Решение № 1513 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1513/04.12.2024 г., постановено по АНД № 3238/2024 г. по описа на ПРС, VІ н. с.

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу И. К. Т.

– роден на ****г. в гр.****, б., български гражданин, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 15.09.2023г. в гр.Пловдив е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на три лица лека телесна повреда, както следва: на С. А. Б. (S.A.B.) ЛНЧ:

**********, родена на ****г. в Н., лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на дясната скула, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето; на С. М. Б. (S.M.B.), ЛНЧ: **********, родена на ****г. в ****, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лявата мишница, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето; на А. Я. М. (A. Y.M.), родена на ****г., лека телесна повреда, изразяваща се в удар в областта на гърба, довела до болка, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански и ксенофобски подбуди – престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага обвиняемият да бъде признат за виновен за така извършеното от него престъпление. Счита, че фактическата обстановка, изложена в постановлението му се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства.

В хода на съдебното следствие се събрали доказателства, от които се установява какви телесни увреждания са получили трите пострадали. Наред с това от заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза се установява, че обв.Т. не страда от психично заболяване, могъл е и сам е ръководил постъпките си, т.е. може да носи наказателна отговорност. Противоправното му поведение е било насочено срещу три млади жени, студентки в Медицински университет, които са чужденки и изповядват различна религия, като действията на обвиняемия са били по хулигански и ксенофобски подбуди. Поведението му изключително много стресирало пострадалите, а както към момента на деянието, така и към настоящия обвиняемият не проявява никаква критичност към поведението си.

С оглед на всичко изложено до тук прокурорът предлага на съда да признае обв.Т. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи административно наказание глоба, определена при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и над средния предвиден в закона размер.

Предлага на обвиняемия да бъдат възложени и разноските по делото.

Защитникът на обв. И. Т. – адв. И. счита, че не са събрани безспорни доказателства, от които да се установи, че обв.Т. е извършил престъплението 1 по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 вр. с чл.130 ал.2 от НК. Навежда твърдения, че обвиняемият е бил нападнат и му били нанесени увреждания, ризата му била скъсана, но съдът не назначил съдебно-медицинска експертиза за установяване на тези увреждания. Обв.Т. бил направил забележка на тези момичета, че носят хиджаб, защото обвиняемият бил дипломиран юрист и знаел, че по смисъла на Закон за ограничаване на носене на облекло прикриващо или закриващо лицето, на публични места не можело да се носи облекло, което закрива лицето им. Така обвиняемият направил забележка, което не водело до наличието на хулигански подбуди. Обвиняемият бил афектиран от поведението на пострадалите, по които нямало видими следи от увреждания. Предвид на това защитникът счита, че липсвали данни за наличието на хулигански и ксенофобски подбуди. Счита, че по делото нямало доказателства, че обв.Т. бил нанесъл удари по трите момичета, но според защитата са налице данни за нанесени увреждания по обвиняемия, като прокуратурата не ги била разследвала. Прави анализ на отделните показания на свидетелите, както и на извършения оглед на видеозаписите от камерите на търговския център, като счита, че няма доказателства за действия на обвиняемия, които да се квалифицират като ксенофобски, за които нямало и тълкуване в НК. Предвид на всичко изложено защитникът моли съда да оправдае обв.Т., тъй като присъдата не може да почива на предположения.

Обвиняемият И. Т. прави широк анализ на данните по делото, като задава множество въпроси, излага съмнение по повод на изводите на обвинението, прави анализ на действията на Хитлер, като счита, че поведението му не нарушава правата на пострадалите. Заявява, че никой не му обърнал внимание на въпросите, които имал, като счита, че имал права, борел се за равенство между половете и както пострадалите виждали лицето и косата му, така и той искал да вижда техните. Навежда множество доводи за ислямски джихад и как са облечени, като счита, че облеклото на постаралите не било демократично. Имал приятел мюсюлманин, с когото си писал и това било доказателство, че нямал лошо отношение към тях. Коментира поведението на полицаите както и на някои свидетели, които счита за заинтересовани. Навежда различни твърдения за мюсюлмани, за тяхното поведение, което счита за примитивно и като проблем за европейските ценности. Счита поведението си за своеобразен протест и предвид на това не счита себе си за виновен.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, нА. и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

И. К. Т. – роден на ****г. в гр.****, б., български гражданин, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Свидетелките С. М. Б. (S.M.B.), С. А. Б. (S.A.B.), А. Я. М. (A. Y.M.) и З. С. са студентки в Медицински университет – Пловдив, като били близки приятелки. Свидетелките изповядвали като религия мюсюлманство и ходели с 2 дълги дрехи, които покривали тялото им, като на главата поставяли забрадки – хиджаб, която покривала косата им и била навита около шията им. Според течението на религията, която изповядвали, жените следвало да носят тези забрадки около косите им, които не следвало да се виждат, а лицата им били открити.

На 15.09.2023г. св.С. Б., св.С. Б., св.А. М., св.З. С., както и техни приятелки – Р. И. и Р.Х., всички *** в **** – Пловдив, се намирали в кафене „Старбъкс“ в търговски комплекс МОЛ – Пловдив. Около 17:00ч. компанията напуснала заведението, като всички се насочили към таксиметровата стоянка, разположена пред централния вход на МОЛ – Пловдив. Р. И. и Р.Х. се отделили от останалите четири момичета и тръгнали да търсят банкомат.

