Решение № 4045 от 16.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4045 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110133445 по описа за 2021 година роизводството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Й. К. против “***********” ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 215 КТ, чл.

128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ.

Ищeцът К. Й. К. извежда субективните си права при твърдения, че между него и ответникът възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 14/ 01.07.2020г., по силата на което заемал длъжността "шофьор, товарен автомобил (международни превози)”, с основно трудово възнаграждение в размер на 610, 00 лева. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 9 от 29.12.2020г. Със Заповед № 23/07.07.2020 г. на управителя на ответното дружество бил командирован в Полша, Чехия, Унгария и други страни- членки на ЕС за срок от 90 дни-от 07.07.2020г. до 07.10.2020г., като със заповедта му били определени командировъчни пари в размер на 50 евро на ден за престоя зад граница. С описаната в заповедта тежкотоварна композиция влекач марка "Волво", с рег. № ************, бил направил само два курса, след което посоченият в заповедта влекач бил предоставен на друг водач на ППС. Поддържа, че за времето на командировка бил зад граница общо 86 дни в следните периоди: от 07.07.2020г. до 15.07.2020г., т.е. 9 дни; от 15.07.2020г. до 23.07.2020г., т.е. 9 дни; от 28.07.2020г. до 04.08.2020г., т.е 7 дни; от 04.08.2020г. до 14.08.2020г., т.е. 11 дни; от 24.08.2020г. до 31.08.2020г., т.е. 8 дни; от 01.09.2020г. до 08.09.2020г., т.е. 8 дни; от 11.09.2020г. до 16.09.2020г., т.е. 6 дни; от 18.09.2020г. до 24.09.2020г., т.е. 7 дни; от 27.09.2020г. до 02.10.2020г., т.е. 6 дни; от 1

21.10.2020г. до 29.10.2020г., т.е. 9 дни; от 10.11.2020г. до 15.11.2020г., т.е. 6 дни. За посочените 86 дни зад граница ответното дружество не му било заплатило дължимите командировъчни пари, които били в общ размер на 4300 евро.

Поддържа, че за периода на действие на трудовия договор ответното дружество не му било заплатило и дължимото му трудово възнаграждение за периода от м. юли 2020г. до м. декември 2020г., т.е. общо за 6 последователни месеца, което се равнявало на общо 3660 лева. Твърди, че ответното дружество му дължало и лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2020г.- м. декември 2020г., начислена върху дължимото за всеки месец възнаграждение в размер на 610 лева, считано 1- во число на следващия месец (моментът на изпадане в забава за плащането на трудовото възнаграждение за предходния месец)- считано от 01.08.2020г. до предявяване на иска- 11.06.2021г.

Претендираното от ищеца обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД било в размер на общо 30 лева или: 5 лева върху възнаграждението за м. юли, 5 лева върху възнаграждението за м. август, 5 лева върху възнаграждението за м. септември, 5 лева върху възнаграждението за м. октомври, 5 лева върху възнаграждението за м. ноември, 5 лева върху възнаграждението за м. декември.

Ищецът твърди също така, че ответникът му дължи сумата 100 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 12 дни, както и сумата в размер на 5 лева- лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от 29.12.2020г. до предявяване на иска- 11.06.2021г.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 3660 лева, представляваща дължимо от ответника трудово възнаграждение за периода м. юли 2020г.- м. декември 2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата 30 лева, представляваща законна лихва за забава върху дължимите му за м. юли 2020г.- м. декември 2020г. трудови възнаграждения за периода от 01.08.2020г. до 11.06.2021г.; сумата 100 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 12 дни, както сумата в размер на 5 лева – лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от 29.12.2020г. до предявяване на иска- 11.06.2021г.; и сумата в размер на 4300 евро, представляваща незаплатени командировъчни за периодите от 07.07.2020г. до 15.07.2020г.; от 15.07.2020г. до 23.07.2020г.; от 28.07.2020г. до 04.08.2020 г.; от 04.08.2020г. до 14.08.2020г.; от 24.08.2020г. до 31.08.2020г.; от 01.09.2020г. до 08.09.2020г.; от 11.09.2020г. до 16.09.2020г.; от 18.09.2020г. до 24.09.2020г.; от 27.09.2020г. до 02.10.2020г.; от 21.10.2020г. до 29.10.2020г.; от 10.11.2020г. до 15.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът "***********" ООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава наличието на трудово правоотношение между него и ищеца с твърдяното в исковата молба съдържание, както и фактът, че със Заповед № 23 от 07.07.2020 г. ищецът е бил командирован в чужбина за срок 2 от 90 дни. Не оспорва, че ищецът е осъществил изброените в исковата молба курсове, но оспорва факта, че през посочените в исковата молба начални и крайни дати на курсовете работникът е бил зад граница.

