Решение № 242 от 05.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25104/2021
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 05.01.2024
- В сила
- 05.01.2024
- Състав
- СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 и 3 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 и 3 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл. 259 · Кодекс на труда
- чл. 266, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 267, ал. 1 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 267, ал. 1 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 268, ал. 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 268, ал. 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.74, ал.4 · Кодекс на труда
- чл. 15, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 15, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 16, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.17, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110125104 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание по чл.250 от ГПК и е по молба от 16.03.2023г. на П. И. И., ЕГН **********, гр. С/адрес/ чрез адв. К. с адрес за призоваване и съобщения: гр. /адрес/, чрез адв. А., с която се желае решен ие за допълване на постановеното по гр.дело № 25104/2021г. по оп иса на СРС съдебно решение с № 2314/16.02.2023г. Излага се, че съдът е бил сезиран и с претенция на ищеца с основание по чл.74, ал.4 от КТ за прогласяване недействителност на клаузи по споразумения от 10.04.2018г., 19.07.2019г. и 29.04.2020г. към трудов договор от 13.04.2010г., по ко ито няма произнасяне.
Желае се решение в този смисъл.
Ищецът П. И. И. е предявил искове срещу „Уи..............“ (WIZZ Air Hungary Zrt.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в ТР на Унгар ия (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление 1103 Byganewa, Коег utca 2/А В. ер. I1-V, представлявано от Иозеф Янош Варади, извършващо търговска дейност в РБ чрез клон с фирма „Уи.............. - клон България“, вписан в ТР с ЕИК 200830927, със седалище и адрес гр. София, п. к. 1540, ж.к. зона Лет ище София, сграда ИВТ, с правно основание чл.121 от КТ, чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.222, ал.1 и 3 от КТ, чл.224 от КТ, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като с молба (л. 376 и сл. от делото) ищецът е предявил и инцидентен установителен иск с правно основание чл.
212 ГПК за прогласяване за недействителни, поради противоречие със закона – чл. 16, ал. 2, респективно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на следн ите клаузи от допълнителните споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г. към сключен ия 1 между страните трудов договор от 13.04.2020 г., а именно: 1. „плащането за разстояние няма да бъде включено пр и изчисляване на каквото и да е възнаграждение, което следва да бъде заплатено на служ ителя по отношение на който и да е период, през който служ ителят не изпълнява полети“; 2.
„плащането за кацане не се включва, когато се изчислява каквото и да е възнаграждение, което следва да се изплати на служителя, във връзка с който и да е период, през който служ ителят не изпълнява полети“; 3. „Брутният размер на плащането за кацане е в размер на 30 евро на сектор. Ако в съответствие с приложимото законодателство, дневн и пари би следвало да бъдат платени по отношение на такова плащане за кацане, това плащане е включено в размера на плащането за кацане“.
С протоколно определен ие от 22.02.2022 г. съдът е пр иел за съвместно разглеждане предявеният инцидентен установителен иск.
По делото е постъпил отговор по инцидентен установителен иск, с който същият се оспорва, като се твърди, че оспорените клаузи не са нищожни и валидно обвързват страните.
С Решение с № 7922/17.05.2023 г. по гр.д. № 25104/2021 г. по оп иса на СРС, 144 с-в, съдът е прекратил производството по гр.д. № 25104/2021 г. по описа на СРС, 144 с-в в частта, в която е сез иран на основание чл. 212 ГПК, като е счел този иск за недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца за предявяването му, тъй като на тези основания с първоначалната искова молба съдът е сезиран за присъждане на суми за плащания за кацане и за плащане на разстоян ие и обявяването на същите клаузи за нищожни би довело до липса на основание за присъждане на тези суми, които се търсят от ищеца с първоначално заявения иск.
С Определение № 8227 от 06.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 7468/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ – Г състав, съдът е отменил Решение с № 7922/17.05.2023 г. по гр.д. № 25104/2021 г. по описа на СРС, 144 с-в, в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по предявения иск по чл. 74, ал. 4 КТ и е върнал делото на СРС, 144 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия, указани в мотивната част на определението.
В открито о.с.з от 05.12.2023 г. процесуалн ият представител на ищеца прави отказ от иска за обявяване за недейств ителна на следната клауза от допълнителните споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г. към сключения между страните трудов договор от 13.04.2020 г., а именно:
„Брутният размер на плащането за кацане е в размер на 30 евро на сектор. Ако в съответствие с приложимото законодателство, дневн и пари би следвало да бъдат платени по отношение на такова плащане за кацане, това плащане е включено в размера на плащането за кацане“. Поради което и на основание чл. 233 ГПК съдът следва да се десезира в тази част, като производството по делото следва да бъде прекратено в посочената част.
