сама, за което ежедневна помощ й оказвали родителите й. Счита, че съгласно съдебната практика при претърпени болки и страдания, сходни с тези на С., справедлИ.то обезщетение за неимуществени вреди било в пъти над присъдените 19 000 лева.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски, както в първата, така и във втората инстанция.

Въззивникът ответник Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг ЖИ.т и здраве АД-гр.София, представлявано от изпълнителните директори Ж. К. и Б. И., чрез процесуален представител адвокат И. Ц., моли във въззивната си жалба, Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск, а в условия на евентуалност моли да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че на 2

08.03.2023г. застрахователното дружество е превело на ищцата по банковата й сметка сумата от 10 000 лева, представляваща част от претендираното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху главницата в размер на 2 711,11 лева, за периода от 06.07.2020г. до 08.03.2023г. Въззивникът ответник посочва обжалваем интерес в размер на 9 000 лева.

Излага твърдения, че първоинстанционното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лева до 19 000 лева, било неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – не била направена пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедлИ.ст, изведени от съдебната практика.

Първоинстанционният съд бил надценил търпените от ищцата болки и страдания, и едновременно с това бил подценил факта, че възстановителният и оздравителен процес при нея бил протекъл бързо и без усложнения. Ищцата се била възстановила напълно от претърпените травми. Същата не била провела адекватно лечение- не била провела рехабилитация, както и не се явила на контролни прегледи при лекари-специалисти.

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева по справедлИ.ст било прекомерно по размер и в протИ.речие със съдебната практика за аналогични случаи. От друга страна застрахователят бил заплатил извънсъдебно на ищцата 5 000 лева и определеният размер на обезщетение не съответствал на характера, вида и интензитета на причинените телесни травми.

Въззивникът ответник пледира за присъдено на ищцата прекомерно по размер обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адвокат С.

И. поддържа тяхната въззивна жалба и оспорва жалбата на Застрахователното дружество.

Въззивникът ответник не се представлява в съдебно заседание, но процесуалният му представител адвокат И. Ц., в писмена защита поддържа подадената от тях жалба и оспорва жалбата на другата страна.

Третото лице помагач С. М. Н. заявява, че съжалява за случилото се, не иска да си спомня подробности по него и като краен резултат заявява, че няма какво да каже, дори не е искал да присъства в съдебно заседание.

Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени от страните по делото, при наличен интерес да обжалват конкретното съдебно решение в 3 обжалваните му части, насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт и са подадени в срок.

Във връзка с преценка на тяхната основателност въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение същата ще бъде възпроизведена накратко.

На 06.07.2020г., на общински път 3015, кръстовище с републикански път ІІІ-5302, на територията на Община-Велико Търново, е настъпило пътно транспортно произшествие с лек автомобил БМВ, с рег.№ ВТ 46****, управляван от С. М. Н.. Към момента на пътния инцидент автомобил е бил застрахован по валидна застраховка гражданска отговорност при ответното Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг ЖИ.т и здраве АДгр.София. Виновен за ПТП-то е водачът на лекия автомобил. С присъда №52 от 17.11.2021г., постановена по НОХД №1789/2020г., на Районен съд-Велико Търново, влязла в сила, подсъдимият С. Н. е признат за виновен в това, че на 06.07.2020г., на територията на Община-Велико Търново, на конкретизирано кръстовище, при управление на МПС лек автомобил БМВ, с рег.№ ВТ 46****, нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП, поради което предизвикал ПТП и по непредпазлИ.ст причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, включително на ищцата С., която пътувала на предна дясна седалка.

4

Относно механизма и причините за настъпване на процесното ПТП в Окръжния съд е назначена съдебно автотехническа експертиза, от чието заключение се установява по убедителен и категоричен начин, че причината за настъпване на ПТП-то е неправилното боравене с органите на управление на автомобила от водача, които са довели до занасяне, след движение с несъобразена скорост – по-висока от допустимия критичен радиус на завиване на волана, в резултат на което ПТП-то се е реализирало извън платното за движение т.е. от заключението на вещото лице се налага същият извод, който следва и от влязлата в сила присъда, а именно че единствено виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лекия автомобил БМВ С. Н..

От заключението на съдебно медицинската експертиза, назначена в Окръжния съд, се установява, че вследствие на пътния инцидент ищцата А. С. е получила мозъчно сътресение- лека степен, закрито счупване на дясна ключица с последваща операция, закрито счупване на две ребра с контузия на белите дробове, закрито счупване на 12-ти гръден прешлен, хематоми в областта на черния дроб и множество охлузвания на крайниците.

Оздравителният и възстановителният период са продължили от 8 до 12 месеца. Ищцата съобщава за последващи оплаквания, които според вещото лице са от субективен характер – болезненост на дясната раменна става при физически усилия, болки в поясно-кръстната област при промяна на времето.

Вещото лице д-р Г. стига до категоричен извод, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан и поради липсата на предпазен колан се е стигнало до по-тежки телесни увреждания. Според вещото лице, ако С. е била с поставен предпазен колан, би получила значително по-леки по вид и степен телесни увреждания.

От показанията на разпитаните по делото в първата инстанция свидетели Себиле С. и Айхан Смаил – родители на ищцата -същата е била в болница в гр.Плевен 5 дни, след това е провела домашно лечение, след което била на терапия за раздвижване. Носила 4 месеца жилетка за болки в гръбначния стълб. 3-4 месеца приемала обезболяващи медикаменти. В същия период от време не можела да се грижи сама за себе си, за ежедневните битови нужди й помагала майка й. След инцидента ищцата се променила много – затворила се в себе си, започнала да избягва други хора, страхувала 5 се да се вози в кола, докато спяла скачала от леглото и викала, не можела да си намери работа, тъй като не можела да вдига тежко, според баща й – вече не била същият човек.

Преди подаване на исковата молба ищцата е заявила извънсъдебна претенция пред застрахователя да й бъде изплатено застрахователно обезщетение.