Решение № 185 от 23.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500368 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 217, постановено на 28.05.2024 г. по гр.д.

41/2024 г. на Окръжен съд-Х., в частта му, с която е осъдена О.Х.- гр.Х. да заплати на А. С. К. сумата 16 000 лв. за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпила злополука в гр. Х. на 16.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.09.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските, с която О. Х. е осъдена да заплати на ОС-Х. сумата 640 лв. за ДТ върху уважената част на иска и 308 лв. за разноски за вещо лице, както и е осъдена О. Х. да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“-гр.Х. по реда на чл. 38 от ЗА възнаграждение в размер на 2 208 лв. с включен в сумата ДДС.

Обжалвано е и определение № 550/2.07.2024 г. по гр.д. № 41/2024 г. на ОС-Х., с което е оставена без уважение молба с вх. № 5544/7.06.2024 г. от О.

Х. за изменение на решение № 217/28.05.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят О.Х.- гр.Х. моли решението в обжалваната негова част 1 да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 6.06.2024 г., като бъдат отхвърлени предявените срещу О.та искове, евентуално, да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив размер. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Жалбоподателят О.Х.- гр.Х. моли и определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в частната жалба от 9.07.2024 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по въззивната жалба и по частната жалба моли те да бъдат оставени без уважение като неоснователни по съображения, изложени в отговори, съответно, от 16.07.2024 г. и от 2.08.2024 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответната О. да й заплати обезщетение в размер на по 26 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради травматично увреждане фрактура на горния край на лявата раменна кост, получено при падането й на 16.09.2023 г. на тротоар на улица в гр. Х., стопанисван от ответника, настъпило поради спъване заради лошото му състояние – счупени, разместени и на места липсващи тротоарни плочки, ведно със законната лихва върху сумата от 16.09.2023 г. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

С подадената на 12.01.2024 г. искова молба ищцата твърди, че на 16.09.2023 г. около 0,15 часа в гр. Х. се прибирала в дома си и вървейки по тротоара на ул.“Б.“ срещу №* на място, което било слабо осветено, стъпила и се спънала в счупени, разместени и на места липсващи тротоарни плочки, паднала на земята и ударила силно лявата си ръка, при което изпитала силна болка в областта на лявото си рамо, а ръката й застанала неподвижно и била като „разкачена“ от тялото й. Твърди, че била отведена от нейни близки в болницата в гр. Х. и при направената й рентгенография на лявата раменна 2 става било установено травматично увреждане луксацио хумери синистра, палапаторна болезненост и ограничено движение в лявата раменна става.

Твърди, че тъй като тя нямала здравни осигуровки лявата й ръка била само обездвижена с мека имобилизация и тя била освободена от болничното заведение. Твърди, че след прибирането си в къщи ръката започнала да я боли все по-силно, поради което на сутринта била откарана от нейни близки в болница в П., където била направена рентгенография на лявата й раменна става и тя показала, че е налице травматично увреждане фрактура на горния край на лявата раменна кост. Твърди, че в болничното заведение в гр. П. лявата й ръка била обездвижена, като ищцата следвало да носи мека имобилизация (митела) за период от 45 дни, и тъй като полученото увреждане не налагало нейната хоспитализация, тя била освободена и продължила лечението си и възстановяването си в домашни условия, като лекарите й дали препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен режим, както и да не натоварва лявата си ръка и рамо. Твърди, че през първия един месец след инцидента изпитвала множество силни болки в областта на фрактурата, поради което й се налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти. Твърди, че тъй като лявата й ръка е била обездвижена, тя не можела да се обслужва сама, да се облича и съблича, да се къпе и да извършва всички свои битови и хигиенни нужди, поради което се нуждаела от помощта на своите близки. Твърди, че за проследяване на възстановяването й на 5.12.2023 г. отново потърсила медицинска помощ в болницата в гр. П., където при извършения преглед лекарите констатирали, че за нея все още са налице болка и ограничени движения в областта на лявото рамо, поради което тя била насочена към провеждане на физиотерапевтични процедури. Твърди, че лечебно-възстановителният период е продължил за срок от около три месеца и половина, като и към момента все още изпитва болки в областта на лявото си рамо при по-резки движения, вдигане на тежки и обемисти предмети, промени във времето и физическо натоварване. Твърди, че влошаването на здравословното й състояние в резултат на злополуката дало отражение и на психиката й, вследствие на изживения шок тя се оплаква от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, изпитва затруднения на съня и вниманието, изпитва страх и несигурност, когато преминава около процесния тротоарен участък. Твърди, че тези неимуществени вреди тя е получила вследствие на това, че О. Х. не е 3 изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретния пътен участък, тъй като тротоарите са част от пътното платно по смисъла на §6,т.7 от ДР на ЗДвП във вр. с §6,т.1 от ДР на ЗДвП. Твърди, че в чл.8,ал.3 от Закона за пътищата е предвидено, че общинските пътища са публична общинска собственост и понятието „обхват на пътя“ е законово определено в чл. 5,ал.2 от ЗП, а съгласно чл.19,ал.1,т.2 от ЗП пътищата-собственост на О.та се управляват от кметовете на съответните общини, което управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено и с управлението, ремонта и поддържането на пътищата съгласно чл.19,ал.2,т.3 от ЗП. Твърди, че в чл.31 от ЗП на О.та е вменено задължение да поддържа пътищата, което включва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година съгласно §1,т.14 от ДР на ЗП. Твърди, че съгласно посочените законови разпоредби на О.та е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа, в това число и тротоарите, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, създаваща опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците. Затова и на основание чл. 49 от ЗЗД претендира за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, дължимо от ответната О. Х. поради неспазване на задължението й да ремонтира и поддържа конкретния тротоар. Претендира и за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на деликта 16.09.2023 г.

