Решение № 24 от 20.07.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. К., 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело № 20225100900008 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът В. М. Х. твърди, че е пострадал от ПТП с участието на товарен автомобил ГАЗ-66, с peг. № *, собственост на фирма „Е.“ ЕООД гр. С.. ПТП е станало на 20.02.2017 г., около 14:10 часа на полски път с. Б., общ. К., обл. К., местност „Б.“, с МПС марка „ГАЗ 66“, с peг. № *, управлявано от правоспособен водач - Б.Х.А.. По непредпазливост били причинени телесни повреди на Ф.А.К., който в резултат на причинените му тежки увреждания и въпреки продължителната лекарска помощ на 04.03.2017 г. починал. Твърди, че в качеството му на пътник в посоченото МПС, също претърпял телесни повреди, изразяващи се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става, с трайно затруднение движението на крака за около повече от три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Двамата се возели в каросерията на товарния автомобил, изпълнявайки вменените им служебни задължения. В резултат на описаното телесно увреждане, на ищеца му била наложена гипсова имобилизация за срок от един месец. След свалянето на гипса е имало оточност и ограничени движения., ходел с патерици, бил е временно 1 нетрудоспособен поради болков синдром и ограничени движения. От 20.02.2017 г. до 06.06.2017 г. е бил в болничен. С влязла в сила на 25.05.2018 г. присъда № 6/10.05.2018 г., постановена по НОХД № 45/2018 г. по описа на Окръжен съд - К., Б.Х.А. бил признат за виновен. Сестрата на починалия Ф.А.К. завела т. д. № 48/2019 г. по описа на Окръжен съд-К., по което дело настоящият ответник ЗАД „О.-З.“ АД в съдебно заседание признал обстоятелството, че е налице валидна към датата на ПТП-то (20.02.2017 г.) задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена относно товарен автомобил „ГАЗ 66“ с peг . № *, собственост на „Е.“ ЕООД, управляван на 20.02.2017 г. при осъщественото ПТП от Б.Х.А.. ПТП било възникнало по следния начин: при навлизане в отклонение от асфалтиран главен път към полски път, водачът загубил контрол над автомобила, десният край на автомобила потънал надолу, завъртял се и се обърнал странично, надясно в крайпътна нива. При така настъпилото ПТП телесни увреждания получили двама от общо четирима пътуващи в каросерията на товарния автомобил лица. С оглед постановената и влязла в сила на 25.05.2018 г. присъда по НОХД № 45/2018 г. на ОС - К., налице била причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Или, установено било по безспорен начин наличието на причинена вреда, представляваща предпоставка за настъпването на гражданските последици от деянието.

Такива граждански последици били претърпените от ищеца В. М. Х. като пострадал вреди, за които в наказателното производство не бил предявен граждански иск. Валидно било застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица от 19.08.2016 г. с начална и крайна дата на застрахователно покритие 22.08.2016 г. - 21.08.2017 г. Нямало спор, че ищецът В. М. Х. пътувал в каросерията на товарния автомобил, като служебно ангажирано със съпровождането на товара лице - да се закарат строителни материали до ел. стълбове за да се санират. Предприетото от пострадалия В. М. Х. пътуване в каросерията на товарния автомобил не зависело от неговата воля. Ищецът твърди, че към датата на възникване на ПТП – 20.02.2017 г. е имал валидно сключен трудов договор № 422/10.08.2016 г. с фирма „Е.“ ЕООД, за длъжността „електромонтьор“ и допълнително споразумение № 1/01.01.2017 г. към договора. Твърди се в исковата молба, че в резултат на настъпилото ПТП, ищецът претърпял телесни повреди, изразяващи се в счупване на 2 малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става, с трайно затруднение движението на крака за повече от три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Търпял и търпи физически и психически болки и страдания, които в началото били остри и непоносими. Въпреки, че от тогова изминало доста време, дори и сега твърди, че при промяна на времето чувства пареща болка съпроводена с изтръпвания. Все още не смеел да стъпва уверено с десния си крак. При всяко качване в автомобил изпитвал страх.

Трудно се доверявал някой друг да го вози, избягвал обществения транспорт.

