Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 25.04.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 526/2023
Вид
Решение № 168
Подписан
25.04.2024
В сила
23.12.2025
Състав
ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 11, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 3, ал.2, т.1 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. ХАСКОВО, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Г. Г. при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от Г. Г. Г. Гражданско дело № 20235600100526 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Х III от ГПК

Обстоятелства по иска

Представена е искова молба от В. С. П.,ЕГН:********** от гр.С.,Х.О., ж.к. “И.“ бл. 07 вх.“В“ ет.5 ап.54 ,действащ със съгласието на майка си Х. Д.

Г.,ЕГН:********** против Община Л.ул. “Р.“ №2,гр.Л.Х.О. за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева и лихва в размер на 47 160 лв. за периода от три години назад във времето от завеждането на исковата молба,както и законната лихва от завеждането на исковата молба върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.50 от ЗЗД и с чл.45 от ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД.

За да обоснове искането си ищецът твърди,че е племенник на Г. Д. Г. роден на 13.11.1978 г., починал на 29.07.2018 година в село В.П., О.Л..

Ищецът пострадал от неестествената му смърт, причинена от пътно транспортно произшествие на 29.07.2018г.,което се състояло в село В.П., 1 община Л. област Хасково, на улица, пред дома на В. Г. Г. по време на управление на състав от пътни превозни средства от страна на починалия - на трактор марка "И." модел *******. с прикачено към него ремарке, при преминаване по пътното платно.

Това пътно-транспортно произшествие е било причинено, поради това че улицата, находяща се в село В.П., община Л. е била с изцяло изронено асфалтово покритие и с налична, дори и към настоящия момент дупка, заемаща почти цялото пътно платно. Тази дупка се е формирала и е била налична години преди инцидента, като улицата била негодна за безопасно преминаване и ползване от каквито и да е МПС, така че да не се причиняват вреди нито на самите МПС, нито на водачите им.

Ищецът твърди,че създадените от състоянието на пътя опасности са налагали при всяко преминаване, водач на МПС да избира такъв маршрут на преодоляването им, който да е изцяло или частично безопасен за управляваното от него МПС, за да не води до реализиране на пътнотранспортно произшествие и да не води до повреждане или унищожаване на имущество или да поставя здравето или живота на водача или пътниците му в опасност.

Дупката съществувала на пътното платно от много дълго време преди посоченото ПГП, довело до процесния инцидент. Тази дупка се е била разраснала до такива дълбочина и размери, именно поради неизпълнение от страна на собственика на пътя на задълженията му по чл. 167. ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Ответната община е била задължена, в интерес на териториалната общност да осъществи ремонт и поддръжка на тази общинска улица, като в тези задължения се включват дейностите по полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация, както и задължения за сигнализиране на препятствията и отстраняването им във възможно най-кратък срок.

Ищецът сочи,че неизпълнението на задължението за предприемане на необходимите мерки от страна на ответника е довело като следствие получаването на чудовищните размери и вид на конкретната дупка. Това от своя страна я направило почти непреодолимо препятствие, който резултат се изразявал в прилагането на изключителни умения и почти непосилни усилия от страна на загиналия Г., за да бъде преодоляно липсващото асфалтово 2 покритие върху пътя.

В исковата молба се посочва,че в следобедната част на деня на 29 юли 2018 година Г. Д. Г., управлявайки трактора с прикаченото към него ремарке , което било натоварено с оборска тор предприел маневра, с която целял да преодолее огромната дупка на асфалтовото покритие. Тракторът преминал през дупката, която заемала на ширина почти цялата част от асфалтовия път.

След това започнало преминаването и на тегленото от трактора ремарке, на което лявото колело осъществило контакт с челния борд на дупката, който оказвал допълнително съпротивление върху ППС -то, а то от своя страна довело до преустановяване движението на теглещия го трактор. За да се опита да преодолее съпротивлението, което челния борд на дупката, в която се е намирало ремаркето, водачът на трактора е потеглил повторно, като при опита си да задвижи МПС - то и тегленото от него ППС, тракторът се е преобърнал надлъжно, при завъртане на рамата около оста на задните колела.

В следствие на това тракторът се е преобърнал върху предния край на ремаркето, като водачът - Г. е останал притиснат между него и превозвания в ремаркето товар. След преобръщането водачът е останал затиснат между товара в ремаркето и трактора, като кормилната уредба на трактора го е притиснала в зоната на гръдния кош, а непосилната тежест на обърналото се върху него МПС е довела до загиването на водача - Г..

Ищецът твърди,че починалият бил изключително опитен водач на МПС.

Той дълги години е работел като шофьор на товарно МПС в куриерска фирма, но въпреки това, многократно поставян в ситуация като описаната по-горе да преминава през неравности и дупки по път, негоден, но отворен за обществено ползване се е стигнало и до вредоносния резултат - реализация на ПТП и собствената му смърт.

В исковата молба се извежда,че в основата на инцидента стои виновно бездействие на общината,тъй-като съгласно чл. 2, ал.1, т.2 връзка чл. 3, ал.2, т.1 от Закона за общинската собственост, във връзка § 7, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, улиците в рамките на населеното място, които не са част от Р.та пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в това число и улиците в рамките на населеното място, в интерес на териториалната общност - населението и с 3 грижата на добър стопанин - чл. 140 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал.1 от ЗОС.

