Решение № 116 от 23.11.2021, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Девин, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20205410100328 по описа за 2020 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 109 от ЗС, във връзка с чл. 54, ал.2 от ЗКИР, с цена на иска общо 1261.91 лева /на осн. чл. 69 ал.1 т.2 от ГПК/.

В исковата си молба ищцата твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 082, том I, peг. № 847, дело № 077/28.02.2020г., дарителя М. Р. С., с ЕГН ********** от с.Зм., ул. Н. № *, дарява на ищцата А. Р. С., своите собствени недвижими имоти, находящи се в с.3м., а именно: Имот пл.№ 187, с площ от 388 кв.м., образуващ УПИ III -187, кв.12 по плана на с.Зм., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990г. на ОНС-См., изменен със Заповед № А-166/21.06.2001г. и Заповед № А-253/01.08.2002г. на Кмета на Община-Д., при граници и съседи: изток-УПИ IV-186; запад-улица; север-УПИ V-за озеленяване и юг-улица, ведно с построените в имота: Масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 72 кв.м. и Стопанска сграда, със застроена площ от 28.6 кв.м. Твърди, че в Скица № 66/22.04.2020г. е посочено, че ищцата е собственик на имот с пл. № 187, с площ от 388 кв.м., образуващ УПИ III- 187, в кв.12 по плана на с.Зм., ведно с построените в имота: Масивна жилищна сграда на 2 етажа, със застроена площ-72 кв. м. и Стопанска сграда, със застроена площ-28.6 кв.м., както и в Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, с изх.№ 7104006665/21.07.2020г., също е посочено, че ищцата е собственик на жилище на 2 етажа, с площ-144 кв.м.; мазе, с площ-72 кв.м. и таван, с площ-72 кв.м.; Селскостопански обект на ет.1, с площ-28.6 кв.м.; Селскостопански обект на ет.2, с площ-28.6 кв.м. и Земя, с площ- 388 кв.м., попадащи в Имот с пл.№ 187, образуващ УПИ III-187, в кв.12 по ЗРП на с.Зм., одобрен 1 през 2002г., за които няма непогасени задължения. Твърди, че през 2001г., ответницата е построила едноетажна пристройка, с дължина-4.30 м., с широчина- 3.70 м. и застроена площ-15.91 кв.м., състояща се от бетонни стени и таван от бетонна плоча, има правоъгълна форма, залепена към стопанската сграда и представлява незаконен строеж, тъй като за нея няма издадени строителни книжа- Разрешение за строеж и Протокол за определяне на строителна линия и ниво. Освен това е построена без изрично писмено съгласие на тогавашния собственик на имота- М. Р. С. и преди 2 години, ответницата поставила ограда от мрежа и железни колове, с дължина- 7.70 м., с широчина-6.40 м. и незастроена площ49.28 кв.м., която е с правоъгълна форма и се намира южно от едноетажната пристройка.

Твърди, че в първи етаж от средна и източна част от стопанската сграда не се отглеждат животни, но ответницата съхранява празни щайги и нарязани иглолистни дърва като през м.VIII.2020г., наредила нарязани иглолистни дърва в заградения с ограда правоъгълник, с незастроена площ- 49.28 кв.м., които съхранява и досега. Твърди, че със Заповед № А253/01.08.2002г. на Кмета на Община-Д. е извършена промяна на границата между Имот пл.

№ 187, образуващ УПИ III-187 и Имот пл.№ 186, образуващ УПИ IV-186, в кв.12 по стария план на с. Зм., утвърден със Заповед № 220/04.07.1990г., по силата на която: 1. Средната и източната част от стопанска сграда, с обща застроена площ-51 кв.м.; 2. Едноетажна пристройка, със застроена площ-15.91 кв.м., залепена към стопанската сграда; 3.

Незастроена площ-49.28 кв.м., оградена с мрежа и железни колове, разположена южно от едноетажната пристройка, които до тогава се намирали в Имот пл.№ 187, образуващ УПИ III-187, кв.12 по ЗРП на с. Зм. от 2002г., погрешно са включени в Имот пл.№ 186, образуващ парцел IV-186, кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г. Твърди, че по този начин площта на УПИ III187, кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г., без правно основание е намалена с 116.19 кв.м., тъй като Заповед № А-253/01.08.2002г., не е съобщена на тогавашният собственик на имота- М.

Р. С. и няма вещнотранслативен ефект, поради което не е прехвърлила правото на собственост върху тази част от имота, с площ-116.19 кв.м. и не е основание за промяна на действащият план на с.Зм., поради това счита, че той съдържа непълнота и/или грешка по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР, относно площта на имотите на страните по делото и границата между тях, което е основание за нейната промяна по съдебен ред, понеже е налице разминаване между имотни и парцелни граници. Твърди, че ответницата без правно основание ползва: 1.средната и източна част от стопанска сграда, с размери-6.00 х 8.50м. и със застроена площ-51 кв.м,; 2. земята под тях, с площ-51 кв.м.; 3.едноетажна пристройка към стопанска сграда, с размери-4.30 х 3.70 м. и със застроена площ-15.91 кв.м.; 4.земята под нея, с площ-15.91 кв.м.; 5.незастроена площ-49.28 кв.м., с размери-7.70 x 6.40м., оградена с мрежа и железни колове, разположена южно от едноетажната пристройка, които имоти незаконосъобразно са включени в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г. и въпреки, че ответницата ползва тези имоти повече от 10 години и досега, тя не е придобила право на собственост по давност, на осн.чл.77, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, поради забраната на чл.200, ал.1 от ЗУТ /в сила от 2001г./, поради което счита, че има правен интерес от предявеният осъдителен негаторен иск за собственост по чл.109 от ЗС, тъй като правото на собственост й се оспорва от ответницата, която не го е придобила по реда на чл.77, във вр. с 2 чл.79, ал.1 от ЗС, а процесните имоти, с обща площ-116.19 кв.м., погрешно са включени в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм., утвърден със Заповед № А-253/01.08.2002г. Твърди, че оспорва записването на ответницата за собственик на имотите, обективирано в Скица № 66/22.04.2020г. затова счита, че е налице хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като непълнотата и/или грешката е свързана със спор за материално право, поради което за нея се явява правен интерес от завеждане на делото.

Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.109 от ЗС, да осъди ответницата да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на средна и източна част от стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м. и на земята под тях, с площ-51 кв.м., намиращи се в УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на с.Зм., изменен със Заповед № А253/01.08.2002г.; изграждане на едноетажна пристройка, със застроена площ-15.91 кв.м. и ползване на земята под нея, с площ-15.91 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г.; поставяне на ограда от мрежа и железни колове и ползване на незастроена площ49.28 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.Зм. от 2002г.; съхраняване на празни щайги и нарязани иглолистни дърва на първия етаж от средна и източна част от стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м. и съхраняване на нарязани иглолистни дърва в незастроена площ49.28 кв.м., заградена с ограда от мрежа и железни колове, с които действия ответницата й пречи да упражнява правото си, според предназначението на процесните имоти, с обща площ-116.19 кв. м. и в съответния обем на правото на собственост, като ответницата бъде осъдена да освободи първия етаж от средна и източна част от стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м., от съхраняваните в него празни щайги и нарязани иглолистни дърва, както и да освободи незастроена площ-49.28 кв.м., от съхраняваните в нея нарязани иглолистни дърва. Да бъде осъдена ответницата да премахне едноетажната пристройка, със застроена площ-15.91 кв.м. и оградата от мрежа и железни колове, а на осн.чл.54, ал.2 от ЗКИР, да приеме за установено по отношение на ответницата, че относно процесните имоти, с обща площ 116.19 кв.м., които са собственост на ищцата, в ЗРП на с. Зм., изменен със Заповед № А-253 /01.08.2002г. е допусната непълнота и/или грешка по смисъла на чл.54 от ЗКИР, която следва да се отстрани по предвиденият от закона ред. Претендира за разноски.

В о.с.з. ищцата лично чрез пълномощника си адв. Н.П. поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск по чл. 109 от ЗС, съединен с иск по чл. 537 ал.2 от ГПК и осъди ответницата да преустанови неоснователните си действия, описани подробно в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, като се вземе предвид Тъл. решение № 8/23.02.2016г. на ВКС по тъл. дело № 8/2014г. на ОСГК, което представлява задължителна съдебна практика. Счита, че е установено от събраните по делото писмени доказателства, от разпитаните свидетели и от заключението на вещото лице, че през 2001 г. дядото на доверителката му Ш. С. е продал на внука си М. С., като малолетен дворното място с площ - 552 кв.м., къщата на два етажа и стопанската сграда на два етажа. Този нотариален акт не е оспорен от ответната страна, не е поискано и не е открито производство за оспорването му. Като продавач в нотариалния акт се подписал Ш. С., като пълномощници- родителите на малолетния М.- Р. и Дж. С.. Това се случило на 3

11.04.2001г., поради това абсолютно неоснователно и няма как 40 дни след това дядото Ш.

М. С., който след 11.04.2001г. вече не е бил собственик на имота му, сина му Р. и Дж. С. да имат право да подписват каквито и да е документи, не по предвидения от закона ред, а именно молба до кмета на Община Д. и договор- споразумение, с които твърдят, че са били съгласни източната част от стопанската сграда и пристройката да останат собственост на Ш., след като те самите не са собственици. Тези два частни документа нямат конститутивно правопораждащо действие, нямат никакъв вещно правен ефект, оспорили подписите на договарящите се с твърдението, че нито Ш., нито Дж., нито Р. С. са подписали тези два частни документа. Счита, че в настоящия процес ответницата не се справила с възложената й от съда тежест за доказване истинността на двата документа и моли да не бъдат ценени по делото, да бъдат изключени от кръга доказателства, които съда ще вземе под внимание при постановяване на решението си. При това положение не може да се говори по никакъв начин за т.н. доброволна регулация, за която пълномощника на ответницата се спира в отговора на исковата молба. Като няма доброволна регулация, това води до извода, че незаконосъобразно със заповед на кмета на Община Д. е променена регулацията на имотите и 164 кв.м. от имота, собственост на М. С. от 11.04.2001г. на 21.06.2001г. станали собственост на ответниците като основание е цитирано чл. 134, ал.2 т.6 от ЗУТ, когато има съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. Първо, че посочените трима души не са собственици. Второ, че твърдяното съгласие е опорочено, тъй като подписите не са техни. Моли съда да обърне внимание и на подробните съображения в исковата им молба, въз основа на които те твърдят че тези 164 кв.м. не са станали собственост на ответницата по никакъв начин, нито с правна сделка, нито с давностно владение, като се позовава на забраната на чл. 200 ал.1 от ЗУТ, в сила от 31.03.2001г. Също така преди нея, в същия смисъл са били и разпоредбите на чл. 59 от ЗТСУ /отм./, чл. 40 от ЗПИНМ /отм./ Не може по давност да се придобиват реално определени части от недвижими имоти. Точно това е направила ответницата, която повече от месец след подаване на исковата молба и образуване на настоящото дело се снабдила с нотариален акт на 29.10.2020 г. за признаване право на собственост върху недвижими имоти придобити по давностно владение, няма как това да стане. Моли съда да вземе под внимание и приложената към заключението на вещото лице инж. М.Т. и не оспорена скица № 149/15.06.2001г., от която се вижда, че всички процесни имоти попадат върху имот 187, образуващ УПИ III-187, собственост първоначално на М. С., сега на неговата сестра А.С.. Поради това моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск изцяло като присъди на доверителката му разноски по делото по приложения списък по чл. 80 от ГПК.

В о.с.з. ответницата лично чрез пълномощника си адв. Ц.Т. оспорва исковата молба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна като се спира върху вещното право на собственост и по специално върху т.н. анимус. Счита, че разпитаните и доведени свидетели, включително бивш собственик на имота последните 20 години признава, че собственик на 2/3 от т.н. плевня, на построената и залепена до нея бетонна постройка, описана в исковата молба, както и спорната площ е в имота на доверителката й. Правото на 4 собственост се формира по вътрешното убеждение особено когато сме в хипотеза, в която първия нотариален акт е по давностно владение, както са изложили в отговора на исковата молба, а това, че ти си страна по договора, в настоящия случай за дарение не означава, че ще получиш повече отколкото е описаното в нотариалния акт, а именно той получава от своя праводател, а той го е получил от предишния праводател и т.н. Самата ищца се подписала в нотариален акт, в който е посочено, че въпросния парцел е в размер на 388 кв.м., което означава, че тя знае в какъв обем се събира нейното вещно право на собственост, повече от това, което е получила тя не може да иска. Не може да иска и защото тези праводатели преди нея не са имали това, което тя претендира и всъщност, което се претендира във второ съдебно производство, но най- важното е, че нито един и от свидетелите, доведени от ищцата нямат съзнанието, че спорната процесна част, всички те казват, че е на доверителка й и това е истина. Представен е нотариален акт за обстоятелствена проверка в полза на доверителката й и нейните две деца. При извършената обстоятелствена проверка са изтекли в нейна полза придобивна давност и по наследяване след смъртта на нейния съпруг. Най- общо по фактите, една обикновена житейска хипотеза за нашето българско общество- три деца, един родител, който не е спазил обещанието си, че всички те ще получат по-равно от имота, който той притежава. Към онзи момент той дори не е имал нотариален акт, но от разпитаните свидетели се разбира, че той строил този имот заедно със своята съпруга. Житейски факт, оправдан е, че родителите нашите правят така, те поделят всичко по- равно между трите си деца, това е настоящата хипотеза.