Решение № 142 от 27.07.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Ловеч, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200120 по описа за 2023 година

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8505835329, издаден от АПИ е наложена на „***** ООД, ЕИК ***** представлявано от ********* за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за това, че на 22.10.2022 г. в 12:17 часа, е установено нарушение № EBA0E9AВC62B2CЕ7E053021F160A2CFl, с ППС *****, регистрационен номер ***** с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категории ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Угърчин за движение по път I-4 км 40+670, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ката за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категории е по-малка от измерената, Нарушението е установено е устройство №40251 представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670. Собственик на който е регистрирано ППС: „***** ООД, ЕИК ***** представлявано от *********. В ЕФ е посочено, че независимо от налагането на административно наказание „***** ООД дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от ********* пътно превозно средство в размер на 119.00 лева. В ЕФ е посочено и че ********* може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на настоящия ЕФ, бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 570 лева при спазване на чл.189е, ал.3 и ал.4 от ЗДвП. Посочено е, и че при заплащането на компенсаторна такса в срок настоящия ЕФ ще бъде анулиран /не се дължи имуществена санкция/, а задължението по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата ще се счита за изпълнено.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят „***** ООД, представлявано от ********* ************, който го обжалва в срок чрез адв. Кримена Атанасова от АК Хасково и излага, че същия е издаден в противоречие с материалния закон 1 и при съществени процесуални нарушения. Излага, че първия съществен порок на атакувания ЕФ е в разрез с разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като е посочено, че същия е издаден при условията на чл.189ж от ЗДвП за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП е на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП. Сочи, че да вмененото на жалбоподателят нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност да бъде издаден ЕФ. Сочи, че никъде в закона не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, каквото е процесното, в която насока развива подробни съображения. Прави анализ на правните норми като обобщава, че нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е приложима само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП.

На следващо място излага, че издадения ЕФ страда от множество пороци, тъй като не съдържа задължителните реквизити, закрепени в нормата на чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл излага, че не е посочено по ясен и недвусмислен начин мястото на извършване на нарушението, не е посочена посоката на движение, в коя област се намира пътя и всякакви други белези, които биха могли да спомогнат за индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. На следващо място излага, че обжалвания ЕФ е издаден от некомпетентен орган, в която насока излага подробни аргументи, а освен това твърди, че в случая не е посочен неговия издател. Сочи и че вмененото на доверителят и нарушение не е подкрепено от доказателства, които безспорно да установяват и доказват извършването на последното. Излага, че в случая направеното описание на нарушението не е пълно, което е лишило нейния доверител от възможността да разбере, какво нарушение му се вменява, че е извършил, което е довело до ограничаване на правото му на защита. Сочи, че неправилно е определена и таксата, която е следвало да заплати наказаното дружество в размер на 119, 00 лева, който размер не съответствал на чл.29 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Сочи и че процесното нарушение е установено с техническо средство без да са изведени обстоятелства и данни за вида му, модел, годност, както и кой и кога е извършил профилактика техническа поддръжка на същото от независим орган, така, че да констатира неговата годност, или не, както и възможността същото да бъде манипулирано. Сочи, че техническото средство, заснело нарушението, не е предвидено да бъде сертифицирано и да преминава през техническа проверка, съгласно ЗИ, въпреки, че същите заемали величини- място и част на нарушението, което било съществен порок на издадения ЕФ, тъй като техническото средство, с което се твърди, че е заснело нарушението, не е преминало през проверка, а това разколебавало достоверността на измерените с него величини. Сочи и че словесното описание на нарушението не отговаря на нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че доверителят и избрал да оборудва процесното ППК с бордово устройство, като доверителят и имал сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с „W.A.G. Payment solution, a.s.“. Сочи, че съгласно този договор Евроваг се задължавал да предостави услуга по електронно събиране на тол такси, да предостави за ползване бордови устройства, както и да заплаща на АПИ в пълен размер сумите, генерирани от „***** ООД, в следствие на използване на услугите за електронно таксуване на база на изминато разстояние. Сочи, че това обосновавало факта, че представляваното от нея дружество не е осъществило състава на вмененото му нарушение, тъй като същото е снабдило ППС с бордово устройство и е поддържало постоянен депозит в размер, достатъчно голям, за да покрие целия заложен маршрут, с оглед на което излага, че задълженията, произтичащи от нормата на чл.10, ал.1 от ЗП са изпълнени в пълен обем от страна на жалбоподателят. Сочи и че от систематичното тълкуване на нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено административно наказание. Излага, че не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил забраната на чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е допуснал движение на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по 2 установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Сочи и че АНО е изложил твърдения, че не е осъществено плащане само за едни тол сегмент, в която връзка възниквал въпроса дали ППС е преминало през този неотчетен тол сегмент или се е движило изцяло по платената пътна мрежа, като в този случай възниквал въпроса защо след като ППс е осъществило движението си по платената пътна мрежа, е засечено само от един тол сегмент. Излага, че не било отбелязано дали има и други тол сегменти, последователни ли са, къде се намират и защо органът е решил да посочи и санкционира жалбоподателят само за един от тях. Сочи, че тези факти са от изключителна важност, защото съгласно чл.179, ал.3е от ЗДвП мястото на нарушението е първото място, на което е установено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, т.е. първият тол сегмент, за който не е заплатена пътна такса, за да се направи изводът, че цитираното място на нарушението, попада под съответния тол сегмент и е мястото на извършване на нарушението, респективно първият незаплатен тол сегмент. Сочи, че в случая дори да е налице извършено нарушение то същото е извършено от лицето, което предава тол декларациите – в случая „Интелигенсти трафик системи“ АД.

