Определение № 401 от 11.09.2024, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 321/2024
- Вид
- Определение № 401
- Подписан
- 11.09.2024
- В сила
- 11.09.2024
- Състав
- Мария Вангелова Грунова
Цитирани разпоредби
- чл. 128, ал.1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 135, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 401 гр. Котел, 11.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария В. Грунова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20242210100321 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес град *******, чрез адвокат Ж. Х. – АК Бургас, против Община Котел, ЕИК 000590540, град Котел, пл.
Възраждане1.
Исковата молба е депозира пред Административен съд Бургас, който с Определение №3460/07.05.2024г. (л.115) е приел, че спорът не му е подсъден и е изпратил делото РС Котел. Изложени са мотиви, че не се установява действията по предявената искова претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да са извършени при или по повод административна дейност, като предявените искове следва да се разгледат като такива по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, които са подсъдни на общите съдилища, поради което сезираният съд е прекратил административно производство и го е препратил за разглеждане на граждански съд, с оглед цената на иска и седалището на ответника, а именно РС Котел.
Настоящият съдебен състав, намира, че следва да повдигне спор за подсъдност, като съображенията за това са следните:
Принципно подведомствеността на спора е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и съдът е длъжен да следи за нея служебно, изхождайки от твърденията в исковата молба. В случая обосноваващите претенцията на ищеца фактически твърдения очертават спор за вреди от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно приложимата норма на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал.
1, се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Според тази разпоредба, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така уредената местна подсъдност е изборна и се явява специална по отношение на правилата, установени в АПК.
В процесния случай е безспорно, че адреса на ищеца е *******.
Компетентен съд, който да разгледа искът по седалището ищеца би бил Административен съд Бургас.
1
Мястото на увреждането е в гр. Котел, община Котел. Мястото на увреждането е в съдебните граници на Районен съд - Котел. Следователно компетентен съд, кой да разгледа искът за обезщетение по мястото на увреждането би бил Административен съд - Сливен, в чийто съдебен район е Районен съд – Котел.
В конкретния случай ищеца е направил своя избор с подаване на исковата молба по настоящ адрес (местоживеене) в град Бургас, с което са избрали местната подсъдност – Административен съд Бургас.
Разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.6 АПК установява подведомствеността на административните дела, като предоставя в компетентност на административните съдилища делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на чл. 45-49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Разграничителният критерий за приложимия правен ред е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Нормата на чл. 1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица.
Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За приложението на разпоредбата е необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия държавните или общинските органи, които са резултат от тяхната административна дейност.
По въпроса има трайно формирана съдебна практика, вкл. разяснения са дадени в мотивите на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и ОС на I и II колегия на ВАС, както и с Тълкувателно постановление № 1/2016 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и ОС на I и II колегия на ВАС.
Изяснено е, че законодателят допуска възможност по реда на АПК административните съдилища да разглеждат гражданските (облигационни) последици от незаконен акт, действие или бездействие на административен орган или на длъжностно лице, включително и от незаконно принудително изпълнение на административен акт. Такова изключение е хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ. Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на ЗЗД. Разграничителният критерий за приложимия правен ред е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Понятието „административна дейност“ е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие „Отговорност за дейност на администрацията“. Отговорността, следователно е резултат от 2 незаконосъобразно осъществяване на публични функции. Задълженията, които законите възлагат на административните органи са свързани с издаване на индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез упражняване на правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с налагане на административни наказания.
За квалификацията на иска са от значение твърденията, с които ищецът обосновава възникването на спорното право и искането, което формулира към правораздаващия орган. Деликтният иск срещу държавата и общините по твърдение, че увреждането е причинено от тяхна административна дейност, е по чл. 1 ЗОДОВ, а след създаването на административните съдилища, от 01.
03.2007 г. – е от тяхна компетентност. Съдебният акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение на вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на административни органи при и по повод изпълнението на административна дейност. Следователно компетентен да разгледа подадената искова молба е административен съд, а не общ.
Така възникналият спор за подсъдност между Районен съд Котел и Административен съд –Бургас следва да се разреши по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 6 вр. ал.5 от АПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №321/2024г. по описа на Районен съд Котел.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд - Котел и Административен съд –Бургас.
ИЗПРАЩА гражданско дело №321/2024г. по описа на Районен съд Котел чрез ВКС на смесения състав по чл. 135, ал. 5 от АПК за решаване на повдигнатия спор за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 3