Решение № 4385 от 28.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4385

Хасково, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20257260700726 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Б. А. А. М. с [ЛНЧ], [държава], с адрес: [населено място], [жк] против Решение № 2086 от 28.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на [държава] като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ – възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващия. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване органът не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Информацията, на която се позовал органът не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход. Жалбоподателят счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му, ако бъде върнат в [държава], поради което били налице и предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила. Сочи че страда от псориазис и артрит и не би могъл да получи адекватно лечение в [държава] за тези заболявания. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспорения акт.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмен отговор по жалбата, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№ 105450-5702/03.09.2024г. по описа на Дирекция „Миграция“ при СДВР /л.74/ Б. А. А. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба вх.№ 3326/11.09.2024г. на РПЦ – Харманли, молителят, с посочени имена Б. А. А. М. е потвърдил желанието за предоставяне на закрила.

Чужденецът е бил регистрирани чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № УП-34521/11.09.2024г., /л.71/ като лицето посочило имена Б. (собствено) М. (бащино) А. А. (фамилно), гражданство – [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], религия – м. с., с в.образование, по професия х., [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно съпругата, децата, братята и сестрите на жалбоподателя, всички с местонахождение в [държава].

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.50), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: Б. А. А. М., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], [семейно положение].

Видно от Решение за настаняване № 3295/10.09.2024г. с рег. № УП-34521/11.09.2024г. (л.55), молителят е бил настанен в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС.

С писмо с рег. № УП-34521/13.09.2024г. (л.36), Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№ М-18334/31.10.2024г. (л.35), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 15.01.2025г. е било проведено интервю с Б. А. А. М., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП-34521/15.01.2025г. (л.25), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че напуснал [държава] през юни 2024г. легално където е отишъл да се лекува. Там останал около два месеца като на 25.08.2024г. влязъл нелегално в България през отвор в оградата. Молителя е разказал за града в който е живял до напускането на родината си, а именно [населено място]. Напуснал Сирия заради войната и дискриминацията на работното му място, както и по здравословни причини. Заявява че страда от п., а покрай него получил и с. усложнения. Посочил, че сраженията в [държава] продължавали и не би се завърнал там заради несигурността. Желаел да остане в България, тъй като тук за първи път някой е обърнал внимание на здравословното му състояние. Посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, не бил заплашван и не му било оказвано насилие.

Протоколът е подписан от интервюирания, длъжностно лице на ДАБ и от преводач.

С оспореното Решение № 2086/28.02.2025г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. А. М., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 17.03.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 24.03.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

Съдът намира за спазено правилото по чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си. В този смисъл не е налице неспазване на чл.36 АПК от страна на ответника.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т. е. няма нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.5 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, които да обосновават прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].