Решение № 1387 от 26.02.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

……………….

София,

26.02.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ

„Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

СТАНИМИРА ИВАНОВА

АНДРЕЙ Г. при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно гражданско дело № 16067 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.О.срещу Решение № 183131/31.07.2017 г. по гр. дело № 49684/2013 г. на Софийския районен съд, 24. състав, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че Г.Н.Г. е собственик по силата на нотариален акт за продажба № 186/16.12.2011 г., том VI, рег. № 21779 по нотариално дело № 1090/2011 г., на недвижим имот, представляващ пасище, мера, с площ 1, 786 декара, в землището на село Бистрица, район „Панчарево“, Столична община, обозначен с № 517056 в картата на възстановената собственост, земеделска земя от шеста категория, в местност „Хумата“ при съседи: имот № 517057 – пасище, мера, на община Панчарево; имот № 517045 – друга селищна територия без установен собственик; имот № 517051 – полски път на община Панчарево, и имот с № 517046 – друга селищна територия с неустановен собственик. С решението въззивникът е осъден да плати и 1 720 лева разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лица – помагач на страната на ищеца – Х.Б.М..

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение и за неговата неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че в уточненията на исковата молба било посочено, че се претендира собственост на имот в местност „Загрането“, а по диспозитива на съдебното решение правото на собственост е признато за имот в местност „Хумата“. Освен това се посочва, че липсвал интерес от водене на установителен иск за собственост на имота към датата на исковата молба, тъй като следвало да се предяви такъв за установяване на грешки в кадастъра, а по последния иск собствеността се изследва към момента на одобряване на кадастралната карта. Наличието на интерес да се предяви иск за поправка на грешка в кадастъра при наличие на спор за собственост изключвало интереса от предявяване на установителен иск за собственост. Твърди се, че въззиваемият Г.Г. не бил доказал, че неговата праводателка Е.Н.А.е собственик на имота по наследство и земеделска реституция. Сочи се, че с решението за реституция в полза на Е.Н.А.на същата бил възстановен имот с площ 1 786 кв. м. в местността „Хумата“, а процесната част от нанесения сега в кадастъра имот с идентификатор *** се намирала не в местността „Хумата“, а в местността „Загрането“, която се намира на 800 – 1 000 метра от местността „Хумата“. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил искането на въззивника – С.О.за косвен съдебен контрол на решението за реституция по реда на ЗСПЗЗ.

Излагат се доводи, че преди реституцията процесният имот бил част от имот с планоснимачен № 405 в квартал 64 и 65 по регулационния план на село Бистрица от 1928 г., който съгласно разписната книга принадлежал на Й.Б., с когото Е.М.(лицето, на което Общинска служба „Земеделие“ е възстановила процесния имот) не се намирала в родствена връзка. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно бил кредитирал първоначалната съдебнотехническа експертиза по делото, въпреки че същата била изготвена от заинтересовано вещо лице, а не бил съобразил изводите на изслушаната по делото тройна съдебнотехническа експертиза, и така достигнал до грешни изводи за собствеността на имота преди включването му в ТКЗС. Освен това се излагат доводи, че общината била доказала, че имотът е публична общинска собственост и не подлежал на реституция, тъй като представлявал част от двора на детско заведение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемия Г.Н.Г. – ищец в първоинстанционното производство, с който се иска отхвърляне на жалбата. В жалбата се сочи, че първоинстанционното решение е допустимо, тъй като липсва правило, което да изключва възможността за водене на установителен иск за собственост при допуснати грешки в кадастралната карат. Сочи се, че с Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК Върховният касационен съд (ВКС) бил приел, че искът за установяване на право на собственост е допустим дори и да е налице грешка в кадастралната карта, а административните процедури за поправка на тази карта не са предпоставка за завеждане на такъв иск. Твърди се, че правилно процесният земеделски имот е бил възстановен на праводателите на въззиваемия Г., като е било установено, че същият представлява земеделска земя, били са установени границите му и процедурата е протекла пред компетентен орган. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният имот, който по картата на землището бил в местност „Хумата“ е вписан в част от друг имот, който бил в местност „Загрането“ и затова се е получило смесване в имената на местностите.

Възразява се, че общината нямала право да оспорва решението за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ поради това, че същият имот не е принадлежал на праводателите на въззиваемия Г. към минал момент – момента на внасяне в ТКЗС, тъй като общината не претендирала собствени права към този момент и нямала интерес да поддържа това възражение. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата и от третото-лица помагач – Х.Б.М., който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и иска нейното отхвърляне.

Излагат се доводи, че предявеният иск е допустим, тъй като имотът, чиято собственост Г.Г. претендира, е бил вписан в кадастралната карта като част от имот, чийто собственик според кадастралния регистър е С.О.. Поради това бил налице спор за собственост именно за процесния имот и предявеният иск е допустим. Сочи се, че не била налице и нередовност на исковата молба, тъй като разминаването на имената на двете местности, посочени от въззиваемия Г., е следствие от посочените в различните документи за имота местности, в които същият се намира. Поради това се приема, че не е налице нередовност на исковата молба, а първоинстанционния съд се бил произнесъл според нейния петитум, а описанието на имота в различните актове за собственост е проблем на тълкуване на доказателствата и решаване на делото по същество. Твърди се, че било установено, че въззиваемият Г. е правоприемник на Е.Н.А., на която процесният имот е реституиран по земеделска реституция и наследство. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че процесният имот попада в земи по чл. 2 ЗСПЗЗ, в които се допуска реституция, и че е установено, че Е.Антонова е била наследник на лицето, на което имотът е реституиран – Е.М.. Поддържа се тезата, че когато страна по спор за собственост се легитимира с решение за възстановяване на земеделски земи по реституция, на същата не могат да се противопоставят възражения за собствеността на имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Излагат се доводи, че въззивникът – С.О., не била доказала, че друго лице – Й.Б., е било собственик на процесния имот преди колективизацията.

