Решение № 2712 от 18.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2712 гр. Варна, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20213110112049 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от В. КР. П. срещу „Г.З.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 19 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, поради смъртта на неговата баба М.А. Н.а, вследствие на настъпило на 02.05.2019 г., около 13,00 часа, ПТП на републикански път III-2083, км 4, по вина на К. Великов П., управлявайки лек автомобил „БМВ 320Д“, с peг. № В 2527 PC, за който при ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица със срок на валидност от 13.10.2018 г. до 13.10.2019 г., ведно със законната лихва от 02.05.2019 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 02.05.2019 г., около 13,00 ч., К. П. управлявал л. а. „БМВ 320Д: с peг. № В 2527 PC по републикански път III-2083 с посока на движение с. Сава, общ. Дългопол, като в района на км 4 пътят продължавал с десен завой. Същият нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол върху управлението на автомобила, който се отклонил вляво по посоката си на движение, последователно навлязъл в лентата за насрещно движение, ударил се и преминал през предпазната мантинела, плъзнал се по ската надолу, превъртял няколко пъти около хоризонталната си ос и преустановил движението си падайки по колела.

При така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на М.А. Н.а като пътник на задна лява седалка в автомобила. Сочи се, че във връзка с настъпилото събитие е образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда по НОХД № 558/2020 г. по описа на ОС - Варна, с която К. Великов П. е призната за виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице, включително на М.А. Н.а, която е починала на място. Поддържа се, че внезапната загуба води до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на М. Н.а. Тя е била в изключително добро здравословно състояние и напълно активна до момента на нейната смърт. Навежда се довод, че ищецът е внук на починалата М. Н.а, като до момента на нейната смърт те са живеели под един покрив и са поддържали ежедневно изключително близки и топли отношения, разчитал е на нейните подкрепа и съвети. Предвид обстоятелството, че биологичната майка на ищеца го изоставила в невръстна детска възраст, починалата М.

1

Н.а го отгледала като неин собствен син, като го е издържала и възпитавала. Излага се, че не минава и ден, през който той да не тъжи за своята баба и все още не може да приеме загубата й, явяваща се един от най-тежките моменти в живота му. Твърди се, че ищецът изживява изключително тежко загубата на своята баба и към настоящия момент все още не може да приеме случилото се. Навежда се, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, както в настоящия случай, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, е справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на преживелия родственик (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС).

Счита се, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид принципът на чл. 52 от ЗЗД, в който е залегнала справедливостта като субективно правило, и да се вземат предвид икономическата и обществена конюнктура към настоящия момент, както и лимитите на отговорността на застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са променяни многократно в посока на тяхното увеличение. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 493а от КЗ, с която се въвежда изкуствен лимит на отговорността на застрахователите в размер до 5000 лв. относно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ, противоречи на основни принципи на правото, на конкретни текстове в закона, но и поражда дълбока дискриминация, защото ще се получи различна практика по отношение на увредени лица, търпящи негативните последици от различни видове престъпления, а също така пряко противоречи и на разпоредбите на Директива 2012/29/EU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета, относно правното положение на пострадалите от престъпления в наказателния процес. Излагат се подробни правни доводи в подкрепа на това становище. Сочи се, че водачът на л. а.

