Решение № 131 от 25.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 48/2023
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Димитър Миков Христов, Анна Тодорова Трифонова, Румяна Атанасова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Стара Загора, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър М. Христов
Членове:
Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20235501000048 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Д.З.“ АД срещу решение № 580/05.12.2022г., постановено по гр.д №1983/2022г. на РС-К..
Решението се обжалва в изцяло. Взема се становище, че същото е неправилно, като е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се приеме за установено по отношение на ответника „Н.К.Б.“ ЕООД, че същият дължи на „Д.З.“ АД сумата 847,42 лв., представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1 от КЗ за изплатеното застрахователно обезщетение по щета 210237208 ведно с разноските по определянето и ликвидирането и, заедно с законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Няма искане за събиране на доказателства.
Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, като счита, че решението е законосъобразно и обосновано, като излага подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските по делото.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като 1 обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
РС-К. е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 847,42 лева, представляващи регресно вземане на застрахователя по имуществена застраховка „Домашно имущество” - „Д.З.” АД, срещу причинителя на вредата. По образуваното ч.гр.д. № 1275/2022 г. по описа на РС-К. била издадена заповед № 763 от 03.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 874,42 лв. - главница; законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането и съдебни разноски по производството от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника „Т.К.Б.” ЕООД, с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане № 3002 от 22.07.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането, предмет на заповедта за изпълнение, в едномесечен срок от получаване на разпореждането като довнесе и дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество е депозирало искова молба срещу длъжника „Т.К.Б.” ЕООД на 24.08.2022 година.
Видно от приложената към исковата молба застрахователна полица № 0810160036009256 за застраховка „Домашно имущество” от 01.11.2016 г. на „Д.З.” АД, недвижимото имущество, находящо се в с. Е., ул. *****, собственост на Е.И.В., включително и слънчеви батерии с бойлер и инсталация са били застраховани със срок за действие на застраховката от 00:00 часа на 04.11.2016 г. до 23:59 часа на 03.11.2017 година.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален Акт № 153, том, 4, рег. № 7615, НД № 704/2013 г., се установява, че Е.В. е станала собственик на недвижим имот в с. Е., ул. *****.
В ищцовото дружество е заведена щета № 210237208/15.03.2017 г., в която е описано, че поради спукване на нагревателя на електрически бойлер в жилищната сграда, собственост на Василева са нанесени следните вреди: измокрени стени и тавани, измокрен паркет, врата и рафтове.
В ищцовото дружество бил съставен констативен протокол за оглед по щета № 210237208/15.03.2017 г., подписан от комисия в състав: М.Д. и Е.В., с описание на констатираните по време на огледа причини и щети. Към констативния протокол от огледа е съставен и опис на увреденото имущество по процесната щета.
Като доказателства за извършените ремонтни дейности е представена фактура № 026/12.05.2017 г., ведно с опис към нея, на обща стойност по фактурата 380 лева, издадена от „М.К.” ЕООД, гр. К..
Представена е и вносна бележка № 73986667/15.05.2017 г., видно от която Е.В. е внесла в полза на от „М.К.” ЕООД, гр. К., сумата от 380,00 лева.
По щетата е била изготвена проектно-сметната документация, с 2 изброяване на СМР, мярка, количество, стойност, материали. Описани са следните СМР-та: защитно полиране на врати, прозорци и мебели; грундиране на стари стени с латексов грунд; боядисване с латекс, двукратно, при ремонти; доставка и редене на дървен паркет, при ремонти; машинно циклене на стар паркет; лакиране на циклен паркет; ремонт на жилищно обзавеждане по фактура № 26/12.05.2017 г. Общо стойността на СМР-тата възлиза на 832,42 лева.
С ликвидационен акт № 512225/17.05.2017 г. застрахователят е разпоредил на Е.В. да се изплати сумата от 832,42 лева.
Видно от преводно нареждане от 19.05.2017 г. с № на операцията 963В10017139С6ЕF, „Д.З.” АД е превело на Е.В. сумата от 832,42 лева по щета № 210237208/2017 г.
От експертното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза с вх. № 10974/11.10.2022 г. се установява, че е извършено плащане на обезщетение от страна на „Д.З.” АД в размер на 832,42 лева, извършено е на 19.05.2017 г., като основанието е щета 2105372018/2017 г., като обезщетението е платено на Е.И.В..
По делото е представена оферта от 27.03.2014 г. за проектиране, доставяне, монтиране на соларна клетка и БГВ, с подробно описание на съоръженията и материалите, количество, единична цена и стойност, изготвена от ответника „Т.К.Б.” ЕООД, в отговор на запитване на Е.В..
С представения протокол от 14.03.2017 г., изготвен от ответника, заведен в ищцовото дружество на 22.08.2017 г., е удостоверено извършването на ремонт на бойлер „Елдом Инвест” 80 литра М1, хоризонтален, нисък, част от система за подгряване на вода със соларна клетка на адрес: с. Е., ул. *****, собственост на Е.И.В.. Заменени били нагревателя и уплътненията на фланеца, като ремонтът бил гаранционен.
