Решение № 381 от 10.04.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4800/2022
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 10.04.2023
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 381 гр. Перник, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря КР.А.И. като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720104800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу С. А. А., с ЕГН: ********** /фамилното име, уточнено в допълнителна молба вх. № 19401/29.09.2022 г./, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2535.73 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 72, находящ се в гр. *****, от които главница в размер на 2311.41 лева за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл., и 224.32 лева – обезщетение за забава за периода от 09.02.2021 г. до 26.05.2022 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 3585/2022 г. на Пернишкия РС – 20.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска уважаване на исковите претенции.
1
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В хода на производството по делото са представени и приети: копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 21.03.2016 г. от С. А. А. и М.М. А.а и копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 23.10.1990 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично. В срока по чл.
131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, в който исковете се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че исковете били предявени от нелегитимен субект, доколкото ищцовото дружество не било посочено в Закона за енергетиката, където като субекти били посочени единствено „енергийно предприятие“ и „топлопреносно предприятие“.
По отношение на основателността се твърди, че общите условия на дружеството били „фиктивен“ и „несъществуващ“ документ, който уреждал незаконна и непоискана доставка на топлинна енергия. Оспорва се възникването на облигационно отношение по силата на тези общи условия.
Излагат се подробни доводи, че твърдяната доставка на топлинна енергия била фиктивна и нереална. Излагат се и подробни доводи за противоречие на общите условия на дружеството с редица международни правни документи и законодателството на ЕС.
От ответника са постъпили и допълнително писмено становище, както и писмени бележки. Ответникът представя в копия и множество касови бележки като твърди, че плаща непосилни суми от години, в това число за процесния период. Поддържа, че е невъзможно в домакинството му да са потребени начислените му количества – доколкото в имота живеели двама души, а и често било дори студено.
В хода на производството е извършена и съдебно техническа експертиза /СТЕ/.
В съдебно заседание, проведено на 13.03.2023 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Ответникът – редовно призован изразява становище за отхвърляне на исковете. Поддържа че му са начислени количества за доставена топлинна енергия и вода, твърде високи за едно домакинство от двама души. Посочва, че измервателните уреди на отоплителните тела не са подменяни от много години, но и никой никога не го е уведомявал за необходимостта от подмяната им при извършване на отчет /какъвто отчет имало само веднъж годишно/.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за 2 вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2159/20.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3585/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника чрез лице от домашните /син/.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 23.10.1990 г. се установява, че имот с адрес: гр. *****, ап. 72 е придобит от ответника чрез покупка на 23.10.1990 г. Посоченият имот съгласно декларацията по чл. 14 от ЗМДТ обаче е деклариран като собствен освен на ответника и на още едно лице – М.М. А.а при равни дялове. В тази връзка в съдебно заседание, проведено на 27.01.2023 г. ответникът заявява изрично, че М.М. А.а е негова съпруга към момента на придобиване на имота като двамата продължават да са женени и към настоящия момент.
От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес на ответника от Национална база данни „Население” по ч.гр.д. № 3585/2022 г. по описа на РС Перник се установява, че същият е адресно регистриран на адреса – гр. *****, ап. 72 от 1980 г. като настоящ адрес и от 2001 г. като постоянен адрес.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ ЕАД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2006 г., от когато и вещото лице счита, че е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.
Налице е и договор /№ 99 от 08.12.2011 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 08.12.2011 г., със срок една година, но и клауза за безсрочно продължение с по още година при липса на възражения. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Тази констатация се отнася до топломера в абонатната станция на СЕС /не за индивидуални уреди в дома на ответника/.
Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно 3 нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 2311.41 лева и съвпада с исковата претенция. Сумата от 2311.41 лева е формирана от потребена битова гореща вода /БГВ/ на стойност 416.75 лева, отопление сградна инсталация и отопление имот – 906.77 лева, 987.77 лева – изравнителна сметка и 12.30 лева – вноска дялово разпределение /2.46 лева месечно/. Отразена е и отстъпка от 12.18 лева поради прекъсване на отоплението. Съгласно експертизата в имота има три помещения: кухня, дневна и стая като отчетите са по индивидуални разпределителни уреди /ИРУ/, а начисленията са по отчет. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че изравнителните сметки са на значителна стойност и произтичат от потребена топла вода.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.
По делото са представени и множество касови бонове, с плащания, както следва: касов бон стр. 44 от делото – по блокирана сметка /съдебно дело/ - сума в размер на 3032.45 лева – от м. 5 2021 до м. 9 2022 г. – неотносими към настоящото дело периоди;
3 броя касови бонове на стр. 45 – първи бон – не се чете; втори бон – за консумирана ел. енергия за м. 09.2020 г.; трети бон – за консумирана ел. енергия за м.10.2020 г. – неотносими към настоящото дело периоди ;
2 броя касови бонове на стр. 46 –първи бон – за консумирана ел. енергия за м. 11.2020 г.; втори бон – за консумирана ел. енергия за м. 08.2020 г.
– неотносими към настоящото дело периоди;
2 броя касови бонове на стр. 76 –първи бон – за консумирана ел. енергия за м. 6.2020 г. – неотносим към настоящото дело период; втори бон – за консумирана ел. енергия за м. 12.2020 г. – размер на платената сума 8.72 лева – като сумата е отнесена за погасяване на лихва;
3 броя касови бонове на стр. 77 – първи бон – не се чете; втори бон – по блокирана сметка /друго съдебно дело/; трети бон – за консумирана ел. енергия за м.06.2019 г. – неотносими към настоящото дело периоди;
3 броя касови бонове на стр. 78 –първи бон – за консумирана ел. енергия за м. 11.2020 г.; втори бон – за консумирана ел. енергия за м. 10.2019 г.;
4 трети бон – за консумирана ел. енергия за м. 09.2019 г. – неотносими към настоящото дело периоди;
3 броя касови бонове на стр. 79 – първи бон – за консумирана ел. енергия за м. 12.2020 г. – размер на платената сума 100 лева – като цялото задължение по фактурата е било в общ размер от 276.97 лева; втори бон – за консумирана ел. енергия за м. 11.2020 г. – неотносим към настоящото дело период; трети бон – не се чете;
3 броя касови бонове на стр. 80 –първи бон – за консумирана ел. енергия за м. 06.2020 г.; втори бон – за консумирана ел. енергия за м.07.2020 г.неотносими към настоящото дело периоди ; трети бон – по блокирана сметка /друго съдебно дело/.
3 броя касови бонове на стр. 81 –първи бон – за консумирана ел. енергия за м. 05.2020 г. – неотносим към настоящото дело период; втори и трети бон – по блокирана сметка /друго съдебно дело/;
В тази връзка и като съобрази извлечението от сметка, представено по делото, съдът установи, че сумата за първия процесен месец – а именно м.
12.2020 г. – възлиза на 176.97 лева тлавница. Същевременно от относимия касовия бон се установи, че фактурата е била с първоначален размер от 276.
97 лева. Поради това съдът намира, че плащането от 100 лева, извършено от ответника, е съобразено от дружеството. Другата сума от 8.72 лева – е отишла за погасяване на натрупаната лихва за забава. Поради това и процесната лихва за забава за този отчетен период е в остатъчен размер от едва 3.20 лева.