Поради неизпълнение на посочените задължения от страна на ответника, се е достигнало до нелепо настъпилата загуба на един човешки живот. Ако Община - Любимец се бе погрижила за състоянието на собственото й съоръжение, не бе допуснала въпросната дупка да приеме недопустимо огромните си размери и дълбочина, а ако същата бе своевременно и качествено запълнена, така че да не създава за водачите на преминаващите по пътя ППС-ва екстремни условия за преминаване, то починалия сега щял да е жив и здрав, и да върви по своя житейски път, радвайки се на живота, който е имал. Наред с това неговият племенник, сега нямало да е опечален и да жали смъртта на човекът, който е заместил изцяло баща му, след смъртта на последният, а Г. Г. щеше да е все още жив и да им помага в трудностите на предстоящия му житейски път.

Поради настъпилата твърде рА. и неестествена смърт на Г. Д. Г. за В. С.

П. са настъпили неимуществени вреди от безвъзвратната загуба на брата на майка му - неговият вуйчо, поради това, че отношенията между майка му и вуйчо му, както и между него самият и починалия са били изключително близки. Починалият е бил този, който е оказвал всякаква по вид подкрепа на майка му и на децата й, особено след предходна трагедия, която ги е сполетяла, а именно - смъртта на бащата на ищеца през 2014 год. и оставането му полусирак, само с неговата майка.

Преди инцидента починалият живеел със сестра си - майката на ищеца и трите й деца, сред които и ищеца, в едно домакинство, в апартамента на майка му, находящ се в град С., където и работел, като шофьор на товарен автомобил към куриерска фирма „Еконт", офис – С..Ищецът, майка му, братята му, вуйчо му и вуйчото на майка му, живеели задружно и сплотено, като заедно и с неговата баба представлявали едно разширено семейство, взаимно се подкрепяли, събирали се заедно по празниците или на гости през почивните дни.

Между В. П. и неговия вуйчо имало изградена изключително силна и дълбоко емоционална връзка, характеризираща се с изключителна обич помежду им, с уважение и привързаност. Бащата на ищеца, починал млад, през 2014година, когато той била едва на осем години, като човекът, който 4 останал да помага на майка му в отглеждането му и неговите брат и сестра в изхранването им и цялостното им обгрижване бил единствено вуйчо им.

Затова между П. и вуйчо му съществували изключителни отношения, надхвърлящи обичайно присъщите и традиционни, тъй като вуйчото изцяло се посветил в отглеждането на него и брат му и сестра му. Вуйчо им ги възприемал като негови деца, давал им джобни, водил ги на детска градина и на училище, а те с годините го възприемали и като родител - човекът който полага грижи за тях. Вуйчото полагал грижи действително като родител, изцяло както емоционално, така и финансово, като задоволявал нуждите на племенниците си.

Създадените пред тях трудности ги сплотили изключително много и те държали един на друг.

Ето и защо,твърди ищецът, към настоящия момент липсата на вуйчо му се отразява изключително негативно. За него липсвала не само финансовата, но и емоционалната му подкрепа, грижите, които е полагал за цялото им семейство, от което той е бил част.

Загубата на единственият човек, който им помагал и на когото са можели да разчитат е оказало изключително негативно влияние на психичното здраве на ищеца. Дори към настоящия момент болката, която изпитвал от смъртта му е огромна. След внезапната и преждевременна смърт на Г., П. се затворил в себе си, останал сякаш отново полусирак. Дълго време той страдал по вуйчо си и бил изцяло съкрушен и трудно преживявал загубата му.

За тези негови психически и физически болки и страдания, траещи и към настоящия момент, и причинени от смъртта на вуйчо му, ищецъти претендира заплащане на обезщетение на стойност от 150 000 - сто и петдесет хиляди лева, което ответника да бъде осъден да заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, така и ведно със законната лихва върху сумата от обезщетението за три години назад от тази дата. Претенцията за законна лихва, изчислима върху стойността на претендираното обезщетение е в размер на 47 160 -четиридесет и седем хиляди сто и шестдесет лева.

Заплащането от страна на ответника на претендираното обезщетение се налагало поради това,че същият не е изпълнил задълженията си по чл. 140 от 5

Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 1 от Закона и по чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като не е извършил навременен ремонт на пътното платно на улицата, находища се пред дома на доверителката ми в село В.П., О.Л. и с това е създал условия и предпоставки за възникване на пътното-транспортно произшествие на 29.07,2018г., при което се е достигнало и до преждевременната и неестествена смърт на -Г. Д.

Г., починал на 29.07.2018 година в село В.П., О.Л..

Налице била изискуемата от закона причинна връзка: в резултат на неизпълнение на законово регламентирани задължения и неполагане на вменената от закона грижа на добър стопанин, който да управлява собствеността си в интерес на териториалната общност, от страна на ответника, се е достигнало до реализация на пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е настъпил вредоносен резултат - смъртта на вуйчото на ищецът и причинените му от неговата загуба болки и страдания. Тези вреди и към настоящия момент не били репарирани от ответника, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответната О.Л. представя отговор ,в който оспорва активната материална легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимущестевни вреди от смъртта на чичо му Г. Д. Г..В тази насока се извежда, че макар ищецът да е племенник на починалия Г. Д. Г.,и да е понесъл от смъртта му душевни болки и страдания, изложените обстоятелства в исковата молба не дават основание за възмездяването им, каквото се полага за лицата от найблизкия семеен и родствен кръг на починалия, посочени в ППВС №

4/25.У.1961г. и ППВС№ 5/24.Х1.1969г., тъй като не обосновават да е породена между тях емоционална връзка, която да е извън типичната и присъща между племенник и вуйчо.