Определение № 150 от 14.02.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. София, 14.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500036 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8376/14.10.2024 г. на РС – Ботевград от Я. А. М., чрез адв. Ц., срещу Определение № 742 от 02.09.2024 г. по гр.д. № 184/2024 г. на РС– Ботевград, с което, на основание чл. 129, ал. 3, изр. 1, вр. ал. 2 от ГПК, исковата молба е върната поради неотстраняване в срок на нередовностите й, а производството по делото – прекратено,.

Жалбоподателката счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено със съответните последици от това. Твърди, че, в изпълнение на дадените от съда указания във връзка с нередовности на исковата молба, последните са били отстранени, като искът е бил насочен и срещу втория надлежен ответник, както и са били направени и съответните постъпки за вписване на исковата молба.

Подадена е и частна жалба вх. № 10211/05.12.2024г. на РС – Ботевград от Я. А. М. срещу Разпореждане № 1484 от 07.11.2024 г., постановено по същото дело на Ботевградския районен съд, с което е върната предходната частна жалба с вх. № 8376/14.10.2024г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл.

261, т. 4 от ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовности.

Жалбоподателката счита разпореждането за незаконосъобразно, тъй като за подаване на частната жалба е била надлежно учредена представителната власт на подалия я адвокат - с приложено пълномощно по делото, отговарящо на изискванията на чл. 32, т. 1 от ГПК, а съдът е нямал основания да го тълкува ограничително само за образуваното пред него производство, а не за представителство по делото за делба пред всички инстанции.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изложените в жалбите доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Я. А. М. е предявила иск срещу П. А. А. за делба на три съсобствени недвижими имота: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с гараж, със застроена площ от 103 кв.м., състояща се от две спални, дневна, 1 кухня и сервизни помещения, ведно с югозападното избено помещение и североизточен гараж, построени в същата сграда, разположена в поземлен имот с площ 480 кв.м., заедно с построените в имота сграда за допълващо застрояване (лятна кухня, с площ от 26 кв.м.) и сграда за допълващо застрояване със застроена площ от 24 кв.м.

С Разпореждане № 184 от 31.01.2024 г. исковата молба е оставена без движение и на ищцата е даден едноседмичен срок за отстраняване на констатирани в същата нередовности, а именно: да заяви, дали твърди наличие на съсобственост и по отношение на недвижимия имот, в който са построени процесните сгради, предвид направено искане за делба и на имота, без изложени в тази връзка твърдения; да уточни придобивното основание за правото на собственост – дали се касае за придобити от наследодателите на страните чрез покупко- продажба и делба имоти, или се твърди наличие на повече от едно придобивно основание от съделителите – а именно наред с наследственото правоприемство, придобиване на собствеността и на основание покупко-продажба и делба; в случай, че се твърди наличие на повече от едно придобивно основание, да изложи съответните обстоятелства относно тези придобивни основания – кой от съделителите е придобил право на собственост на различно основание от наследяването, по отношение на кой от делбените имоти, като посочи придобивното основание на всеки един от съделителите и за всеки един от обектите, по отношение на които се иска делбата; в случай, че се твърди придобиване на право на собственост от някой от съделителите на основание покупко-продажба, да посочи, дали по време на придобиването му от съответния съделител същият е имал сключен граждански брак, и в случай на утвърдителен отговор - да насочи иска за делба и срещу това лице; да заяви дали имотът, представляващ етаж от двуетажна жилищна сграда, представлява самостоятелен обект на правото на собственост или е несамостоятелен и е част от съсобствена двуетажна жилищна сграда; в случай, че всеки от двата етажа в сградата представлява самостоятелен обект на право на собственост - да заяви, дали вторият самостоятелен етаж е собственост на трето по делото лице; да посочи, дали в имота има построени и други сгради, които да са собствени на трети лица.

С уточняваща молба, подадена в указания срок, ищцата е отстранила част от нередовностите, като в отговор на едно от указанията е посочила, че към момента на придобиване чрез покупко-продажба на идеалните части от жилищния етаж, заедно с идеалните части от поземления имот, върху който е построена сградата, притежавани от общия на страните наследодател, за което е съставен нотариален акт № 65 от 2005 г., тя е била в брак с П.Д.М., поради което тези обекти са били придобити в режим на СИО. Отново чрез покупкопродажба собствениците на поземления имот били придобили и собствеността и върху 33/471 ид. ч. с нотариален акт № 82/2023 г., за уреждане на сметки по регулация. С оглед на това, в уточняващата молба ищцата е посочила, че в образуваното от нея производство по делба следва да участва и нейният съпруг – П.Д.М., с когото е в брак от 1984 г. Към молбата е приложила поправена искова молба, в която като втори ответник е посочен съпругът й.

С Разпореждане № 468 от 29.03.2024г. исковата молба отново е оставена без движение, като на ищцата е дадена възможност в едноседмичен срок да отстрани нередовности, посочени в четири пункта, а именно: да заяви изрично, дали иска делба и на поземления имот, предвид липсата на твърдения за правото на собственост към настоящия момент на останалата ½ ид. ч. от имота, и ако да – да предяви иск за делбата му и по отношение на 2 останалите негови собственици; да насочи иска си за делба по отношение на съсобствените с П.Д.М. имоти и срещу това лице, респ. същият да бъде включен като ищец по иска за делба на имотите, за което да представи поправена искова молба, в която искът за делба е предявен и от/срещу него; да формулира надлежен петитум, в който да посочи ясно, кои са недвижимите имоти, по отношение на които се иска делбата, както и между кои съделители – по отделно за всеки един имот, доколкото за отделните самостоятелни обекти на правото на собственост се сочи съсобственост между различни лица; да представи доказателства за вписване на исковата молба.