Липсвали данни такова лице или неговите наследници да са имали претенции към процесния имот. Излагат се доводи, че и след включването му в ТКЗС процесният имот не бил престанал да бъде земеделска земя и в него не е имало застрояване.

Излагат се доводи, че процесният имот не е публична собственост, тъй като е бил включен в територията на детско заведение след реституцията и без общината да го е отчуждила за обществени нужди. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В съдебното заседание представителите на страните поддържат доводите си и не излагат нови такива по същество.

Първоинстанционният съд е признал, че по силата на два договора за покупко-продажба от 11.10.2011 г. и 16.12.2011 г. процесният имот е бил прехвърлен от Е.Н.А.на третото лице – помагач по настоящото дело – Х.Б.М., а впоследствие (и към момента на подаване на исковата молба) – на въззиваемия Г.Н.Г..

Прието е също така, че Е.Н.А.е наследник на Е.Н. М., починала на 17.04.1980 г., заедно с Н.Я.Н.и Н.П.Н. (без да са посочени квоти в наследствената маса). Установено е, че с Решение № 546а/13.04.2007 г. е признато правото на собственост на наследниците на Е.Н. М. на възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници на осем недвижими имота, сред които нива от 2, 400 кв. м. от пета категория в землището на с. „Бистрица“, честност „Хумата“. Прието е, че с Решение № 546а/26.07.2011 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Е.Н. М. върху 7 недвижими имота, сред които по т. 6 е възстановен и имот, представляващ „пасище, мера“, от шеста категория с площ 1, 786 кв. м. в местност „Хумата“ от землището на село Бистрица, с № 517056 по картата на възстановената собственост при съседи: имоти с №№ 517057, 517045, 517051 и 517046, а с Решение № 546а/08.11.2011 г. са възстановени други имоти, като и по двете решения имотите са декларирани за възстановяване от Е.Н.А.със заявление с вх. № 546а/04.02.1992 г. Установено е, като са кредитирани заключенията на изслушаните по делото три експертизи (две единични и една тройна), че площта на процесния имот попада в обхвата на регулационен план от 1928 г., като по това време същата е била отредена за парцели V-405 и VI-405 и улица между точки 189, 189а и 189б, като към онзи момент имотът е бил приет за част от урбанизирана територия, а имотите са били нанесени в разписния лист към регулационния план като такива на Й.Ив. Б.. Прието е, че според регулационния план на с. Бистрица от 1961 г., изменен през 1964 г., имотът е записан в разписния лист като такъв на ТКЗС, а по регулация е бил отреден за парцел VII от квартал 68 с предназначение – за детски ясли. Прието е, че за периода от 1986 г. (когато е одобрен последният цялостен регулационен план на с. Бистрица) до 2013 г. имотът е без отреждане по регулация, а с изменение на регулационния план, прието със Заповед № РД-09-50-38/25.01.2013 г. е бил присъединен към съседния му от север имот, който е отреден за детска ясла още по плана от 1961 г. и това мероприятие е реализирано в съседния имот. Прието е, че в процесния имот не е извършвано строителство, но същият е включен в урбанизирана територия съгласно действащия Общ устройствен план на С.О.от 2009 г. Същевременно процесният имот е бил включен като част от имот с № 517021 в първоначалния вариант на картата на възстановената собственост, обнародван в ДВ, бр. 141/01.12.1998 г., който имот е имал площ 5 091 кв. м. и е бил без установен собственик, отреден за стопанисване от общината, а в последствие върху картата на възстановената собственост е нанесен процесният имот. Установено е също така, че процесният имот попада в масив № 517, който попада преимуществено в местността „Загрането“, в която са включени и съседните му имоти, а местността „Хумата“ попада в масиви №№ 515 и 513, на 800 – 1 000 метра от процесния имот. При тези установени факти първоинстанционният съд е приел, че следва да извърши косвен съдебен контрол на решението за реституция в полза на праводателите на въззиваемия Г., тъй като общината не е била страна в реституционното производство. В рамките на извършения косвен контрол за законосъобразност на решението за възстановяване на процесния имот е прието, че са били налице предпоставките за реституция на имота, като същият е попадал в земеделски земи, доколкото е бил включен в ТКЗС към 1961 г., и последващото му попадане в територия на населено място има значение единствено за преценка дали са налице изключения от възможностите да се възстанови същият на предходните си собственици (чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ). Прието е обаче, че такива пречки липсват, тъй като не е установено в имота да са извършвани строежи, а липсват и актове за държавна или общинска собственост за процесния имот (прието е, че е актуван само имот с идентификатор ***, от който процесният е част). Изложени са мотиви, че възраженията на въззивника – Столична община, относно собствеността на земята към момента на колективизацията не могат да се правят в настоящото производство, тъй като въззивникът не претендира да е притежавал права върху имота преди внасянето му в ТКЗС. Така е прието, че са налице предпоставки за реституиране на имота на наследниците на Е.Н. М., каквато е и праводателката на въззиваемия Г. по силата на частно правоприемство – Е.Н.А..