Ответникът поддържа, че осъществените от ищеца курсове по време на командировката са, както следва: първият курс започнал от 07.07.2020г., но ищецът е бил зад граница от 10:58ч. на 09.07.2020г. до 8:52ч. на 15.07.2020г., т.е. 6 дни; вторият курс започнал на 15.07.2020 г, но ищецът е бил зад граница от 10:53ч. на 16.07.2020г. до 9:36ч. на 21.07.2020г., т.е. 5 дни; третият курс започнал от 28.07.2020г., но ищецът е бил зад граница от 14:25ч. на 30.07.2020г. до 10:04ч. на 04.08.2020г., т.е. 5 дни; четвъртият курс започнал на 06.08.2020г., но ищецът е бил зад граница от 14:23ч. на 06.08.2020г. до 14: 38ч. на 11.08.2020г., т.е. 5 дни; петият курс започнал на 24.08.2020г., но ищецът е бил зад граница от 14.00ч. на 26.08.2020г. до 00:02ч. на 29.08.2020г., т.е. 3 дни; шестият курс започнал на 31.08.2020г., но ищецът е бил зад граница от 11:07ч. на 02.09.2020г. до 09:14ч. на 07.09.2020г., т.е. 5 дни; седмият курс започнал на 11.09.2020г., но ищецът е бил зад граница от 23:11ч. на 12.09.2020г. до 09:21ч. на 16.09.2020г., т.е. 4 дни; осмият курс започнал на 18.09.2020 г., но ищецът е бил зад граница от 6:41ч. на 19.09.2020г. до 6:16ч. на 23.09.2020г., т.е. 4 дни; деветият курс започнал на 27.09.2020г., но ищецът е бил зад граница от 17:27ч. на 27.09.2020г. до 17:38ч. на 01.10.2020г., т.е. 4 дни; десетият курс започнал на 21.10.2020г., но ищецът е бил зад граница от 16:52ч. на 22.10.2020г. до 11:43ч. на 28.10.2020г., т.е. 5 дни; единадесетият курс започнал на 10.11.2020г., но ищецът е бил зад граница от 07:11ч. на 12.11.2020г. до 21: 42ч. на 14.11.2020г., т.е. 3 дни.

Ответникът поддържа, че дължимите на ищеца пари за командировъчни и трудово възнаграждение са били изцяло платени, за което представя преводни нареждания към банкова сметка на ищеца. Сочи, че уговореното в трудовия договор възнаграждение било брутно трудово възнаграждение, от което следвало да се приспаднат дължимите от работника осигурителни вноски. Според ответника от претендираното от ищеца трудово възнаграждение следвало да се приспадне и обезщетението, получено от ищеца от НОИ, за дните, в които последният е бил в отпуск поради неработоспособност. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от представения трудов договор № 14/ 01.07.2020г. , че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността “шофьор, товарен превоз (международни превози)”. Страните са договорили, че размерът на основното трудово възнаграждение е 610 лева, платимо до 25- то число на месеца следващ този за който се дължи възнаграждение. Раб време пълно раб време 8 часа.

Със заповед № 9/ 29.12.2020г. трудовият договор между страните е прекратен, на основание чл. 325, т. 1 ГПК. В заповедта е посочено, че при прекратяване на трудовия договор ответникът дължи обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск.

3

Със заповед № 23/ 07.07.2020г., издадена от управителят на ответното дружество, ищецът е командирован за срок на 90 дни до Полша, Чехия, Унгария и други държави- членки на ЕС.

Превозът ще се извърши с т.а. м. “Влекач”, м. “Волво” и ремарке м. “Шмитц каргобул”. В заповедта е посочено, че работодателят дължи заплащане на дневни командировъчни пари в размер на 50 евро/ ден за престоя зад граница.

От ответника не се оспорва обстоятелството, а то се установява и от представените пътни листове и фискални бонове, че ищецът е бил командирован и е реализирал процесните командировки в чужбина.

