Решение № 5610 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5610 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100508351 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №9800/08.06.2023г., постановено по гр.д. №21583/2022г. по описа на СРС, 154 състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 и чл.150 от ЗЕ и чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. Н. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2683,93 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 437,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 08.11.2021г, сумата от 11,92 лева, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за забава от 23.11.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 1,84 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019г. - 08.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.12.2021г. по ч.гр.д. №66686/2021г. на 1

СРС, 154 състав, като е отхвърлен искът за главница за доставена топлинна енергия за разликата над 2683,93 лева до пълния предявен размер от 2883,40 лева и за периода от м.05.2018г. до м.07.2018г. включително, както и искът за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над 437,65 лева до пълния предявен размер от 491,29 лева. Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Н. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 1108,11 лева, представляваща сторени в производството разноски и сумата в размер на 117,77 лева, представляваща сторени разноски по ч.гр.д. №66686/32021г. на СРС, 154 състав. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата М. Н. С., чрез адв. К. К., назначена за особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, срещу решението в частта, с която предявените срещу нея искове са уважени.

Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно, неоснователно и немотивирано. Първоинстанционният съд не взел предвид, че в процесния апартамент няма монтирани отоплителни тела и съответно няма инсталирани измервателни уреди. С отговора било направено възражение по отношение на това на база на какви данни ищецът изчислява изразходената в процесния апартамент топлинна енергия за подгряване на вода, но въпреки това по делото не били представени доказателства относно броя на живущите лица в апартамента. На следващо място решението било в противоречие с правото на ЕС, тъй като били начислявани такси за дялово разпределение на процесния апартамент, при положение, че ответницата чрез конклудентни действия е заявила желанието си да се откаже от услугите на ищеца – а именно демонтирала е всички, намиращи се в апартамента отоплителни тела. Неправилно първоинстанционният съд уважил претенцията на ищеца за мораторна лихва, тъй като не били представени доказателства, че на ответницата са били връчени фактури за дължими от нея парични задължения. Не били представени доказателства и за начина, по който собствениците на самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост, където се намира процесният апартамент, са избрали да заплащат задълженият си към ищеца.

Това правело невъзможно установяване на начина, по който ищецът е изчислил претендираната мораторна лихва върху главницата. Поради 2 изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Ралица Петракиева, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Н. С. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №66686/2021г. на СРС, 154 състав.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице 3

– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

4

Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот.

От приетите писмени доказателства по делото (НА №47, том IV, рег. №10723, дело №593/2006г. по описа на нотариус Е.П. с район на действие СРС, и НА №4, том II, рег. №6856, дело №188/07.07.2021г. по описа на нотариус М.Ш. с район на действие СРС, се установява, че към процесния период ответницата М. Н. С. е била собственик на процесния топлоснабден имот. Ответницата М.

С. е подала на 09.08.2011г. заявление – декларация до ищцовото дружество, с което е поискала да бъде открита партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот, като е декларирала, че домакинството се състои от двама членове. Поради това неоснователни се явяват поддържаните във въззивната жалба доводи, че не е установен по делото броят на обитателите на имота.

Поради изложеното за процесния период ответницата, която е била собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на топлинна енергия за имота и дължи заплащане на дължимите суми.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

5

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

С решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл.5, параграфи 1и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) №2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.