С отговора на исковата молба от 8.02.2024 г. ответната О. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищцата не установява виновно поведение на служител на О.та или на лице, на което е възложена работа, доколкото не може по категоричен начин да се установи описаната в исковата молба фактическа обстановка. Заявява, че ищцата твърди, че мястото било слабо осветено, но точно на мястото на инцидента има улична лампа, която го осветява. Заявява, че на дата 16.09.2023 г. няма регистриран сигнал за проблем с уличното осветление в района на инцидента. Оспорва твърдението на ищцата за неосветеност на този участък. Заявява, че следва да се отчете и късния час, в който ищцата се е прибирала, което обосновава по-малка видимост. Оспорва причинната връзка относно получената травма, която е констатирана от МБАЛ-Х., и травмата, констатирана от УМБАЛ“С.Г.“-П., и 4 счита, че те са различни по вид, като фрактурата, описана в рентгенографията от болницата в П. не може да е в причинна връзка с твърдяната травма от предната вечер, доколкото не се установява, че е получена при падането на ищцата в процесния ден и час. Заявява, че следва да се отчете, че и двете болници не са хоспитализирали ищцата. Оспорва изцяло посочените травми, както и болките и страданията, описани в исковата молба, доколкото ищцата не е била в такова тежко състояние, защото тя е освободена за домашно лечение от двете болници. Твърди, че описаните болки и страдания в исковата молба не съответстват на възстановителния период на получената по документи травма. Заявява, че не е доказано, че падането е осъществено точно на това място. Счита, че не е налице причинна връзка между настъпилата вреда и бездействие на О. Х., тъй като там, откъдето е преминала ищцата, не е било неосветено и тя е могла да прецени траекторията си на движение.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд посочва, че между страните няма спор, че вещта, довела до настъпване на инцидента, е общинска собственост-тротоар на улица „Б.“ в град Х., който съобразно чл.3,ал.3 от ЗП е местен общински път и О.та е законово задължена да поддържа улицата и тротоара към нея за нормалната им употреба по предназначение, в която насока са уредените изисквания към О.та в чл. 31 от ЗП и конкретно специфичното изискване именно О.та да осъществява изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите съгласно чл. 30,ал.4 от ЗП. Посочва, че отделно от тези особено уредени задължения на О.та за грижа към пътната инфраструктура, тя е обект и на общо вмененото й задължение по чл.11,ал.1 от ЗОбС – да управлява всички елементи на общинската собственост в интерес на населението в О.та съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съдът приема за установено, че настъпилите вреди у ищцата са породени единствено и са пряка последица само от състоянието на вещта общинска собственост – тротоар на улица „Б.“. Съдът приема, че е установено мястото на инцидента и че настилката върху тротоара на това място е била сериозно компрометирана към 16.09.2023 г., като на значителна площ около мястото на инцидента плочки липсват, налице са значителни неравности, разместени плочки, както и три правоъгълни капаци, които се издигат на повърхността на неравния терен. Съдът посочва, че инцидентът е станало по време на сумрак, което пречи на цялостното възприемане на състоянието на тротоара от ищцата. Съдът посочва, че уличното осветление е 5 работело, но не е осигурявало достатъчна осветеност на мястото на инцидента, тъй като уличната лампа се намира на стълб на отсрещния тротоар и същевременно наличието на дървета по компрометирания тротоар значително намалява потока светлина. Съдът преценява, че са налице два комплекса фактори, които са създавали опасност за пешеходците, като основният е описаното лошо състояние на тротоара, а вторичният е липсата на адекватно улично осветление на същия, които в своята