Сочи и че на доверителя и е наложено наказание за нарушение, което е различно от констатираното в обстоятелствената част на ЕФ, както и такова, което реално не е извършено, а това нарушавало правото му на защита. Сочи и че административно наказателното производство е в разрез с европейските източници на правото. Излага, че от 19.10.2021 г. е влязъл в сила Регламент за изпълнение 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, като съгласно чл.2, пар.7 от същия доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка неговата сметка и предлагат възможност на отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки. В този смисъл сочи, че АНО е следвало да даде възможност на жалбоподателят да предекларира данните, ако е установил несъответствие, съгласно чл.18, ал.1, т.7 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Сочи, че друго нарушение на европейски източник на правово е разреза на глобата с правилото с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определение инфраструктури. В този смисъл сочи, че спазването на принципа за пропорционалност в националната съдебна практика се осъществява чрез преценката по чл.28 от ЗАНН. Сочи, че АНО е игнорирал задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП, като без да събере необходимите доказателства и да установи, дали в действителност е извършено нарушение и какво е неговото правно изражение, е издал процесния ЕФ. Алтернативно моли, ако съдът приеме, че е налице извършено нарушение да отчете факта, че от деянието не са произтекли каквито и да било вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите граждани, че е налице своевременно заплащане на пътните такси, както и това, че за жалбоподателят това е първото такова извършено нарушение, и да квалифицира случая като маловажен по чл.28 от ЗАНН. С оглед на което моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и им присъди направените по делото разноски на основание чл.63д от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Редовно призована, не се е явила и неговия процесуален представител адв. Кримена Атанасова от ХАК. Същата е депозирала молби с вх. №4864/30.05.2023 г. и вх. №4863/30.05.2023 г., с която е направила искане делото да се разгледа в ней отсъствие. В молбата последната е 3 доразвила аргументите, които е изложила в жалбата за отмяна на обжалвания ЕФ и е направила искане съдът да го отмени като незаконосъобразен и да и присъди направените по делото разноски в размер на 780 лева.

Издателят на обжалвания ЕФ – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, се представлява от юриск. Кавръкова, която моли съда да потвърди обжалвания ЕФ като законосъобразен. Същата е депозирала и писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалвания ЕФ е издаден при спазване на материалния и процесуалния закон, че е издаден по образец, утвърден от управителя на УС на АПИ. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказвало извършеното нарушение, а именно, че на 22.10.2022 год. за процесното ППС частично не е била заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, въпреки, че същото е било управлявано в обхвата на платена пътна мрежа. Сочи, че процесното ППС попада в категорията на ППС-тата по чл. 10б, ал.3 от ЗДвП, тъй като е с обща техническа допустима максимална маса над 3.5 т. за които се дължи заплащане на тол такса по чл. 10, ал.1 т.2 от ЗП. Излага, че съгласно чл. 102, ал.2 от ЗДвП собственика е длъжен да не допуска движение на ППС по път включен в обхвата на платена пътна мрежа ако за същото не е изпълнено задължението във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.