Съдът като взе е предвид искането на ищеца и постановеното по делото съдебно решение намира, че молбата е допустима, а досежно нейната основателност съдът намира следното:
2
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, месечната основна работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното в индивидуалния трудов договор, а ал. 2 предв ижда, че при изчисляване на брутната работна заплата на работниците и служителите се включват: основната работна заплата; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; възнаграждението при престой или поради производствена необход имост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнагражден ието по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата постановява, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен год ишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: основната работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колект ивен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, ко ито имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; възнагражден ието по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнагражден ието по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, които изрично са посочени в чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ, са тез и за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на наук ите", както и за придобит трудов с т а ж и професионален опит. Допълнителни възнаграждения с постоянен характер са и тези възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време /чл. 15, ал. 2 НСОРЗ/.
Според договора, анексите и правилата за организация на работната заплата при ответника служителят има право на брутна заплата в посочен ия в договора и анексите размер с включени в нея основни, годишно определени обезщетения. Има право и на допълнителни пари, бонуси за заплащане на сума за разстояние и за кацане. Съгласно общия преглед на възнагражденията за пилоти служителите – пилоти, имат право на основна заплата и някои променливи елементи на възнаграждението като заплащане за разстояние, заплащане при приземяване и пр. такива добавки. Заплащането на “плащане за разстояние” и “плащане при приземяване” се определят от изминати километри за сектор, както и на брой завършени излитания и кацания. Тез и допълнителни възнаграждения за брой осъществени излитания - кацания, както и обем на изминатите километри, настоящият състав намира, че не представляват допълнително възнаграждение с постоянен характер по 3 смисъла на чл.17, ал. 1 от НСОРЗ, тъй като те не са в зав исимост само от отработеното време от ищеца, а и от обема летателни часове и осъществени кацания и излитания, които са променливи величини вкл. и такива, които въобще може да не бъдат осъществени през работния месец. Ето защо тези възнаграждения по трудовия договор не следва да се включват в базата за изчисляване на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск.
Ето защо съдът намира оспорените клаузи за валидни и непротиворечащи на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, поради което предявеният инцидентен установителен иск за недействителност на клаузите от допълнителните споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г. към сключен ия между страните трудов договор от 13.04.2020 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
При горното, съдът на основание чл.250 от ГПК
РЕШИ:
ДОПЪЛВА съдебно решение № 2314/16.02.2023г. по гр.дело № 25104/ 2021г. по описа на СРС в следния смисъл:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр.дело с № 25104/2021г. по оп иса на СРС в частта, в която съдът е сез иран на основание чл. 212 от ГПК с иск на П. И. И., ЕГН **********, гр. С/адрес/ чрез адв. К. с адрес за призоваване и съобщения: гр. /адрес/ за прогласяване за недействителна поради противоречие със закона – чл.16, ал.2, респект ивно чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на следната клауза от допълн ителните споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г. към сключен ия между страните трудов договор от 13.04.2020 г., а именно: „Брутният размер на плащането за кацане е в размер на 30 евро на сектор. Ако в съответствие с приложимото законодателство, дневни пари би следвало да бъдат платени по отношение на такова плащане за кацане, това плащане е включено в размера на плащането за кацане“.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П . И. И., ЕГН **********, гр. С/адрес/ чрез адв. К. с адрес за призоваване и съобщения: гр. /адрес/, против „Уи..............“ (WIZZ Air Hungary Zrt.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно закон ите на Република Унгария, вписано в ТР на Унгар ия (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер 01-10-140174, със седалище и адрес на управление 1103 Byganewa, Коег utca 2/А В. ер. I1-V, представлявано от Иозеф Янош Варади, извършващо търговска дейност в РБ чрез клон с фирма „Уи.............. - клон България“, вписан в ТР с ЕИК 200830927, със седалище и адрес гр. София, п. к. 1540, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 ГПК за прогласяване за недейств ителни, поради противоречие със закона – чл. 16, ал. 2, респект ивно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на следн ите клаузи от допълнителните споразумения от 10.04.2018 г., 19.07.2019 г. и 29.04.2020 г.
4 към сключения между страните трудов договор от 13.04.2020 г., а именно: 1.
„плащането за разстояние няма да бъде включено при изчисляване на каквото и да е възнаграждение, което следва да бъде заплатено на служ ителя по отношение на който и да е период, през който служ ителят не изпълнява полети“; 2. „плащането за кацане не се включва, когато се изчислява каквото и да е възнаграждение, което следва да се изплати на служителя, във връзка с който и да е период, през който служ ителят не изпълнява полети“, като неоснователен.
Настоящото съдебно решение е неразделна част от постановеното съдебно решение с № 2314/16.02.2023г. по гр.дело № 25104/ 2021г. по оп иса на СРС и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в срок от една седмица от връчването му в прекрат ителната част и в двуседмичен срок от връчване на препис от него на стран ите в останалата му част.
Разпечатката съдържа 30 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ad6738c-b873-45ec-8e18-fa84b85960d8