„БМВ 320Д“, с peг. № В 2527 PC - К. Великов П., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица със срок на валидност от 13.10.2018 г. до 13.10.2019 г., издадена от „Г.З.“ ЕАД. С Уведомление вх. № 10-03-805 от 08.05.2019 г. водачът К. Великов П. е уведомил „Г.З.“ ЕАД за настъпването на процесното ПТП, при което е причинена смъртта на М.А. Н.а. Също така със Заявление № 10-03-1859/26.07.2021 г. пред „Г.З.“ ЕАД е била предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение на ищеца, като били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Била образувана щета № 66001901272-9, по която ответното дружество изразило становище, че няма законно основание за изплащане на обезщетение, което становище ищецът счита за изцяло неоснователно и незаконосъобразно. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Гупама застраховане“ ЕАД, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излага се, че ищецът не е легитимиран да предяви искове за неимуществени вреди от смъртта на своята баба. Не се оспорва обстоятелството, че между ответното застрахователно дружество и виновния водач е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, действаща към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие. По претенциите на ищеца била образувана щета № 66001901272-9, като след извършването на преглед на всички представени документи е изложено становище от застрахователя, че няма данни за особено близки отношение между ищеца и починалата му баба, поради което е отказано заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Инвокира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото при процесното ПТП 2 лице, тъй като същото е било без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДВП, като по този начин е допринесъл за причиняване на телесните увреждания, които са причинили смъртта му. Оспорва се и твърдението на ищеца, че е претърпял вреди, поради липсата на доказателства за наличието на трайна и непрекъсната духовна връзка между починалия и ищеца, съществувала приживе, а и не се излагат конкретни твърдения за наличие на такава връзка в исковата молба. Възразява се относно размера на претенцията, който ответникът счита за изключително завишен, съобразно принципа на справедливостта по см. на чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че към датата на смъртта възрастта на починалата е била 65 години, а на ищеца – 19 години, както и че двамата имат различни постоянни адреси, което е индикация за самостоятелно домакинство. Релевира възражение досежно отговорността на застрахователя по предявения иск до размера на 5000 лв. на основание чл. 496а от КЗ, вр. § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКЗ. Относно претенцията за законна лихва при условията на евентуалност се поддържа, че същата се дължи не по-рано от 26.10.2021 г., съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ. В този смисъл моли предявения иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 02.05.2019 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.05.2019 г. - 2 броя, материалите по ДП № 2059/2019 г. по описа на РУ – Провадия, Съдебно-медицинска експертиза за аутопсия № 57/2019 г., Присъда № 260004/11.08.2020 г. по НОХД № 558/2020 г. по описа на ОС - Варна, ведно с мотиви , Решение № 260015/15.02.2021 г. по ВНОХД № 317/2020 г. по описа на АС Варна , Решение № 117/08.06.2021 г. по к. н. д. № 398/2021 г. по описа на ВКС , съобщение за смърт, Препис-извлечение от акт за смърт, Удостоверение за наследници, Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, се установяват заявените от ищеца и неоспорени от ответника правнорелевантни обстоятелства относно следното:

На 02.05.2019 г., около 13,00 ч., К. П. е управлявал л. а. „БМВ 320Д, с peг. № В 2527 PC по републикански път III-2083 с посока на движение с. Сава, общ. Дългопол, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост изгубил контрол върху управлението на автомобила, който се отклонил вляво по посоката си на движение, последователно навлязъл в лентата за насрещно движение, ударил се и преминал през предпазната мантинела, плъзнал се по ската надолу, превъртял няколко пъти около хоризонталната си ос и преустановил движението си падайки по колела.

При така настъпилото ПТП била причинена смъртта на бабата на ищеца - М.А. Н.а като пътник на задна седалка в автомобила. Виновният водач за настъпване на процесното ПТП и причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице, включително на М.А. Н.а, е осъден с в сила присъда по НОХД № 558/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Между страните е обявено за безспорно с Определение № 8419/07.12.2021 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 25.02.2022 г., че между водачът на лек автомобил „БМВ 320Д“, с peг. № В 2527 PC и ответника – „Г.З.“ ЕАД към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” по полица със срок на валидност от 13.10.2018 г. до 13.10.2019 г.

Видно от приложеното по делото Уведомление с вх. № 10-03-805/08.05.2019 г., на 08.05.2019 г. виновният водач е уведомил застрахователя „Г.З.“ ЕАД за настъпилото на 02.05.2019 г. застрахователно събитие. На 26.07.2021 г. ищецът е подал заявление до ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение 3

(л. 26-29 от делото), по което е получил писмен отказ от ответника с уведомление с изх. № 20-03-148730.07.2021 г.

Според заключението на вещите лица по приетата по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза процесният автомобил е фабрично оборудван с 5 бр. обезопасителни колани, като 3 от тях са на задните седалки, като няма данни същите да са били премахвани. След анализ на всички приобщени по делото доказателства вещите лица са достигнали до фактическия (доказателствен) извод, че бабата на ищеца М.А. Н.а при настъпване на пътния инцидент е пътувала на задната седалка на автомобила без предпазен колан.

Движението на тялото на пострадалата без предпазен колан при преобръщането на автомобила е хаотично в зависимост от ъгъла на преобръщане спрямо вертикалната и хоризонталната ос на автомобила, при което са доста верояни падане по глава, изпадане от автмобила, а след изпадане и самият автомобил да прегази тялото на пострадалата. Според вещите лица при поставен предпазен колан също е възможно да настъпи изпадане на пътника от МПС, но само при скъсване или отрязване от ламарини и/или стъкла на предпазния колан, за каквито обстоятелства няма никакви данни по делото.