Решение № 3770 от 26.06.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … гр. София, 26.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д.

№15791 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 –

273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н.Д.Х. срещу решение от 28.06.2019 г. по гр.д. №8034/2018 г. на Софийския районен съд, 33 състав, в частта, в която е осъден да заплати на Д.С.С. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 2500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от следните твърдения в разговор – интервю в предаването „Честно казано“, проведено на 17.10.2017 г. в ефира на „Б. А. Т.“, с тема „Спортът – корупционна структура“, с водеща Л. К., а именно - „М. К. е известен ..... като Мускулите на П.“ и „че П. го има в Министерски съвет, има го в Народното събрание, има го в прокуратурата, има го в следствието, има го в бизнеса и сега вече го има и в спорта“, ведно със законната лихва от 02.02.2018 г. до окончателното заплащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на

СРС е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на установените правила и изцяло немотивирано. Поддържа, че твърденията, за които е осъден да заплати обезщетение, не са нито обидни, нито клеветнически, а представляват оценъчни съждения. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна Д.С.С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище жалбата.

Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ищеца Д.С.С. срещу решение от 28.06.2019 г. по гр.д. №8034/2018 г. на Софийския районен съд, 33 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Н.Д.Х. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 2500,00 лв. до пълния претендиран размер от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от следните твърдения в разговор – интервю в предаването „Честно казано“, проведено на 17.10.2017 г. в ефира на „Б.А.Т.“, с тема „Спортът – корупционна структура“, с водеща Л.К., а именно – Д.С. е „христоматиен модел на корупция“, както и „участва и е създал корупционни схеми в „Българска федерация по кикбокс и муай тай“.

Въззиваемата страна Н.Д.Х. в срока за отговор по чл.263 ал.3 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Производството по гр.д. №8034/2018 г. по описа на СРС, 33 състав, е образувано по искова молба от Д.С.С. срещу Н.Д.Х., с която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в във физически и психически страдания, накърняване на доброто име в обществото и в професионалната му среда като член на Управителния съвет на „Българска федерация по кикбокс и муай тай“ и съдружник в охранителна форма „Делта Гард“, включително и сред кръга от близки и приятели, и негативни преживявания, изразяващи се в тежка депресия, причинени от твърдения в разговор – интервю в предаването „Честно казано“, проведено на 17.10.2017 г. в ефира на „Б.А.Т.“, с тема „Спортът – корупционна структура“, с водеща Л.К., а именно – Д.С. е съпричастен към корупционни схеми в „Българска федерация по кикбокс и муай тай“, „М.К. е мускулите на „П.“, „че П., както го има в Министерски съвет, има го в Народното събрание, има го в прокуратурата, има го в следствието, има го в бизнеса и сега вече го има и в спорта, чрез Д.С. /М.К./ и „Делта Гард“ ООД, Д.С. е „христоматиен пример за корупция“.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявения иск с твърдения, че изнесените от него в процесното интервю факти и обстоятелства не представляват нито обида, нито клевета, както и че са налице множество доказателства за изказаните от него мнения.

По делото не е спорно, а и се установява от представената стенограма, че ответникът е участвал в предаването „Честно казано“ с водещ Л.К., излъчено по ТВ БИТ на 17.10.2017 г., както и че в интервюто ответникът е употребил следните изрази: „Това е христоматиен пример за корупцията в спорта....“, „М.К. и като мускулите на „П.“, „П. го има в Министерски съвет, има го в Народното събрание, има го в прокуратурата, има го в следствието, има го в бизнеса. Сега вече го има и в спорта.“.

Представена е статия от блог на ответника от 02.10.2017 г., озаглавена

„Монополите в спорта“, статия от интернет сайта bivol.bg, озаглавена „Полицаи заработват като мутри по морето“, статия от интернет сайта blitz.bg, озаглавена „Собственикът на Делта Гард“ проговори за нахлуването в ТV7!“, и с подзаглавие „Д.С.-К.отрича във фирмата му да работят криминално проявени лица, статии от интернет сайта capital.bg, озаглавени „Троянският кон на П.“, с подзаглавие „Адвокат М.М.има важна роля в осребряването на активите на КТБ“, и „Лагерът на П. блокира ключови дружества на Ц.В.“, с подзаглавие „ТЦ-ИМЕ с активи от близо 1,5 млрд. лв. е с временен синдик и запорирани сметки“.