С нова, подадена в указания срок уточняваща молба, ищцата е заявила, че не претендира делба на поземления имот, а само на първия жилищен етаж от построената в него сграда и на две сгради от допълващото застрояване – лятна кухня и постройка. Насочва иска за делба на първия жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и срещу своя съпруг П.Д.М., тъй като е придобила съответните идеални части в режим на СИО по време на брака си с него. С оглед на това, предявява иск срещу ответниците П. А. А. и П.Д.М. за делба на недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, при следните квоти: 1/6 ид. ч. за ищцата по наследство, 4/6 ид. ч. за ищцата и втория ответник по покупко-продажба в режим на СИО и 1/6 ид. ч. – за първата ответница по наследство.

По отношение на иска за делба на недвижимите имоти, придобити по наследство от ищцата и първата ответница, представляващи сгради на допълващо застрояване, ищцата заявява, че насочва същия само срещу първия ответник, като настоява да се допусне делбата при квоти от по ½ ид. ч. за всеки един от съделителите.

С Разпореждане № 768 от 05.06.2024г. съдът отново е оставил без движение исковата молба и е дал последва възможност на ищцата да отстрани нередовности, като насочи иска си за делба по отношение на съсобствените с П.Д.М. имоти и срещу последния, за което да представи поправена искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 от ГПК, в която искът за делба бъде предявен и срещу това лице, както и да представи доказателства за вписване на исковата молба. Съобщението за това разпореждане ищцата е получила на 03.07.2024 г. и в указания едноседмичен срок е подала молба вх.

№ 6020/17.07.2024г., с приложена към нея искова молба срещу двамата ответници и приложена квитанция за внесена държавна такса за вписването й, като за последното е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията. В кориците на делото се съдържат и преписи от исковата молба и уточняващите я молби, според броя на ответниците.

С Определение № 742 от 02.09.2024 г. БРС е приел, че до изтичане на предоставения едноседмичен срок за изпълнение на указанията (11.07.2024г.), ищцата не ги е изпълнила, вкл. с подадената от нея молба с вх. № 6026/17.07.2024г., поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Срещу това определение ищцата е подала частна жалба, която е била оставена без движение с указания, в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането, да внесе по сметка на Софийския окръжен съд дължимата държавна такса от 15,00 лева и да представи пълномощно на адв.

Ц. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Съобщението е получено на 30.10.2024 г. и с молба – заявление от 05.11.2024г. пълномощникът на ищцата е представил вносен документ за платена 3 държавна такса.

С Разпореждане № 1484 от 07.11.2024г. районният съд е върнал частната жалба на Я. М., като е счел, че в предоставения срок указанията не са били изпълнени в цялост, а именно - не е представено надлежно пълномощно за адв. С. Ц. за въззивното производство.

Срещу това разпореждане е подадена втората частна жалба, с доводи за неговата незаконосъобразност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По частна жалба вх. № 10211/05. 12. 2024 г. срещу Разпореждане № 1484 от 07.11.2024г. по гр. д. № 184/2024 г. на РС– Ботевград:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения:

Видно от материалите по делото, още с исковата молба ищцата е представила пълномощно, с което упълномощава адв. С. Ц. Ц. да я представлява и да осъществи защитата й по образуваното от нея дело за делба (л. 2 от първоинстанционното дело). Пълномощното отговаря на изискванията на чл. 33 от ГПК. Същевременно, съгласно чл. 34, ал. 4 от ГПК, пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случая такава уговорка в представеното от ищцата пълномощно липсва, поради което не може да се приеме, че то учредява представителната власт на адвоката единствено за пред първата инстанция.

Поради това неправилно районният съд е дал указания на жалбоподателката да представи ново пълномощно за представителството й пред въззивната инстанция. Съответно, неизпълнението на неправилно дадените указания не обуславя връщане на подадената частна жалба.

По тези съображения, обжалваното разпореждане, с което е върната подадената от ищцата частна жалба срещу определението за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното производство, е неправилно и следва да бъде отменено.

Този резултат от произнасянето по частната жалба обуславя разглеждането и произнасянето по същество и по частната жалба срещу определението за прекратяване на производството, доколкото нередовностите й са били отстранени, а – съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК – не е необходимо връчване на препис от същата на насрещната страна.

По частна жалба вх. № 8376/14.10.2024 г. срещу Определение № 742 от 02.09.2024 г., постановено по гр. д. № 184/2024 г.:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

За да бъде редовна исковата молба, същата следва да има предписаното от закона съдържание – индивидуализация на спорния предмет и основанието на претенцията, както и да сочи ясно, в какво се състои искането на ищеца – чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Ако е налице нередовност на исковата молба, съдът прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като дава точни, ясни и конкретни указания на ищеца за отстраняването им.