Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 28.06.2023, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 181/2021
Вид
Решение № 94
Подписан
28.06.2023
В сила
21.07.2023
Състав
Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. ***, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20213410100181 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 от ГПК.

Постъпила е искова молба от М. Д. И. с ЕГН **********, от с.***, ул. ***, общ.***, К. П. Ц. с ЕГН **********, от ***, ул. ***, *** и Е. П. Г. с ЕГН **********, от ***, ул.***, ***, срещу Община***, с която е предявен положителен установителен иск за собственост по наследство и давност върху следният недвижим имот: Дворно място с площ от 2 200 кв.м./две хиляди и двеста квадратни метра/, с административен адрес: с.***, ул. ***, общ.***, представляващо УПИ ***, в кв.6 по регулационния план на с. ***, общ.***, одобрен със Заповед № ***0г., при граници: УПИ *** – общ., заедно с построените в него полумасивна жилищна постройка с площ от 74 кв.м./седемдесет и четири квадратни метра/ и полумасивна второстепенна постройка с площ от 36 кв.м./тридесет и шест квадратни метра/, с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

Ищците твърдят в исковата си молба, че са собственици по наследство и давностностно владение на процесния имот/подробно описан в исковата молба/ представляващ дворно място с площ 2200 кв.м. ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ от 74 кв.м и полумасивна второстепенна постройка с площ от 36 кв.м., находящ се в с. ***, на ул.

***, общ.***.

Имотът се водел общинска собственост от 02.06.2020г. От 12.06.1950 г. когато са сключили граждански брак ищеца М. И. и съпругът й П.И. – починал на ***г. са владяли имота като свой, като са изградили в него полумасивна жилищна сграда с площ от 74 кв.м и полумасивна второстепенна постройка с площ от 36 кв.м. и са оградили с ограда.

От смъртта на П.И., на ***г. до настоящият момент владението върху процесният имот и построените в него сгради е осъществявано от ищците.

Това владение продължавало повече от 50 години, като същото било явно, непрекъснато и необезпокоявано.

Никога ответника Община-*** не е предявявала собственически претенции за земята, нито е оспорвала владението на ищците и на техния наследодател П.И..

Когато ищците решили да се снабдят с документи за собственост установили, че процесния 1 имот представлява частна общинска собственост и за него е съставен АЧОС № *** С оглед на това считат, че по отношение на процесното дворно място има изтекла в тяхна полза придобивна давност. Заявявам ,че няма прекъсване на владението от 1950г. до момента, както и на това че ищците Е. Г. и К. Ц. са се присъединили след смъртта на баща си П.И. към неговото и на майка им М. И. владение.

Посочват още, че към датата на съставяне на АДС № ***г. в полза на ищеца М. И. и съпругът й П.И. също е била изтекла придобивна давност от над 10 години, считано от 12.06.1950г.

Моли съда да признае за установено по отношение на Община-***, че ищците са собственици по наследство и давност на следният недвижим имот: Дворно място с площ от 2 200 кв.м./две хиляди и двеста квадратни метра/, с административен адрес: с.***, ул. ***, общ.***, представляващо УПИ ***, в кв.6 по регулационния план на с. ***, общ.***, одобрен със Заповед № ***0г., при граници: УПИ *** – общ., заедно с построените в него полумасивна жилищна постройка с площ от 74 кв.м./седемдесет и четири квадратни метра/ и полумасивна второстепенна постройка с площ от 36 кв.м./тридесет и шест квадратни метра/.

В съдебно заседание ищците чрез процесуалният си представител поддържа иска си. Молят да бъде уважен като основателен и доказан. Претендират разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от Община -***. Заявява, че предявеният от ищците иск макар да е допустим е неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения в насока, че изложените от тях аргументи са в противоречие с действащото в страната законодателство.

Позовава се на въведена от законодателя забрана да бъдат придобиване по давност държавни и общински имоти - частна или общинска собственост, за периода до 31.12.2022г. Счита, че за ищците не съществува възможност за придобиване по давност на процесното дворно място, поради наложен мораториум.

Моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна. Към отговора са приложени писмени доказателства.

В съдебно заседание ответникът се представлява от двама юрисконсулти, които молят съда да постанови решение с което да отхвърли иска като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното по делото Удостоверение за наследници № ***г., издадено въз основа на Акт за смърт № ***г. от Кметство с.***, общ.***, се установява, че П.Д.И. е починал на ***г. и че ищците са негови наследници - съпруга и дъщери.

За процесния имот е съставен АДС № ***г., след което е съставен е АЧОС № ***, като в нито един от тях не е отбелязано че има отстъпено право на строеж, каквото твърдение е направил ответника в съдебно заседание.

Във връзка с това твърдение по делото бе представена от ответника справка на имотите в с.

***, общ. ***. От същата не се установява по безспорен начин, че имота за който в нея е отразено че се дублира с № 147 и е отстъпено право на строеж на лицето Петър Димитров Петров, е процесния имот и че това лице е идентично с наследодателя на ищците П.Д.И..