Представени са също отговори от Министерство на финансите, АДФИ, от Министерство на младежта и спорта, от МВР, ГД „БОП“, изпратени до ответника.

От показанията на свид. Ц.Ц.се установява, че е изгледал цялото интервю с ответника, в което последният е споменавал името на ищеца и на П., ответникът непрекъснато е очернял и обвинявал ищецът – че е силова фигура и че с П. постигат целите. Свидетелят сочи още, че е говорил с ищеца след приключване на интервюто, който е бил втрещен и не е могъл да повярва, че така може да се очерни името му, притеснил се е, почувствал се е зле, бил е много обиден, изпаднал е в депресия, станал е по-затворен, говорил е предимно за това интервю, имал е проблеми в семейството.

От показанията на свид. Г.М.се установява, че след процесното интервю ищецът е бил обиден, огорчен, че името му е било свързано с П., променил се е, станал е по-затворен, не е искал да е сред обществото и сред хора, за да не го сочат с пръст, а е искал да се виждат в офис, за да него сочат с пръст по заведенията. Свидетелят сочи още, че общи бизнес партньори искали да се дистанцират от ищеца известно време, не са искали да участват в общи проекти с него.

От показанията на свид. Д. С.се установява, че във връзка с разследване срещу П. и М.е бил предупреден от ищеца по телефона, че ако продължава да работи срещу П. и М.животът ще стане тежък, ще живее трудно в България, ще има големи проблеми. Свидетелят сочи още, че познава ищеца и извън този случай – бил е обещаващ състезател в Националната федерация по карате, едно от звездите, интелигентен човек, един от няколкото с прякор М.К., както и че ищецът се ползва в обществото като човекът, който осигурява влизането на синдици, свързани с П. в имоти, които са залагани от КТБ, а „Делта Гард“ е компанията, която по принцип работи за интересите на Д.П.. Една от основните фирми, която е действала по линия натиск във връзка с активите на КТБ е „Делта Гард“, през 2012 г. ищецът е пострадал при инцидент в гр. Бургас, след това инцидентите /сблъсъци с друго охранителни фирми/ са зачестили, а Д.С. се ползва с репутацията на човек, който работи за П.. Свидетелят твърди още, че е подавал многократни сигнали за различни нередности в работата на П. и М., и свързаните с тях лица до българските власти и европейски комисии, но не е подавал сигнал срещу ищеца, а „Делта Гард“е обезпечила влизането на синдиците на КТБ, пречили са на влизането на служители в ТВ7, както и че никога не е възприемал визуално П. и ищеца, не ги е виждал визуално, но все пак ищецът е човекът, който му е казал да внимава с тях.

Други относими доказателства не са ангажирани.

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установен фактическият състав на непозволеното увреждане по част от изложените твърдения, а именно, че „Д.С. е „христоматиен пример за корупция“, както и че участва и е създал корупционни схеми в „Българска федерация по кикбокс и муай тай“ и е приел, че е установено наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по останалите твърдения, а именно, че „М.К. е известен като мускулите на П.“ и „че П., както го има в Министерски съвет, има го в Народното събрание, има го в прокуратурата, има го в следствието, има го в бизнеса и сега вече го има и в спорта, чрез Д.С. /М.К./ и „Делта Гард“ ООД.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Съгласно константната съдебна практика, отговорността по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.

Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго

/ал.2/, изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно.

Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството и. Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.

Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 КРБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности - каквито са правата и доброто име на гражданите.

Прокламираната с чл.40 ал.1 КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Според решение

№62/06.03.2012 г. по гр.д.

№1376/2011 г. на ІV ГО на

ВКС, оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност

- те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не съставляват обида. За разлика от разпространяването на информация изразяването на мнение има оценъчен характер - изразява позицията на лицето по даден въпрос или във връзка с даден факт, а не информира за този факт.