съвкупност в случая правят движението на пешеходци там в значителна степен рисков. Съдът приема, че не е налице проявена небрежност от страна на ищцата, тъй като е нямала никакви индикации, които да изискват от нея по-внимателно движение в района на тази пешеходна зона или проява на особена бдителност. Изводът на съда е, че О. Х. не е изпълнила свои законово уредени задължения, което съставлява противоправно бездействие на нейни служители, работници и др., отговарящи за ремонта и поддържането на процесния тротоар, както и адекватното му осветяване, което е довело до неговата неизправност и като повредена вещ е предизвикала настъпилите вреди у ищцата, като и генериращата опасност отсечка от процесния тротоар не е била обезопасена или обозначена. Съдът намира, че установеното счупване е получено при описаното падане на ищцата на тротоара на улица „Б.“ в град Х., което е същото-обект на образното изследване и преглед в град П. предвид липсата на лекар в град Х. непосредствено при пристигането на ищцата в спешната помощ в града и това, че такъв щяло да има след два дни, което обстоятелство правилно е довело до откарването й в болницата в град П. поради тежкото й състояние, в която насока са показанията на свидетелите и приетата експертиза. Съдът приема за установено, че ищцата при падането си е получила установените телесни увреди, носила е имобилизация за 45 дни, като поради счупването е причинено затруднение в движението на горния крайник за повече от 30 дни, оздравителният процес не е завършил и до момента, налична е контрактура в лявата раменна става с болки и ограничени движение, които са пожизнени. Съдът приема за доказано, че около два месеца ищцата е била под интензивни грижи на свои близки поради невъзможността да се обслужва и да върши обичайните си домакински и други задължения, като непосредствено след инцидента тя е изпитвала силни болки на увреденото място, останала е без лекарска намеса в град Х., което допълнително е засилило отрицателните й емоции и негативни очаквания за 6 здравето й, тя и понастоящем изпитва болки и е в невъзможност да осъществява пълно движение с лявата ръка поради контрактура в лявата раменна става, която е пожизнена, и те й пречат да живее нормално, да осъществява обичайните преди травмата дейности, водят до напасване на поведението й спрямо тези увреди. Съдът приема за установено, че тези последици са плод и на непровеждането на активно лечение и рехабилитация от страна на пострадалата, в която насока са заключението на експертизата и показанията на свидетелите. Съдът намира, че като цяло процесният инцидент е довел до отрицателна модификация на живота на ищцата в здравословен и социален план, която ще го определя и занапред. Затова съдът преценява, че адекватният размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД е 20 000 лв. Освен това съдът приема, че са налице допълнителни, последващи фактори, които касаят липсата на пълно възстановяване на здравето на ищцата – пожизнената невъзможност за пълно движение и болки при движение в лявата раменна става, а именно непровеждането на активно лечение и на каквато и да е рехабилитация от страна на пострадалата по причини изцяло зависещи от нея – липса на пари и нежелание за рехабилитация според показанията на свидетелите. Затова съдът приема, че неимуществените вреди са функция и на действията на самата пострадала, поради което следва обезщетението от 20 000 лв. да се намали с 20% или с 4 000 лв., поради което присъждан на ищцата обезщетение в размер на 16 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 16.09.2024 г. С решението съдът приема, че следва О.та да бъде осъдена да заплати на адвокатското дружество, осъществяващо защитата на ищцата, възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и §2а от ДР от нея във вр. с чл.66 от ЗДДС в размер на 2 208 лв. с включен ДДС предвид регистрацията на дружеството.