Решение № 539 от 11.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Казанлък, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510100088 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. П., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: обл. *****, действаща чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." БУЛСТАТ № *****, адрес на упражняване на дейността: гр. ******, представлявано от Д. М. М. Управител, против „К." ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Р.Н.Т..

Съдът приема, че се касае за иск с правно основание чл. 124 ГПК и чл.

26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД. Претендира се провъзгласяване на нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договора, сключен между В. И. П. с ЕГН: ********** и „К." ЕООД, с ЕИК: *****. Предявен е и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание.

Ищецът В. И. П. чрез пълномощника си адв. Д. М. М. твърди, че между нея и ответника „К." ЕООД е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № OL00063919, като Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500,00 лева със срок за погасяване 30 дни. В посочения договор К.рът бил уговорил, че ГПР е в размер на 0,00%, а договорната лихва е в размер на 0,00% (или 0,00 лв.). В договора било уговорено, че В. П. дължи такса бързо разглеждане в размер на 110,00 лв, като по този начин общото задължение било в размер на 610,00 лв. Ищцата била погасила изцяло сумата по процесния договор. Процесуалният представител на ищцата претендира, че клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в размер на 110,00 лв., е 1 нищожна, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при. неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Адв. М. цитира разпоредбата на 10а, ал.1 ЗПК, според която К.рът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал.2 на същия текст било предвидено, че К.рът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочената такса не касаела допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се отнасяла за действия по усвояването и управлението на кредита, които били част от дейността на К.ра по предоставянето на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК била да се покрият административните разходи на К.ра при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Ето защо таксата за експресно разглеждане не попадала в изброените в чл.10а, ал.1 ЗПК услуги.

За ищцата се породил правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата-, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане, за недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание.

Моли съда да осъди ответника „К." ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Р.Н.Т., да заплати на В. И.

П., ЕГН **********, сумата от 5,00 лв./ частична претенция от общо 110,00 лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „К." ЕООД чрез пълномощника си адв. Т. К., с който твърди, че предявеният установителен иска по чл. 26 от ЗЗД е недопустим, тъй като отсъствал правен интерес от воденето му, доколкото уважаването му нямало да доведе до последваща размяна на блага, която се претендирала с иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Сумата по този иск била изцяло върната на ищцата, за което с отговора били ангажирани безспорни писмени доказателства и ищцата била надлежно уведомена. „К." ЕООД твърди, че не е бил уведомен под никаква форма за твърдението от страна на ищеца, че процесната клауза от договора е нищожна, и е щял доброволно да възстанови надвнесените суми, без да е налице тяхната изискуемост. Поради изложеното ответникът счита, че претенцията следва да се остави без уважение и производството да се прекрати като недопустимо поради погасяване на плащането. Относно основателността на претенцията ответникът счита същата за неоснователна поради обстоятелствата за неговата недопустимост. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение и счита същото като претендирано при условията на злоупотреба с право.

2

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са сключили Договор за потребителски кредит №OL00063919 от 21.07.2022 г., с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 500,00 лева, при ГПР 0,00 %, лихвен процент по кредита – 0,00 %, такса експресно разглеждане – 110,00 лева и общо дължима сума в размер на 610,00 лева. Уговорено е, че срокът на договора е 30 дни, с падеж 20.08.2022 г.

Не е спорно и обстоятелството, че на 18.08.2022 г. ищцата е заплатила на „К.“ ЕООД сумата от 610,00 лв., представляваща дължимата сума по Договор за потребителски кредит №OL00063919 от 21.07.2022 г., с което видно от изявленията на страните, задълженията й по цитирания договор за кредит са изцяло погасени в уговорения за това срок, а именно до 20.08.2022 г.

Представени са копия от електронни писма от 17.08.2022 г. и 2 бр. от 18.08.2022 г., с които се посочва че кредитът предстои да стане изискуем на 20.08.2022 г. и съответно, че същият е изцяло погасен с изплащане на сумата от 610,00 лв.

Представена е справка от 15.03.2024 г. по Договор за потребителски кредит №OL00063919 от 21.07.2022 г., от която е видно, че сума на предоставен кредит – 500,00 лева; такса експресно разглеждане – 110,00 лв., сума за плащане 610,00 лева; погасено от заемополучателя – 610,00 лева. В същата е записано, че кредитът е погасен предсрочно на 18.08.2022г.

Видно от представените заверения копия на електронна кореспонденция между „К.“ ЕООД и Easy Pay, проведена на 29.08.2024 г. в отговор на запитването от страна на ответника дали са изтгелени сумите по Договор за потребителски кредит №OL00063919 от 21.07.2022 г., с основание надвенесени суми, от платежния оператор отговарят, че преводът е наличен и готов за изплащане.

Видно от справка за изпратени SMS съобщения до К.получателя до него са изпратени 9 съобщения, като 8 от тях са доставени и има 1 недоставено.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №OL00063919 от 21.07.2022 г., съгласно който "К." ЕООД е предоставил на ищцата заем в размер на 500,00 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.

Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищцата основания за нищожност на конкретната клауза от договора за паричен заем, които следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване по делото.

3

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания.

Ищцата оспорва действителността на клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане от К.получателя на такса за експресно разглеждане в размер на 110,00 лева.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващ на К.ра да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане вменява в тежест на К.получателя да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и "експресно", е присъща на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да са безплатни за потребителя.

В този смисъл уговорката противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за потребителски кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга.

Услугата по експресно разглеждане е пряко свързана с договора за потребителски кредит, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за К.способността на К.получателя. Тя е била известна на К.ра към момента на сключване на процесния договор.

Следователно дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК , който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се 4 оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора размер на ГПР от 0,00 % заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита.

На следващо място клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая поемането на задължение от страна на потребителя да заплати възнаграждение за услуга, която е присъща на кредитирането и би следвало да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на К.ра. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към основното му задължение по договора, внася значително неравноправие в правоотношението и превръща престациите на страните в явно нееквивалентни. Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговореното по този начин възнаграждение по договора за кредит третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът на материални средства у потребителя се използва за явно облагодетелстване на К.ра – в случая срещу правата, "предоставени" на потребителя с посочената клауза, която по правило той не би следвало да заплаща, при кредит в размер на 500,00 лева потребителят дължи възнаграждение в общ размер на 110,00 лева. Налице е нееквивалентност на насрещните престации, накърняващо добрите нрави до степен на недействителност на уговорката.

Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ad80d6c-ae45-43b9-9310-c5d5d2f416a4