Решение № 23445 от 29.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23445 гр. София, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110128746 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. С. Д., с която срещу "К Г“ ЕООД са предявени иск за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника през м.юли 2019 г. във връзка с договор за кредит № 100170375, също сключен през м.юли 2019 г. и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 208,66 лева, представляваща заплатена на ответника без основание сума.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за предоставяне на гаранция, с който се е задължил да заплати възнаграждение на ответника, платимо на равни вноски, ведно с погасителната вноска по договора за кредит. Твърди да е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит. Навежда доводи за нищожност на договора за гаранция поради заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК /доколкото договорът за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство били свързани сделки, поради свързаност на субектите по същите/, поради начална липса на основание, поради противоречие с добрите нрави /нееквивалентност на престациите на страните по същия/. Твърди да е заплатила на ответника във връзка с процесния договор за поръчителство сума в размер на 648 лева. До съда е отправено искане за прогласяване нищожността на договора на заявените с исковата молба основания, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 208,66 лева, като недължимо платена по процесния договор, прогласяването на нищожността на който се иска.

Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната недопустимост и неоснователност. Не отрича, че на 05.07.2019 г. между страните е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който ответникът се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на ищеца по договора за потребителски кредит, сключен с трето за спора лице. Оспорва исковете по основателност, като поддържа, че договорът не е нищожен на сочените в исковата молба основания, нито с него се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като посочената разпоредба не е приложима към 1 процесното правоотношение. Не взема становище по твърденията на ищцата за размера на заплатената на ответника сума. Искането, отправено до съда, е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от събраните писмени доказателства, че на 27.06.2018 г. между ищеца, в качеството на кредитополучател и „К К М“ ЕАД, в качеството на кредитодател, чрез кредитен посредник „К К“ ЕАД, е сключен договор за потребителски кредит № 3-1-9424-170591. В чл. 1, ал. 1 от него е посочено, че дружеството предоставя на кредитополучателя описания в договора потребителски кредит под формата на кредит тип „кредитна линия“, а кредитополучателят го усвоява при предвидените условия и срок в съответствие с ОУ. Описано е, че кредитополучателят може да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността. В чл. 1, ал. 2 е предвидено, че кредитополучателят се задължава в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв.; одобрено от кредитодателя дружество – поръчител; или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка съгласно списък на одобрени банки, достъпен на уеб-страница. В ал. 4 са предвидени параметрите на кредита – минимална усвоена сума – 200лв., кредитен лимит – 2000лв., лихвен процент по кредита – 36,00%, условия за издължаване – анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума, ГПР – 50 % при допускания, посочени в договора: приема се, че кредитът се предоставя за една година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява на равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното усвояване; в случаите когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя, настъпват в рамките на период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора.

Представено е искане № 100170375/05.07.2019 г. за усвояване на сума по кредит тип „Кредитна линия“ за сумата 800 лева и срок на погасяване 3 месеца. В погасителния план към това искане за усвояване не е посочен годишен процент на разходите. В същия е отразен размерът на усвоената сума от 800лв., срокът за връщането й – 3 месеца. Общата дължима сума възлиза на 848,46 лв. и е платима на равни месечни вноски от по 282,82 лв.

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „К Г“ ЕООД, в качеството на поръчител, е бил сключен договор, съгласно който поръчителят е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и срока на договора за потребителски кредит, сключен с „К К М“ ЕАД. Не е спорно, че съгласно този договор потребителят се е съгласил да заплаща на поръчителя възнаграждение.

Установено е на следващо място, че на 10.07.2019 г. между „К К М“ ЕАД и „К Г“ ЕООД е сключен договор за поръчителство за изпълнение на задълженията на К. С.

Д., поети по искане за усвояване № 100170375.

2

По делото е изслушано и е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице П. Д.. От същото се установява, че по договора за поръчителство ищцата е поела задължение да заплати на ответника сумата 216,54 лева заедно с месечната си вноска по договора за кредит или по още 72,18 лева на месец или така сбора на всички плащания е в размер на 1065 лева. Предсрочно от страна на ищцата са били заплатени суми в общ размер на 1049,12 лева, както следва: на 09.08.2019 г. – 355 лева и на 05.09.2019 г. – 694,12 лева. С тези суми е погасена изцяло главницата и договорната лихва по договора за кредит, а сумата 208,66 лева е погасила възнаграждение по договора за поръчителство. Вещото лице е изискало информация по какъв начин сумите, заплатени по договора за поръчителство са били прехвърлени на ответника, но тази информация не е била предоставена на вещото лице.

При така установената фактическа обстановка, по приложението на правото, съдът намира следното:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и ал. 2, пр.

4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит от същата дата се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е сключен при изначална липса на основание, като в тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи заплащането на сума в размер на 5 лева, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на полученото плащане.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото са обявени следните обстоятелства: че ищецът е сключил с "К К М“ ЕАД договор за потребителски кредит, че между страните по делото е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, с който ищецът се е задължил да заплати на ответника възнаграждение срещу поетото задължение дружеството да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.

Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правна сделка, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.

Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята 3 на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Следователно и с оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за предоставяне на гаранция съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност поради заобикаляне със същия на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Установено е в производството, че между ищеца и "К К М" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по отношение на който е приложима правната регламентация на ЗПК. Макар от страна на ответника да се поддържа, че сключеният между страните в производството договор попада извън правния режим на този закон, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно, доколкото се касае от система от договори, свързани помежду си, които не могат да бъдат разглеждани изолирано един от друг.

Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. От друга страна, сключен е бил договор за поръчителство и между кредитора по договора за кредит и гаранта. Поради този причина преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпезпечава. В тази връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните, закрепени в съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по договорите за кредит, по които е страна.