Съгласно представения пътен лист, първият курс е започнал на 07.07.2020г. и е приключил на 15.07.2020г. Видно от представената фактура № **********/ 09.07.2020г., същият е преминал граница през граничен пункт Видин- Калафат на 09.07.2020г. в 10,58 часа, а от фискален бон от 15.07.2020г., същият е преминал граница през граничен пункт ГюргевоРусе на 15.07.2020г. в 8,52 часа.

Вторият курс е започнал на 15.07.2020г.и е приключил на 23.07.2020г., като от представените пътни листи се установява, че същият е осъществен в периодите 15.07.2020г.17.07.2020г. и 20.07.2020г.- 23.07.2020г. От представените фискални бонове за платени пътни такси се установява, че ищецът е преминал граница на 16.07.2020г. в 10,33 часа и е бил зад граница до 21.07.2020г. в 9,36 часа.

От представените пътни листи се установява, че третият курс е започнал на 28.07.2020г. и е приключил на 04.08.2020г. От представените фискални бонове за платени пътни такси се установява, че ищецът е преминал граница на 30.07.2020г. в 14,25 часа и е бил зад граница до 04.08.2020г. в 10,04 часа.

Следващият курс на ищеца е започнал на 05.08.2020г.и е приключил на 13.08.2020г., като от представените пътни листи се установява, че е осъществен в периодите 05.08.2020г.07.08.2020г., 10.08.2020г.- 12.08.2020г. и 12.08.2020г.- 13.08.2020г., като ищецът е бил граница от 06.08.2020г. в 14,23 часа до 11.08.2020г. в 14,38 часа Петият курс е бил с продължителност 24.08.2020г.- 29.08.2020г. и е осъществен в периодите 24.08.2020г.- 27.08.2020г. и 27.08.2020г.- 29.08.2020г., като ищецът е бил зад граница в периода 26.08.2020г. в 14,00 часа- 29.08.2020г. в 00,02 часа

Шестият курс е започнал на 31.08.2020г. и е приключил на 04.09.2020г., като ищецът е бил зад граница от 02.09.2020г. в 11,07 часа до 07.09.2020г. в 09,14 часа.

Седмият курс е започнал на 11.09.2020г. и е приключил на 15.09.2020г., като ищецът е бил зад граница в периода от 12.09.2020г. в 23,11 часа до 16.09.2020г. в 9,21 часа.

Следващият курс е започнал на 18.09.2020г. и е приключил на 24.09.2020г., като ищецът е бил зад граница от 19.09.2020г.в 6,41 часа до 23.09.2020г. в 6,16 часа.

Деветият курс е започнал на 27.09.2020г., но ищецът е бил зад граница от 27.09.2020г. в 17,27 часа до 01.10.2020г. в 17,38 часа.

Десетият курс е започнал на 21.10.2020г. и е приключил на 29.10.2020г., като ищецът е бил 4 зад граница от 22.10.2020г. в 16,52 часа до 28.10.2022г. в 11,43 часа.

Последният курс е започнал на 10.11.2020г. и е приключил на 15.11.2020г., като ищецът е бил зад граница от 12.11.2020г. в 07,11 часа до 14.11.2020г. в 21,42 часа.

От представените болнични листа се установява, че на ищеца е бил разрешен отпуск по болест в периода 07.10.2020г.- 20.10.2020г., 19.11.2020г.- 30.11.2020г.

Пред настоящата инстанция е назначена съдебно- икономическа експертиза, съгласно заключението на която размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за периода м. юли 2020г.- м. декември 2020г., след приспадане на дължимите данъци и осигуровки е 2107,87 лева. При вариант на престой на ищеца зад граница за 84 дни, размерът на обезщетението при командироване е 4200 евро (с левова равностойност 8214,49 лева). При вариант на престой на ищеца зад граница за 49 дни, размерът на обезщетението при командироване е в размер на 2450 евро (с левова равностойност 4791,78 лева). Ответното дружество е платило на ищеца сумата 7483,62 лева, от които сумата 6610,73 лева, платени по банков път и сумата 800 лева, платени в брой. С посочената сума са платени трудовото възнаграждение и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. При вариант на престой на ищеца зад граница за 84 дни, размерът на неплатеното обезщетението при командироване е 2893,64 лева. При вариант на престой на ищеца зад граница за 49 дни, задължението за плащане на обезщетение при командироване е погасено изцяло.