Решение № 863 от 25.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Бургас, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120202047 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на С. Ш. К., ЕГН: **********, с адрес:

************, чрез адвокат Е. М. К., срещу Наказателно постановление №23-0769004670/28.02.2024г., издадено от Б.С.Ж., на длъжност ************, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 1400 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., която поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Ж.а, която моли за потвърждаване на НП и поддържа представеното с преписката писмено становище .

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.06.2023г. в 01,04 часа в гр.Бургас, по бул.“Тодор Александров“ в посока от кръстовище с ул.“Спортна” към надлез „Владимир Павлов“, лек автомобил – „******** се движел с наказуема скорост 101 км/ч., при максимално допустима скорост за движение в 1 населено място до 50 км/ч.

Нарушението е установено и заснето от ATCC TFR1-M с фабричен №510/07, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като е посочил жалбоподателят С. Ш. К., ЕГН: **********, като водач на превозното средство.

АНО е приел, че последният като водач на лек автомобил „******** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 61 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден АУАН № ************, съставен от В. Ж. П., на длъжност ********* сектор „Пътна полиция“-Бургас.

Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал процесното Наказателно постановление №23-0769-004670/28.02.2024г., издадено от Б.С.Ж., на длъжност ************, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 1400 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП /доколкото НП е връчено на 19.04.2024г., а процесната жалба е депозирана на 07.04.2024г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Б.С.Ж. ************, с-р Пътна полиция Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Жалбоподателят е подписал и е получил акта.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. На първо място, точно е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно: гр.Бургас, по бул.“Тодор Александров“ в посока от кръстовище с ул.“Спортна“ към надлез „Владимир Павлов“. Така посоченото място е описано по начин, даващ възможност да се разбере, къде е извършено превишаването на скоростта от страна на жалбоподателя, поради което и възможността на същия да разбере обвинението не е била накърнена. В АУАН и НП е посочено също така, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на 2 нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. По делото е приложена и снимка по чл.10, ал.3 от Наредбата, както и видео клип на допуснатото нарушение /предявен на страните в съдебно заседание/.

Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 /л.20 от делото/ се установява, че процесното техническо средство – преносима система за контрол над скоростта АТСС TFR1M е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през месец февруари 2023г., във връзка с което е издаден Протокол от проверка №1-5-23/07.02.2023г. /л.21 от делото/. За пълнота следва да се има предвид, че горното се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.

По делото са приложени като доказателства и протокол за използване на автоматизирано техническо средство и снимка на същото, от които е видно че в процесния пътен участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място и в него на процесната дата и час е било позиционирано техническото средство – преносима система за контрол над скоростта TFR1-M с фабричен №510/07.

Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът – С.Ф.Б., е подал такава декларация, в която е посочила, че именно жабоподателят е управлявал автомобила, поради което и последният правилно е бил санкциониран с издаденото постановление.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира опредЕ. скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

В ЕФ нарушението е квалифицирано като такова, извършено при повторност, като е упоменато, че същата произтича от факта, че нарушението е извършено в едногодишен срок от наказване на нарушителя за същото по вид нарушение с ел. фиш серия К №5798898, връчен на 14.06.2022г. и влязъл в сила на 29.06.2022г. /видно от справката за нарушител/водач на л.11 по делото/. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно §6, т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила 3 на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. С ел. фиш серия К №5798898, издаден от ОД на МВР – Бургас жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, а именно за това, че при управление на МПС е превишила разрешената скорост за движение. В едногодишен срок от наказването му с електронен фиш серия К №5798898, а именно на 28.06.2023г. отново било установено от контролните органи, че жалбоподателят управлява МПС с превишена скорост. И в двата случая жалбоподателят е нарушил установената от ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС. Ето защо, АНО правилно е приел, че процесното нарушение се явява повторно извършено. Следва да се изтъкне изрично в тази връзка, че в НП е посочен електронният фиш, от който следва квалифицирането на процесното нарушение като повторно. По този начин е предоставена възможност както за жалбоподателя, така и по отношение на съда да разбере, защо процесното деяние се квалифицира като повторно и да се направи възражение респ. да се извърши преценка в тази насока. Посочването на вида на нарушението, във връзка с което е издаден електронният фиш не е съществен елемент от съдържанието на НП, съответно не е упомената като такъв в изчерпателното изреждане в разпоредбата на чл.57 ЗАНН, поради което и съдът намира липсата на информация в този смисъл за несъществена.

Спазено е и изискването, предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно която: „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. В конкретния случай е представен протокол за използването на АТСС, както и снимка на разположението на уреда на пътя /л.22 и л.63 – лице и гръб/.

С оглед на всичко гореизложено на жалбоподателя следва да се наложи наказание съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, а именно глоба от 1400 лв., който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването му, както и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Съгласно чл.189з от ЗДвП във вр. с чл.28, ал.7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което и същите не могат да бъдат приложени от съда в настоящия случай. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. При извършване преценка в тази връзка БРС взе предвид и че жалбоподателят е бил наказван за допуснати нарушения 4 на ЗДвП многократно /с 4 НП и 16 електронни фиша/, като голяма част от тях касаят именно неспазване скоростта на движение при управление на МПС.

Съобразно разпоредбата на чл.187а, ал.4 ЗДвП собственикът се освобождава от административнонаказателна отговорност във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява. В тези случаи се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението.