Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8587 от 11.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51392/2025
Вид
Решение № 8587
Подписан
11.05.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8587 гр. С., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110151392 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против Ц. В. П., в качеството на наследник на В. Ц. П., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 230,97 евро (451,74 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК С.Р., бл. **, вх. *, ет. *, ап.

** с аб. №******** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 12.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 42,88 евро (83,86 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.08.2022 г. до 07.03.2025 г., сумата в размер на 16,97 евро (33,20 лева), представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 12.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,09 евро (8,00 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 18.03.2022 г. до 07.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 14372/2025 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с наследодателя на ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

1

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът, заедно със съпруга си П.В.В. притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, както и обстоятелството, че сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца. Прави възражение за погасяване на сумите по давност. Оспорва правото на собственост. Поддържа, че методиката, по която се изчислява дяловото разпределение на топлинна енергия е отменена. Оспорва представените от ищеца документи, противопоставя се на допускането на исканите от ищеца експертизи. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 14372/2025г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 10.04.2025г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено В. Ц. П., да заплати сумите, посочени в заповедта. В хода на заповедното производство е установено, че длъжникът е починал на 31.03.2025г., след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което е конституиран наследникът му Ц. В. П., който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение.

С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между 2 страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Установява се от представения по делото договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на строеж № 75, том IV, рег. № 8530, дело № 588/2007 г. на нотариус Ст.Д., рег. № *** в РНК, че в полза на ответника, неговия наследодател В. П. и трети за делото лица е учредено право на строеж за построяване на конкретно посочени обекти в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в съсобствения на лицата поземлен имот, находящ се в Район „П.“, съставляващ имот с пл. № 194, УПИ XIII-194 по плана на гр. С., м. „С.Р. – бул. Б.Ш.“, като по силата на договора в полза на В. П. е учредено правото на строеж на апартамент № 30, като е посочено, че обектът става негова изключителна собственост. Прието като доказателство е и разрешение за ползване № *****/16.01.2013 г., издадено от Дирекция за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от което се установява, че строежът е бил изпълнен в съответствие с издаденото разрешение за строеж № ***/04.07.2007г. и одобрените работни проекти. Въз основа на същото съдът приема, че правото на строеж е било реализирано и В. П. е придобил правото на собственост върху процесния апартамент № 30. Съобразно представеното писмо от 14.06.2012г. от ГИС - С. до кмета на Район „П.“, Столична община, сградата, за която е издадено посоченото разрешение за строеж № ***/04.07.2007г., е с административен адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, * и *. Видно от изготвената справка за родствени връзки (стр. 18 от заповедното производство) ответникът е единствен наследник на В. П.. Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в производството, при условията на пълно и главно доказване, че за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2024г., ответникът отговаря за заплащане на стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на наследник на В. П. и собственик на апартамент 30.

3

Поради което искът се явява основателен по основание за този период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението в процесния имот не се ползва отопление и БГВ. Разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за топлоснабдяването, обн. ДВ. бр.25 от 20 март 2020г. Съгласно заключението общата сума за топлинна енергия по прогнозна стойност за абоната за процесния период е 361,55 лева/184,86 евро/.

Изравнителната сума за процесния период е +90,19 лева за доплащане, то ТЕ за процесния период възлиза на 451,74 лева /230,97 евро/. На въпроса на съда вещото лице е отговорило, че ТЕ за периода 01.2022г. - 30.04.2024г. е в размер на 398,24 / 203,62 евро/.

С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.03.2025г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания на ищеца, станали изискуеми преди 12.03.2022г. погасени по давност. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения 4 за доставена топлинна енергия в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземанията на ищеца за периода 01.05.2021г. – 31.12.2021г. са погасени по давност.

Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице, приема, че периода 01.01.2022г. - 30.04.2024г. количеството доставена топлинна енергия възлиза на 398,24 / 203,62 евро/. До този размер искът е основателен, а за горницата – следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира за неоснователни доводите, че сградна инсталация въобще не се дължала, тъй като т.6.1.1 Методиката – приложение към чл.61, ал.1, парг.

2 и 3 към Наредба № ******/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, е отменена с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5 чл.състав. По отношение на отмяната, следва да се има предвид, че същата действа занапред и не засяга процесния период. Според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт - какъвто е приложението към Наредба № ******/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, което в случая е станало на 10.02.2025 г., когато с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. по описа на ВАС. Тоест, това решение има действие за в бъдеще и не засяга отношенията, възникнали до този момент. В този смисъл е и установената съдебна практика Решение № 260516/23.03.2023 г. по в. гр. д. № 4928/2021 г. на СГС, Решение № 1771/06.04.2023 г. по в. гр. д. № 10261/2022 г. на СГС, както и актуалната съдебна практика на СГС по същия въпрос.