Определение № 1407 от 19.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1407 гр. София, 19.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Частно касационно гражданско дело № 20268003100744 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. С., подадена чрез адв.Л., срещу определение № 12088/23.06.2025г. по в.ч. гр. д. № 2394/25г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.12.2024г. на СРС, постановено по гр.д.№ 62832/2022г., с което е оставена без разглеждане молбата на И. И. С., подадена чрез адв. Л., с вх.№ 317526 от 08.10.2024г., за произнасяне по предявения от нея насрещен иск по чл.149 СК.

В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на въззивното определение и се иска отмяната му. Поддържа се, че представеното по делото споразумение, постигнато между страните, което е одобрено от съда с решението му по чл.127 , ал.1 СК от 27.03.2024г., не съдържа споразумяване относно иска по чл.149 СК – за присъждане издръжка за минало време в полза на непълнолетното дете на страните, поради което производството по този иск следвало да продължи в тази му част.

Ответната страна Г. В. М. чрез адв Д. взема становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на частната касационна жалба.

Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал.

3, т. 2 пр. 1 ГПК.

Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл. 274, ал. 4 ГПК, изм. ДВ бр. 100/10, в сила от 1

21.12.10 г. /. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2 пр.

1 ГПК, са решенията по въззивни дела по искове за издръжка. Именно по такъв иск са постановени първоинстанционното разпореждане и потвърждаващото го въззивно определение. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба вх. № 108299/19.09.25г., подадена от И. И. С. чрез адв. Л., срещу определение № 12088/23.06.2025г. по в.ч.гр.д. №2394/25г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.12.2024г. на СРС, постановено по гр.д.№ 62832/2022г., с което е оставена без разглеждане молбата на И. И. С., подадена чрез адв. Л., с вх.№ 317526 от 08.10.2024г., за произнасяне по предявения от нея насрещен иск по чл.149 СК.

Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2