Ищецът желае справедливо обезщетение за претърпените физически и психически болки и страдания, като се съобразява с общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от този вид. Във връзка с настъпилата смърт на Ф.А.К. е била образувана застрахователна щета № 0411-410-0007-2017 г., но поради несъгласие с предложеното обезщетение, сестра му предявила иск пред К.йския окръжен съд, по който било образувано т. д. № 48/2019 година. С решение № 26 от 31.01.2020 г. Окръжен съд – К. осъдил ЗАД „О.-З.“ АД да заплати на сестрата на Ф.А.К. сумата в размер на 60 000 лева, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от настъпилата на 04.03.2017 г. смърт на брат й Ф.А.К., вследствие настъпило на 20.02.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Решението на ОС – К. било обжалвано пред Апелативен съд - П., който с Решение № 260035 от 19.10.2020 г. по в. т. д. № 366/2020 г. потвърдил решението на Окръжен съд К.. Твърди се също, че ищецът е предявил застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно законна лихва, считано от датата на подадената писмена застрахователна претенция, като с предявяването на писмената претенция посочил пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Застрахователят не извършил плащане на застрахователното обезщетение по предоставената банкова сметка. От страна на застрахователя получил писмо, с което го уведомява, че на 20.02.2017 г. в с. Б., т.а. марка „ГАЗ“ модел „66“ с peг. № * се движел по полския път с несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокра пътна настилка), вследствие на което на десен наклон губи управление над автомобила и се преобръща на дясната страна, допускайки ПТП. В 3 превозното средство са се превозвали пътници в каросерията му, като водачът не е осигурил тяхната безопасност и вследствие на преобръщане на МПС-то пострадал В. М. Х.. В уведомителното писмо с изх. № 9910589/10.03.2021 г., относно „Предложение за сключване на споразумение по щета № 0411-4100007-2017 г. вследствие на ПТП от 20.02.2017 г.“ ответното застрахователно дружество посочило, че по тяхна застрахователно-експертна комисия било определено обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 5 500 лева, като е уточнено, че алтернативната възможност е обезщетението да бъде определено от съда. До датата на завеждане на иска застрахователят не изпълнил задължението си по чл. 380, ал.2 от КЗ, а именно - да извърши плащане на застрахователното обезщетение по предоставената му банкова сметка, независимо дали неговият размер е определен от самия него, или по съдебен ред. Счита, че е налице правен интерес за ищеца да предяви срещу ответното застрахователно дружество претенция, състояща се от искове, с които цели да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 40 000 лева, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и телесни страдания, от настъпилото на 20.02.2017 г. ПТП, изразяващи се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става, с трайно затруднение движението на крака за около повече от три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, както и настъпилият стрес от преживяното ПТП. Ищецът претендира да му бъде заплатена и законна лихва по правилата на чл. 497, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД, считано от 26.03.2021 г., както и адвокатско възнаграждение. Поради изложеното, моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 40 000 лева, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става, с трайно затруднение движението на крака за около повече от три месеца, при обичаен ход иа оздравителения процес, както и настъпилият стрес от преживяното на 20.02.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2021 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът З. А. Д. „О. - З.” АД гр. С. е подал писмен отговор на предявения иск, с който е взел становище по подсъдността и основателността на иска. Прави възражение за местна 4 подсъдност. Счита, че не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл. 115 от ГПК - Окръжен съд - К. не бил местно компетентен да разгледа настоящото дело. Оспорва пълната вина на водача за причиняване на вредоносния резултат, тъй като в наказателното производство не бил изследван въпросът за приноса на пострадалия за настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил изцяло по вина на водача на застрахованото в ЗАД „О. - З.” АД МПС. Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и ищецът. Дори да се приеме, че той не носил изключителна вина за ПТП, твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от В.Х. в много висока степен. От данните по делото било видно, че пострадалият се е возил в ремаркето на процесния автомобил и то не е било пригодено за пасажери - не са били налице предпазни колани, седалки, въобще някакво средство, което да обезопаси возещите се и при настъпване на ПТП да ги предпази. Поддържа, че ищецът самоволно е решил да се вози в процесното МПС по описания начин. Счита, че возенето в каросерията на процесния автомобил не представлява изпълнение на служебните задължения на пострадалия. Ищецът е могъл да се придвижи по друг безопасен начин до мястото, на което да извърши служебните си задължения. Твърди, че в настоящия случай пострадалият самоволно избира да се вози по описания в исковата молба начин в процесния автомобил и е извършил нарушение на чл. 134, ал. 1 и ал.

2 от ЗДвП, съгласно които: „(1) Забранява се превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети; (2) В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им за всеки тон полезен товар е по един човек, но не повече от 8“. Счита, че с поведението си пострадалият се излага не ненужен риск и е било чудо, че инцидентът не е завършил с фатален край за ищеца. От данните по делото било видно, че ищецът се е возил прав, а при накланяне на ремаркето самоволно е скочил от каросерията. Твърди, че приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на 5 основание чл. 51, предл. 2-ро от ЗЗД. В конкретния случай ищецът създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до настъпването на процесното събитие. Съгласно чл.

51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението се намалявало съразмерно с доказания процент на съпричиняване, като в тази връзка счита, че в случая той е в изключително висока степен. Ако се докаже, че за определено събитие, вина имали повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределяла между лицата на принципа на съвина. Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Оспорва исковете и по размер. Счита размера на иска за неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост. Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на процесното ПТП търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 40 000 лева. Поддържа, че същите са предявени в изключително завишени размери. Счита, че ищецът не доказва да е търпял неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 40 000 лева.