Решение № 1841 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20231110216445 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН вр. чл. 30а ал. 2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ)

С Наказателно постановление № VI - 24/17.11.2023 г., издадено от Началник на 01 РУ - СДВР, на основание чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ на Н. К. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 т. 6 ЗООРПСМ.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Н. Д., който го атакува със срочно подадена въззивна жалба с искане за отмяна поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.

Навеждат се и аргументи, че ЗООРПСМ не е приложим, тъй като в случая не се касае за проява на спортно хулиганство.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Д. се явява лично, редовно призован. Представлява се от упълномощен представител - адв. Ф. И. от АК Пловдив, който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по доводите в жалбата. Счита, че не е доказано, че 1 жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, като излага доводи, че показанията на свидетелите Т., Г. и Т. не следва да бъдат кредитирани, тъй като са взаимноизключващи се и нелогични. Навежда доводи за неприложимост на ЗООРПСМ. Претендира разноски.

Жалбоподателят Н. Д. заявява, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Наказващият орган - Началник на 01 РУ - СДВР, редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание. С писмени бележки от юрк. М.

Димитрова - упълномощена от наказващия орган, се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление - потвърдено.

Излагат се доводи, че в административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е правилно приложен и извършването на нарушението е доказано по категоричен начин. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и при спазване на тридневния срок по чл. 30а ал. 2 ЗООРПСМ (наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 17.11.2023 г., видно от разписката на страница втора от наказателното постановление, а жалбата е подадена на 20.11.2023 г.). Като допустима, жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2023 г. на националния стадион "Васил Левски" в гр. София бул. "Евлоги и Христо Г.и" № 38 се провеждала футболна среща между националните отбори на Република България и Република Унгария. Срещата била с начален час 19:00 часа, като същата се провеждала при закрити врати без присъствие на публика.

По същото време в района около националния стадион "Васил Левски" се провеждал протест на множество български граждани против провежданата политика и управлението на тогавашното ръководство на Българския футболен съюз (БФС). Жалбоподателят Н. Д. и свидетелите Д. Д. и Н. Ч. също били сред протестиращите, като се намирали в района на бул.

"Васил Левски". Жалбоподателят Д. носел в ръцете си транспарант, на който 2 била изписана позицията на протестиращите.

По повод на протеста и оглед охрана на обществения ред и превенция на безредици в района на бул. "Васил Левски" имало и засилено полицейско присъствие, като на мястото бил и свидетелят А. Т. - служител при ОСПС СДВР, 01 сектор, 01 група.

Наред с мирно протестиращите, сред дошлите да изразят недоволството си от провежданата от БФС политика, имало и лица, които започнали да хвърлят камъни, павета и други обемисти предмети срещу полицейските служители. Това довело до ескалация на напрежението между полиция и протестиращи и полицейските служители предприели действия, за да разпръснат протестиращите, като използвали водно оръдие и приложили физическа сила по отношение на част от тях. Жалбоподателят Д. и свидетелите Д. и Ч. побягнали в посока ул. "Ген. Йосиф В. Гурко", където се разделили. Жалбоподателят Д. продължил сам и бил задържан в района на бул. „Васил Левски“ и ул. "Ген. Йосиф В. Гурко" в 19.50 часа на 16.11.2023 г. със Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-1377/17.11.2023 г., издадена от свидетеля А. Т., на основание чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР вр. чл. 21 т. 6 ЗООРПСМ като част от протестиращите, след което бил откаран в сградата на 01 РУ СДВР. Свидетелят А. Т. съставил докладна записка от 17.11.2023 г., в която описал, че сред протестиращите е забелязал лице от мъжки пол, което хвърляло предмети към полицейските служители и било с агресивно поведение, след което задържал лицето и го установил като жалбоподателя Н.

Д..

На 16.11.2023. вечерта свидетелят И. Т. - старши инспектор, временно преназначен на длъжност началник на група "Териториална полиция" Средец на сектор "Охранителна полиция" към 01 РУ при СДВР, също бил ангажиран с провеждане на футболната среща между отборите на Република България и Република Унгария, отговарял за групата за задържане и обработка на задържаните лица и се намирал в сградата на 01 РУ – СДВР.

След като жалбоподателят Н. Д. бил транспортиран в сградата на 01 РУ – СДВР, свидетелят И. Т. се запознал със съставената от свидетеля А. Т. докладна записка. На 17.11.2023 г. свидетелят И. Т. съставил АУАН № VI 24/17.11.2023 г., с който повдигнал против жалбоподателя Н. Д. административнонаказателно обвинение затова, че на 16.11.2023 г. в гр.

София по време на провеждането на футболна среща между отборите на България и Унгария на Национален стадион "Васил Левски" с адрес гр.

София, бул. "Евлоги и Христо Г.и" № 38 с начален час 19:00 часа, жалбоподателят хвърля камъни по полицейски служители в района на бул.

"Васил Левски" - административно нарушение по чл. 21 т. 6 ЗООРПСМ.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Г. Г. и на жалбоподателя, като бил предявен на последния за запознаване и му бил връчен препис. При предявяване на АУАН жалбоподателят посочил, че има възражения.

На същата дата – 17.11.2023 г. Иво Захариев – началник на 01 РУ – 3

СДВР издал обжалваното Наказателно постановление № VI - 24/17.11.2023 г., с което на основание чл. 25 ал. 1 ЗООРПСМ на Н. К. Д., ЕГН **********, било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 т. 6 ЗООРПСМ.

Отново на 17.11.2023 г. Иво Захариев – началник на 01 РУ – СДВР издал и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-VI-17-0111/17.11.2023 г., с която на основание чл. 30 ал. 1 т. 1 пр. 2-ро ЗООРПСМ наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 41 т. 1 ЗООРПСМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите И. Т., Г. Г., А. Т., Д. Д., Н. Ч., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК:

АУАН № VI - 24/17.11.2023 г., наказателно постановление № VI 24/17.11.2023 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23- VI - 17-0111/17.11.2023 г., докладна записка от 16.11.2023 г., изготвена от свидетеля А. Т., протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ, заповед за задържане на лице рег. № 225зз-1377/17.11.2023 г., протокол за личен обиск на лице от 17.11.2023 г., заповед № 8121з127/24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, удостоверение рег. № 513р-2495/08.01.2024 г. и удостоверение рег. № 513р-107541/02.11.2023 г., издадени от Началник на 03 сектор към отдел "Човешки ресурси" - СДВР.

Показанията на свидетелите И. Т. и Г. Г. не допринасят за установяване на обстоятелствата, включени в главния факт на доказване, а именно извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно нарушение, тъй като от показанията им се установява, че двамата не са свидетели очевидци на описаните в АУАН и НП действия. От показанията и на двамата се установява, че по време на футболната среща между отборите на България и Унгария на 16.11.2023 г. са се намирали в сградата на 01 РУ - СДВР, а не са били разположени при протестиращите. И свидетелят И. Т., и свидетелят Г.

Г., заявяват, че са съставяли актове за установяване на административни нарушения, но въз основа на докладни записки, изготвени от служители на СДВР, а не въз основа на личните си възприятия. Така свидетелят И. Т. заявява, че и конкретния АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, е съставил въз основа на докладна записка, съставена от колегите му "на терен".

Съдът кредитира частично показанията на свидетеля А. Т., като ги възприе в частите относно изпълняваните от свидетеля служебни задължения по време на футболната среща между отборите на България и Унгария вечерта на 16.11.2023 г., мястото, на което е бил разположен свидетелят, обстоятелството, че сред протестиращите е имало лица с агресивно поведение и такива, които са хвърляли предмети по служителите на реда. Съдът 4 кредитира показанията на свидетеля А. Т. и по отношение мястото, където е бил задържан жалбоподателят. В тези части показанията на свидетеля А. Т. кореспондират на писмените доказателства, както и на показанията на свидетелите Д., Ч., Т. и Г.. Съдът не се довери на показанията на свидетеля Т. обаче по отношение на конкретните действия на жалбоподателя - че Д. хвърлял предмети по полицейските служители. Съдът прецени показанията на свидетеля Т. по отношение на това обстоятелство като декларативни, общи и неконкретни. Така свидетелят Т. заявява, че е видял жалбоподателя да отправя обиди и да хвърля предмети по органите на реда, но прави впечатление, че няма спомен какви предмети е хвърлял жалбоподателят.

Макар да твърди, че въззивникът е отправял обиди към полицейските служители, свидетелят не сочи дори една обидна реплика, изречена от въззивника. Основателно съмнение в достоверността на показанията на свидетеля Т. внася и обстоятелството, че свидетелят декларативно заявява, че е разпознал жалбоподателя сред множеството присъстващи на мястото лица по лицето, но не сочи никакви конкретни белези, по които е идентифицирал именно жалбоподателя като лицето, което преди това е хвърляло предмети по полицейските служители. Свидетелят Т. няма спомен и по отношение на обстоятелството дали при задържането му жалбоподателят е бил сам или е бил придружаван от други лица. На следващо място, показанията на свидетеля Т. се оборват от показанията на свидетелите Н. Ч. и Д. Д..

Показанията на последните двама съдът кредитира с доверие, като ги оцени като еднопосочни, последователни, детайлни и логични. Свидетелите Д. и Ч. безпротиворечиво заявяват, че са били заедно с жалбоподателя до предприемането на активни действия от страна на полицията, насочени към разпръскване на протестиращите, поради което съдът цени показанията им като източник на преки и първични доказателства по отношение поведението на въззивния жалбоподател. Двамата свидетели са напълно еднопосочни в показанията си, че са се намирали заедно с жалбоподателя на организирания протест срещу тогавашното ръководство на Българския футболен съюз, както и че сред протестиращите е имало лица, които са хвърляли предмети на полицаите. Показанията на свидетелите Д. Д. и Н. Ч. по отношение поведението на въззивника Д. не разкриват каквото и да било противоречие и двамата са категорични в твърденията си, че въззивникът не е хвърлял предмети срещу полицейските служители, както и че дори не е имал такава възможност по причина, че в ръцете си е държал транспарант. Събитията от вечерта на 16.11.2023 г. за свидетелите Ч. и Д. имат извънреден характер и очевидно са оставили траен и ясен спомен у всеки един от двамата, което е следващо основание за съда да отдаде предпочитание на показанията на тези двама свидетели пред показанията на свидетеля Т., които са лишени от всякаква конкретика.