По делото е депозирана съдебно-техническа експертиза, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че вредите са настъпили началото на месец март 2017 г. и впоследствие отстранени с ремонт, извършен същата година, поради което същите се установяват от огледен констативен протокол и повторен оглед от ликвидатори на ищцовото дружество. Констатирани са овлажняване: „вреди по таван на кухня на първи етаж с размер 3 м. х 2 м.; по западна стена с размер 1.10 м. х 2.40 м.; по северна стена над кухненски шкафове с размери 0.40 м. х 3 м.; по източна стена с размери 3 м. х 2.50 м.; Вреди в трапезарията на първи етаж: таван с размери 5.30 м. х 3 м.; Вреди в спалня на втори етаж: стена с размери 0.9 м. х 2.40 м. и стена с размер 0.65м. х 2.20 м. Констатирано било измокряне и дефектиране на дървен паркет в помещение с размер 1,70 м х 2.20 м. За подмяна поради раздуване са и части от гардеробна: плъзгаща се врата от ПДЧ с размер от 1.80 м. х 0.80 м. и два броя рафтове от ПДЧ с размери 1.60 м. х 0.35 м., дебелина от 2 см.” Общата сума на обезщетението за вредите възлиза на 832,42 лева. От техническа гледна точка, причината за настъпване на гореописаните вреди е настъпила авария в уплътнението на фланеца на 3 процесния бойлер. Аварията е настъпила в гаранционния срок на експлоатация и „Т.К.Б.” ЕООД ремонтира, отстранява дефектиралия елемент, монтира нов, безплатно и предава бойлера за последваща експлоатация. За извършения ремонт е съставен съответния протокол. Като причини за щетите вещото лице заключава, обстоятелството, че бойлерът е монтиран в отделно от банята помещение - дрешник намиращо се на втория етаж от къщата до спалнята и над кухнята и трапезарията на първия етаж. Налице е промяна на предназначението на помещението - дрешник, от складово, то се преобразува в мокро и следва да са спазени всички архитектурно-технически изисквания към него, подробно описани в ЗУТ и наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводи и канализационни инсталации. След като собственика се е съгласил да се монтира бойлер в дрешника, е бил длъжен да вземе мерки /съответна хидроизолация и канализация/ за да се спазят изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 8 от наредба № 4/17.06.2005 г. - „Осигуряване на начини за пълно източване на водите от инсталацията”. Това изискване е за да се предпазят съседни помещения от вреди при възникване на повреди и аварии от работещи под налягане водни инсталации - перални, бойлери, водопроводи за студена и топла вода. Задължение и отговорност на собственика на имота е да вземе мерки за изпълнение на задължителните нормативни изисквания за правилен монтаж, експлоатация и обезопасяване на техническите съоръжения монтирани и експлоатирани в имота му.
По делото е депозирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че е извършено плащане на обезщетение от страна на ищцовото дружество на Е.И.В.. Размерът на обезщетението е 832,42 лв., платено на 19.05.2017 г., като основанието е щета № 210237208/2017 г.
От приетата като доказателство с прилагането на заповедното производство фактура № 1061/02.04.2014 г. се установява, че доставчикът „К.” ЕООД е издал фактурата на получателя Е.В., за извършена услуга доставка и монтаж на система за подгряване на вода за битови нужди със соларна клетка със сума за плащане 2223,80 лева. Към фактурата е приложен и фискален бон от 02.04.2014 г. на стойност 2223,80 лева.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:
От приетата като доказателство с прилагането на заповедното производство - фактура № 1061/02.04.2014 г. се установява, че доставчикът „К.” ЕООД е издал фактурата на получателя Е.В., за извършена услуга доставка и монтаж на система за подгряване на вода за битови нужди със соларна клетка със сума за плащане 2223,80 лева. Към фактурата е приложен и фискален бон от 02.04.2014 г. на стойност 2223,80 лева, който е доказателство, че Василева е заплатила на „К.” ЕООД цената по договора, т.
4 е. между нея и „К.” ЕООД е сключен договор за доставка и монтаж на соларна система.
По делото не се спори, а и от признанията на законния представител на ответника в съдебно заседание, се установи, че „К.” ЕООД е закупил процесния бойлер от „Н.К.Б.” ЕООД, след което е продал цялата соларна система и е изпълнил поръчката към Василева, за да може тя да ползва 20% отстъпка по програма REECL.
Между купувача Е.В. и „К.” ЕООД е налице облигационно правоотношение по повод договор за търговка продажба и монтаж, като приложими са правилата на чл. 195 и сл. от ЗЗД на продадена вещ с недостатъци.
В случая претенцията на ищеца се основава на възникнало право за обезщетяване на вреди, произтекли от неизпълнение на договорно задължение, което задължение се доказа, че е поето от друга страна по договор за доставка и монтаж на слънчева водонагревателна система - „Кибо2” ЕООД, „К.” ЕООД е съконтрахент на ответника по иска, но последният се явява трето лице за облигационния договор.
Трети лица нито носят задължения във връзка с изпълнението на договора, нито пък могат да използуват някакви права от него. Съответно и новите приобретатели, придобили вещта от купувача, заменителя или поръчващия, не могат да имат никакви права спрямо праводателя на техния съконтрагент. /ТР № 37/13.11.1984г. по гр. д. № 16/84г., ОСГК/ Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 400 лева пред настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 580/05.12.2022г., постановено по гр.д №1983/2022г. на РС-К..
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на„Т.К.Б.” ЕООД, ЕИК ****, с адрес: гр. К., пл. „***** сумата от 400 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция