Решение № 260234 от 14.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ III-227

14.10.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА

ЛАЗАРОВА

2. Й. МАЙСКА при участието на секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия Майска въззивно гражданско дело № 1239 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н.К.К. с ЕГН-********** ***, заявена чрез адв. Минка Андреева Колева *** с адрес на кантора в гр.Карнобат, ул.Тодор Каблешков № 6-съдебен адресат; Й.Х.Д. с ЕГН-********** ***, С.Т.В. с ЕГН-********** ***, И.П.И. с ЕГН-********** *** и П.К.И. ***, последните четирима чрез адв. Светла Гонкова-Трайкова с адрес на кантора на АД“Трайков и Гонкова“ в гр.Бургас, ул.Пиротска № 29-съдебен адресат против Решение № 160/09.08.2019г. постановено по гр.д. № 971/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат.

Решението се обжалва, в частите, с които:

- е прието за установено по отношение на ответника Н.К.К., че ищците Д.М.К. и А.М.К. са собственици на 1/2 ид.част от поземлени имоти-земеделски земи с № № 109022, 120011, 170098, 193117, 150064, 370049, 620025, 320203, както и на 1/4 ид.ч. от земеделски имоти №№ 160018, 640020, находящи се в землището на с.

Есен, ЕКАТТЕ 27615, общ.Сунгурларе като ответникът К. е осъден да предаде на ищците владението на поземлените имоти на основание чл.108 от ЗС;

- по отношение на ответниците И.П.И. и П.К.И. е прието за установено, че ищците Д.М.К. и А.М.К. са собственици на 1/2 ид.част от поземлени имоти-земеделски земи с №№ 162004, 170097, 193118, 150061, 370050, 620026, 143001, както и на 1/ 4 ид.ч. от земеделски имоти №№ 372001, 160020, находящи се в землището на с. Есен, ЕКАТТЕ 27615, общ.Сунгурларе като двете ответници са осъдени да предадат на ищците владението на поземлените имоти на основание чл.108 от ЗС;

- обявен е за нищожен договор за доброволна делба сключен на 31.10.2014г. между Д.М.К., А.М.К., И.П.И., П.К.И., Т К. Д (чийто правоприемник е С.Т.В.) и Й.Х.Д. в частта, с която е извършена доброволна делба на над 1/ 2 ид.ч. от недвижими имоти земеделски земи с №№ 109023, 120011, 150012, 162004, 1700251 193016, 193110, 370002, 620013, 320203,

324185, 143001, и в частта, с която е извършена доброволна делба на над 1/4 ид.ч. от земеделски имоти №№ 160017, 372001, 640008, съответно ответниците И.П.И., П.К.И., С.Т.В., Й.Х.Д. и Н.К.К. са осъдени да заплатят разноски на Д.М.К. и А.М.К. в размер на 2873.80 лв..

Решението се обжалва като неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано.

Въззивниците намират правилно установени по делото, кръга от наследниците на К Д К., починал на *** г. в гр.Варна, респ. че по делото са конституирани надлежните страни, както и обема на възстановените земеделски земи, респ.наследствената маса.

В жалбата и допълнително постъпилите писмени бележки от пълномощниците на въззивниците се сочи, че съдът е постановил съдебния си акт без да обсъди всички относими към спора доказателства, доводите и възраженията на страните съгласно изискването на чл.236 ал.2 от ГПК. По-конкретно се навежда, че за да уважи предявените искове, съдът зачитайки действието на саморъчното завещание приел, че ответниците не са доказали възражението за придобиване на имотите по давностно владение от н-ци К Д, разглеждайки въпроса за кратката давност, без обаче да отчете в случая, че възражението на ответниците се основава на обикновено владение, независимо, че са налице предпоставките и на добросъвестното владение и отхвърляйки възражението на ответниците и за 10-годишния давностен срок без да изследва всички доказателства в тази насока, а позовавайки се само на частични гласни такива. Твърди се, че върху имотите е установено съвладение, започнало въз основа на влезлите в сила решения по чл. 14 ал.1 т.1 и чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Посочва се, че реституцията настъпва по силата на индивидуален административен акт-решения по поземления орган, а когато собственика е починал решението се издава на неговите наследници, следователно наследниците на К Д основават владението си на правно основание. За конкретния случай обаче, този извод не е от съществено значение, т.к. в полза на ответниците от възстановяването на земите (1995г. и 1998 г.) до завеждане на делото ( 14.08.2017 г.) е изтекъл срок далеч надхвърлящ срока дори на обикновеното владение (10 г.). Изтичането на този срок съответно през 2005 г. и 2008 г. като юридическо събитие е породил правото на собственост на н-ци К Д върху възстановените земи. В този смисъл твърди, че съдът неправилно не е приложил относимата правна норма на чл. 83 от ЗС, поради което обжалваното решение противоречи на съдебната практика по прилагането на чл.79, чл.83 от ЗС .

Счита се, че дори да се приеме, че завещанието е произвело своето действие при откриване на наследството на 08.03.1992 г., което е обявено на 23.06.1992 г., безспорно установен по делото факт е, че Д К. не се е възползвал от придобитото право до своята смърт на * г. , а след това и неговите наследници - Й.Д., М и Д. К до извършване на делба през 2014 г. на земи на К Д, а и след това до предявяване на настоящия иск на 14.08.2017г., като през всичкото това време е установено съвладение от наследниците на К Д, които включително са извършвали подялбата им, като Д К. по никакъв начин не е заявявал по-големи права. Твърди се, че приживе Д е участвал наравно със сестрите си при извършване делба на гори през 2004 г. и през 2007г. наследниците на Д К. са участвали наравно със сестрите му в делбата на ниви, оставени от П К, а през 2014г. разпределили всичко помежду си. По отношение на поделените земи с договор за доброволна делба от 2007 г. наследниците на К Д получили в общ дял три имота, от който момент те упражнявали съвместно добросъвестно владение и ги придобили с 5-годишна давност през 2012 г. , респ. с 10-годишна на 19.04.2007 г. преди предявяване на иска. Владението върху съответния дял от земите на П К те са упражнявали и преди делбата, а след делбата е трансформирано върху конкретни имоти. Ето защо от реституцията през 1995 г. с решение № 13458 от 12.07.1995 г. по преписка № 3752 от 30.12.1991 г. до 2005 г. (вкл.) наследниците на К Д са придобили и с дългия давностен срок право на собственост върху дела на своя наследодател. Останалите имоти от реституцията - по решение № 13389 от 12.07.1995 г. и по решения №№ 19873 от 28.07.1998 г. постановени по преписка № 2400/1991 г. всички наследници на К Д владели необезпокоявано и непрекъснато.

От всички имоти получавали добиви и граждански плод при отдаване за обработка от трети лица- последно с договор за наем за десет години от 2010 г. преди да извършат окончателна делба през 2014 г. че наследеното от А. и Д. К през 2005 г. Твърди се, че право на собственост върху 1/ 2 идеална част от процесиите недвижими имоти като наследници на Д К., е придобито по давност от останалите наследници на К Д при условия на съвладение вкл. и с наследодателя им Д К., това са Т К.- 1/ 3ид.част и М К. респ.нейните наследници- 1/3 ид.ч. Ищците заедно с баба си Й.Д. останали собственици общо на 1/ 3 ид.част съставляваща квота на Д К. от наследството на неговия баща К Д.

Твърди се, че ответниците са придобили правото си на собственост по силата на земеделска реституция с административни актове на поземлена комисия, заедно с наследадотеля на ищците, като дори да се приеме, че завещанието е действително, то те са придобили имота по силата на давност, който факт се свързва с изгубване на това право от ищците в частта надхвърляща наследствената им квота от дела на техния дядо- 1/ 2 от 1/ 3 ид.част. (чл.99 от ЗС). Като собственици на имоти всички н-ци К Д са участвали в делбата на земеделските земи и са получили в собствен дял реални имоти, поради което и извода на съда в обжалваното решение в обратния смисъл е неправилен и постановен в противоречие с посочените по-горе правни норми. В този смисъл се моли обжалваното решение в тази му част да бъде отменено, като претенцията по чл.108 бъде отхвърлена като неоснователна.

На следващо место се оспорват като неправилни изводите на съда досежно действителността на завещанието, възоснова на което ищците черпят собственически права и за неговото вещноправно действие, като се излагат съображение в подкрепа на твърдението, че последното няма универсален характер. На следващо место се твърди, че по силата на чл.19, ал.1 от ЗН, то не е могло да произведе правното си действие, тъй като наследството на К Д е открито на 08.03.1992г.-момент към който не е била завършена процедурата по възстановяване на правото на собственост на неговите наследници, следователно в имуществото на наследодателя не са били включени процесните земи. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗН е недействителен завет по отношение на вещи, които към момента на откриване на наследството не са принадлежали на наследодателя. По отношение претенцията за недействителност на договор за доброволна делба от 31.10.2014г. се навежда, че съдът не е разгледал възражението на ответниците за наличие на относителна недействителност само по отношение на постигнатото съгласие за делба на имот № 150012 с площ 14.001 дка в м. „Керезлика”, който е разделен поравно между страните, вместо да бъде предоставен изцяло на ищците в общ дял с ответника Й.Х.Д. . Твърди се в този смисъл, че засегнатият интерес на ищците се отнася до 1/ 2 ид.част от имот № 150060 с площ 4.667 дка получен в дял от Т К. Д , собственост на Н.К.К. в резултат на извършено разпореждане, и имот № 150061 получен в дял от И.П.И. и П.К.И..

Сделката би била сключена и без недействителната й част, ето защо следва да се прогласи частична недействителност в посочената част, за да се извърши разпореждане според изразената вола на пълномощниците. Поради това се моли да бъде отменено решението и в тази част, като по същество да се постанови съдебен акт за частична недействителност в посочената част. Претендират се разноски пред първа и въззивна инстанция.

В дадения срок е постъпил отговор по въззивната жалба от Д.М.К. и А.М.К., чрез процесуален представител адв. Бердж Хаджолян, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че с пропуска си да депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответника Н.К.К. е преклудирана възможността му да прави възражения за изтекла в негова или в полза на праводателя му С Г придобивна давност, както и да релевира възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, съобразно т.4 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК.

Подадената от Н.К. въззивна жалба против първоинстанционното решение досежно предявения евентуален иск по чл.26 ЗЗД се намира недопустима, тъй като този иск не е насочен против въззивника.

На същото основание се намира недопустма въззивната жалба от С. Т Г по претенцията по чл.108 ЗС, тъй като тя не е ответник по този иск. Навежда се, че С. Г е ответник единствено по претенцията по чл.26 ЗЗД за нищожност на доброволната делба, поради което има правен интерес да обжалва решението само в тази му част. Тъй като този иск е предявен в условията на евентуалност, то релевираните по него основания не касаят правото на собственост на ответниците, а се отнасят до действия на пълномощника извън представителната му власт и във вреда на представляваните, до липсата на изискуемата от закона форма, до липсата на уравнение на дяловете, което води до прикрито дарение, направено не в предписаната от закона форма - нотариален акт и др. В този иск за нищожност евентуалните собственически права на ответниците не са отречени, поради което С. Г не може да прави възражение за придобивна давност, тъй като с иска за нищожност правата й не са отречени. В този смисъл се твърде, че установяване на твърдението, че е придобила идеални части от процесиите имоти на основание изтекла придобивна давност в настоящото производство С. Г е могла да направи само с насрещен установителен иск по чл.