Останалите свидетели М., Б., Б. и С. продължили към стоянката. Св. С. Б. вървяла най-напред. Най-отзад вървяла св.С. Б., а пред нея св.М. и св.С.. По същото време св.Р. А. – *** към таксиметрова фирма „***“, се намирал с управлявания от него таксиметров автомобил на стоянката, отстрани на сградата на МОЛ – Пловдив. Групата от четири момичета преминали покрай него и тъй като св.А. М. му била чест клиент, той я разпознал. Знаел, че и останалите момичета са *** в **** – Пловдив. Св.А. видял, че четирите момичета продължили в посока бул.„Пещерско шосе“, след което за кратко се обърнал към автомобила си, а няколко секунди след това отново погледнал в посоката, в която вървели четирите момичета. Той забелязал мъж, който вървял зад групичката – обв.И. К. Т., който приближил четирите момичета.

Докато вървели, св.Б. чула зад гърба си мъжки глас, който крещял на английски език: „Махайте се оттук! Мразя ви!“, като тези викове били отправени от обв.Т.. Свидетелката усетила, че непознатия за нея мъж – обв.Т. се намирал непосредствено зад нея, но не се обърнала и не влязла в словесен контакт с него. В един момент св.Б. усетила, че обв.Т., който крещял към тях, я хванал за шала, тип „хиджаб“, увит около косата и шията й, като започнал да я дърпа със сила. От това действие св.Б. започнала да се задушава, като чула, че обв.Т. продължавал да крещи на английски: „Махайте се оттука“. Без да бъде провокиран по какъвто и да било начин, обв.Т. нанесъл удар с юмрук в областта на лявото рамо на св.Б.. Тя не успяла да види извършителя, тъй като той бил непосредствено зад гърба й, но от крясъците останалите момичета – св.М., Б. и С. се обърнали и пряко възприели действията на обв.Т. спрямо св.Б.. Първа на помощ се притекла св.А. М., която се опитала да помогне на своята приятелка и да издърпа обв.Т. от нея. Св.Б. успяла да се отскубне и избягала в посока сградата на МОЛ – Пловдив, към кафенето, за да потърси помощ. Обв.Т. се обърнал към св.З. С. и я избутал, в резултат на което тя паднала на земята. В следващия момент обв.Т. се насочил към св.С. Б., като св.А. М. се опитала да го възпре, заставайки между обвиняемия и св.Б.. В този момент обв.Т. започнал да нанася удари с юмрук в гърба на св.А. М..

Обвиняемият се насочил и към св.С. Б. и достигайки я, й нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, в дясната му част. Освен че я ударил по лицето, обв.Т. се опитвал да свали шала, тип „хиджаб“ на св.С. Б.. Действията на 3 обв.Т. били възприети от св.Р. А., който веднага се насочил към трите пострадали момичета и св.С.. Същевременно в района на таксиметровата стоянка се намирал и св.Д. К. – **** към таксиметрова компания „В***“. Той забелязал, че неговият колега – св.А., се насочил в посока входа на МОЛ – Пловдив, но първоначално не обърнал внимание на това. Стигайки до момичетата, св.А. видял, че те били шокирани и изплашени от действията на обв.Т., като се обърнал към последния и го попитал какво прави. Обв.Т. бил видимо афектиран и говорел на висок глас и крещял: „Махайте се, нямате място тука!“. Св.А. попитал обв.Т.: „Какво правиш? Защо налиташ на момичетата?“ и допълнил, че те били ***в **** – Пловдив. Тогава обв.Т. с арогантен тон му заявил, че не харесвал това, че те са със забрадки и че нямали място в България. Освен това му заявил да не се меси. Св.А. хванал за ръката обв.Т. и му заявил, че ще остане на място, за да изчака полиция. Създалата се конфликтна ситуация и виковете привлекли вниманието на св.К., който видял събрала се тълпа от хора. Той също се приближил и видял, че колегата му св.А. държал за ръката обв.Т., който бил агресивен и се опитвал да се отскубне от св.А.. Същевременно св.Б., която първа успяла да избяга, се върнала в кафенето, като извикала група младежи, които не познавала до този момент, на помощ. Няколко неустановени в хода на разследването младежи веднага тръгнали със св.Б. към мястото на конфликта и като пристигнали, видели как св.А. държал обв.Т. за ръката и не му позволявал да напусне местопроизшествието. За случая била уведомена полицията, като на място бил изпратен автопатрул от ІІ РУ – Пловдив, в състав св.И. Д. и колегата му Г. Н..

Пристигнали на място, полицейските служители установили групата от пострадалите момичета, които били много притеснени и разтревожени от действията на обв.Т.. Полицейските служители били посрещнати от свидетелите А. и К.. Двамата обяснили на полицейските служители, че обв.Т. нападнал момичетата от арабски произход, които били със забрадки тип „хиджаб“, без да бъде провокиран от тях по никакъв начин, като им крещял да се махат от България, че не са добре дошли тук. Свидетелите А. и К. казали на полицейските служители, че обв.Т. се държал агресивно и се опитал да свали забрадките им и ги нападнал. Обв.Т., който бил установен на място от полицейските служители, заявил и пред тях, че тези момичета „не са добре дошли в България и че е незаконно да се носят забрадки“ и поради тази причина е тръгнал да сваля забрадките. Полицейските служители докладвали за случая в дежурната част на ІІ РУ – Пловдив, като обв.Т. бил отведен до сградата на полицейското управление и впоследствие задържан по реда на ЗМВР.

Всички присъствали лица, включително изброените по-горе свидетели, останали крайно възмутени от поведението на обв.И. Т..

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от показанията на свидетелите С. М. Б., С. А. Б., А.

Я. М., З. И. С., Д. Ж. К., Р. М. А. и И. Б. Д., дадени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания кореспондират изцяло и с приобщените 4 по делото писмени доказателства, с данните от огледа на видеофайловете, съдържащи се в приобщеното по делото веществено доказателство – диск, както и със заключението на вещите лица.