От прието като доказателство по делото удостоверение за търпимост на сгради, издадено от Община-***, се установява по безспорен начин че полумасивната жилищна постройка с площ от 74 кв.м. е построена в процесният имот през 1956 г., а полумасивната второстепенна постройка с площ от 36 кв.м. е построена в процесният имот през 1970г., както и че същите са търпими съгласно ЗУТ и не подлежат на премахване.

Имота, претендиран от ищците и представляващ УПИ ***, в кв.6 по регулационния план на с. ***, общ.***, одобрен със Заповед № ***0г. е идентичен с имота актуван като общински с Акт за 2 частна общинска собственост с № *** Представена е скица и данъчна оценка на имота.

По делото са ангажирани и гласни доказателства от страна ищците чрез разпит на двама свидетели при режим на водене.

От показанията на свидетелите К.И.И. и Ахмед Ниязи Сали/без родствени връзки със страните/ се установи, че познават ищците и П.Д.И./съпруг на М. И. и баща на другите двама ищци/. Твърдят че този имот е на ищеца М. И. и покойният й съпруг П.И.. Те заживели в имота от около 1950г., 1951 г. когато построили къщата. Никой освен тях не е живял в имота. Никой не е имал претенции за този имот.

Имотът е ограден с ограда и от детските си години знаят, че тези хора са собственици на имота. Не заявиха, че е променяна собствеността на имота през годините, нито че някой е оспорвал тази им собственост.

В имота освен има къща има и построена полумасивна второстепенна постройка, като по отношение на тези сгради ответника не оспорва че са собственост на ищците.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелки като счита, че те не са заинтересовани от изхода на спора. Имат преки и непосредствени впечатления от имота в период от 50 години и познават праводателя на ищците К. Ц. и Е. Г., който е съпруг на ищеца М. И.. Те двамата са стопанисвали процесния имот преди децата си, а след смъртта на наследодателя П.И., тримата ищци са продължили да го стопанисват.

Доказателства оборващи тезата на ищците че са придобили процесното дворно място по наследство и давност, и че са го владели повече от 10 години и че продължават да го владеят явно, непрекъсното и необезпокоявано, не бяха представени от ответника.

Не бяха представени доказателства относно това, че ответника е предявил спрямо ищците собственически претенции по отношение на процесния имот.

При така установеното съдът счита,че предявения иск е основателен и доказан. Предявеният установителен иск по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК е обоснован с обстоятелството, че процесния имот е придобит от ищците по силата продължило вече повече от 50 години необезпокоявано владеене на имота, без собствеността върху него да е била оспорвана от някого, включително и от ответника. Заплащали са дължимите данъци за него през годините.

За да се установи дали ищците са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои без противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на лицето - собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец, при пълно и пряко доказване в хода на процеса, твърдението за изтекла придобивна давност се явява основателно.

Установи се по делото,че имота е владян първо от ищеца М. И. и съпругът й П.И., а повече от 50 години, а след неговата смърт през 2008г. се владее от ищците, като владението е било явно и необезпокоявано.

Имотът не е изключван от регулацията и няма

3 реституционна процедура. Имота никога не е ползван като земеделска земя, същият не е била отчуждаван и включван в ТКЗС и по отношение на него са неприложими законовите ограничения за придобиване по давност.

Поради това ищците са придобил по оригинерен път собствеността върху процесния имот, находящ се в регулационните граници на с.***, общ.***, с оглед на което иска се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Ищците претендират разноски и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да им се присъдят такива в размер на 1550лв., включващи – 50лв. внесена държавна такса и 1 500лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община - ***, че М. Д. И. с ЕГН **********, от с.***, ул. ***, общ.***, К. П. Ц. с ЕГН **********, от ***, ул.

***, *** и Е. П. Г. с ЕГН **********, от ***, ул.***, ***, са собственици по наследство и давност на на следният недвижим имот: Дворно място с площ от 2 200 кв.м./две хиляди и двеста квадратни метра/, с административен адрес: с.***, ул. ***, общ.***, представляващо УПИ ***, в кв.6 по регулационния план на с. ***, общ.***, одобрен със Заповед № ***0г., при граници: УПИ *** – общ., заедно с построените в него полумасивна жилищна постройка с площ от 74 кв.м./седемдесет и четири квадратни метра/ и полумасивна второстепенна постройка с площ от 36 кв.м./тридесет и шест квадратни метра/.

ОСЪЖДА Община – ***, с адрес: ***, ул. ***8, обл.Силистра, да заплати на М. Д. И. с ЕГН **********, от с.***, ул. ***, общ.***, К. П. Ц. с ЕГН **********, от ***, ул. ***, *** и Е. П. Г. с ЕГН **********, от ***, ул.***, *** сумата от 1 550.00лв./хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Силистренският окръжен съд.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

4