Решение № 1557 от 05.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1557 гр. Варна, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501537 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от „Юробанк България“ АД, чрез процесуален представител адв. Д. М., жалба срещу разпределение по протокол от 11.05.2022 г., по изпълнително дело № 574/2015г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с което е разпределена постъпилата от публична продан на собствени на длъжника недвижими имоти сума в общ размер на 439 520,60 лева.

Жалбоподателят сочи, че разпределението в частта, в която в полза на Община Варна е разпределена сумата в общ размер на 50 822,25 лева е неправилно и незаконосъобразно, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори. Счита, че не са налице предпоставки за разширителното тълкуване на разпоредбата, извършено в т. 1.2. от разпределението, в която е посочено, че в полза на Община Варна са присъдени вземания в общ размер на 50 822,25 лева, съставляващи сбор от дължимата сума за местни данъци за продадения недвижим имот в размер на 27 756,01 лева и таксата за битови отпадъци в размер на 23 066,24 лева. С оглед характера на таксата „битови отпадъци“, представляваща вземане за извършена услуга по чл. 62 от ЗМДТ излага твърдения, че същата се ползва с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, а не както е приел ЧСИ с такава от втори 1 ред. По изложените съображения моли за отмяна на извършеното разпределение в посочената част.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК другият взискател Община Варна, чрез процесуален представител юриск. Ж.Х., депозира възражение, с което оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита, че привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД е отредена за всички вземанията на държавата/общината/ за данъци върху определен имот и приложението само върху вземанията за ДНИ противоречи на общата идея на законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните държавни/общински/ задължения на длъжника. По съображения, че данъкът върху недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече по публичния си характер, какъвто има и таксата за битови отпадъци за този имот, и тъй като и приходите и от двете вземания постъпват в общинския бюджет, обосновава извода си за липса на основание да се откаже включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Въз основа на посочените доводи моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.

Становище по жалбата от останалите лица по чл. 462, ал. 1 от ГПК не са постъпили.

По делото са приложени мотиви на ЧСИ по обжалваното действие, с които се излагат доводи за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Депозираната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване разпределение на съдебния изпълнител.

Изпълнително дело № 20157110400574 по описа на ЧСИ Д.П.-Я. е образувано въз основа на молба Община Варна въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-42/24.02.2015 г. против длъжника „Камелия Ивемо“ ЕООД със седалище и адрес на управление за следните суми: 6 826,34 лева, представляваща данък върху недвижим имот, ведно със законната лихва от 04.12.2015 г. върху главницата до окончателното погасяване, сумата от 1 568,97 лева, съставляваща лихви върху главницата, сумата от 4 534,98 лева, представляваща дължима такса битови отпадъци, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата 04.12.215 г. до окончателното погасяване и сумата от 1 041,59 лева - лихви по акта.

Въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК по изпълнителното дело е присъединено вземането на Община Варна, предмет на ИД № 20167110400998 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., образувано въз основа на Ревизионен акт № МД- РА-022/22.10.2012 г., за сумите: 7 247,21 лева - главница, ведно със законната лихва от 21.10.2016 г., сумата от 23 591,43 лева - главница, ведно със законната лихва от 21.10.2016 г., сумата от 22 401,32 лева лихви по акта.

На основание удостоверение по чл. 456 от ГПК по изпълнителното дело е присъединено вземането на Община Варна по ИД № 20187110400251 по описа на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ2 7394/26.08.2016 г., Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ10810/27.09.2017 г.

Въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК по изпълнителното дело е присъединено вземането на Община Варна по ИД № 20207110400079 по описа на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ1130/29.01.2018 г.

По силата на удостоверение по чл. 456 от ГПК по изпълнителното дело е присъединено вземането на Община Варна по ИД № 20207110400791 по описа на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ10378/27.09.2018 г.

Въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК по изпълнителното дело е присъединено вземането на Община Варна по ИД № 20217110400685 по описа на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ5177-1/15.07.2019 г. Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-20811/19.11.2020 г.

На 04.10.2021 г. ЧСИ е насрочил публична продан за периода от 24.10.2021 г. до 24.11.2021 г., на седем самостоятелни обекта собственост на длъжника, находящи се в сграда със смесено предназначение Хотел - Пансион, Ресторант, Жилища построена в дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в град Варна, с административен адрес: град Варна, вилна зона, ***.

След извършен опис и оценка на възбранените недвижимите имоти – с ид. № ***, е насрочена първа публична продан на 7 от самостоятелните обекти в сградата, при определена съответна начална цена 80% от експертната оценка за всеки, съответно 75440 лева за обект с ид. *** и 71200 лева за обект с ид.

*** за времето от 24.10.2021г. до 24.11.2021г. Съгласно експертно оценъчно заключение процесните имоти представляват обособени обекти с жилищно /хотелско/ предназначение в сграда със смесено предназначение, известна като хотел-ресторант „Камелия“ в гр. Варна. Сградата е на 5 нива, с 15 обособени обекта, в т.ч. заведение за обществено хранене на ниво -1 и обекти със жилищно предназначение и друг вид самостоятелни обекти. Самостоятелен обект с ид. 9 е с площ от 54.77 кв.м. и се състои от дневна със спалня, входно антре и санитарно помещение, а самостоятелен обект с ид. 10 е самостоятелен жилищен обект с площ от 58 кв.м. и се състои от коридор, две стаи и санитарен възел. Пазарната стойност на първия е 89000 лева, а на втория – 94300 лева.

С протоколи от 25.11.2021 г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач, за купувач на Апартамент № 5, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор № *** и на самостоятелен обект с идентификатор № *** е обявен ВАРНА КРЕДИТ ГРУП ООД. Купувачът е внесъл в срок разликата между предложените цени и внесени задатъци. Изготвени са постановления за възлагане на недвижимите имоти.

3

Насрочено е предявяване на разпределение на постъпилите суми от публична продан на Апартамент № 5, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор № *** и на самостоятелен обект с идентификатор №*** за дата

16.02.2022 г. След влизане в сила на предявеното разпределение сумите са преведени на взискателите.

Въз основа на Удостоверение по чл. 456 от ГПК по изпълнителното дело е присъединено вземането на Община Варна по ИД № 20227110400163 по описа на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ7611-1/05.11.2021 г.

Взискателят по делото Община Варна е поискал насочване на изпълнението върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника: Апартамент № 2, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор № ***, Апартамент № 3, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор № ***, Апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, Самостоятелен обект с идентификатор № ***,

Самостоятелен обект с идентификатор № ***.

С постановление от 01.03.2022 г. на осн. чл. 494, ал. 2, вр. чл. 487 от ГПК е насрочена публична продан на имотите за периода от 06.03.2022 г. до 06.04.2022 г.

С протоколи от 07.04.2022 г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения, за купувач на апартамент № 2, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор № ***, апартамент № 3, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор № *** е обявен Георги Димитров

Панайотов

За купувач на апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, самостоятелен обект с идентификатор № ***, самостоятелен обект с идентификатор № *** е обявен „ИМОТ ПРОДАЙ БГ“ ООД. Изготвени са постановления за възлагане на недвижимите имоти.

Въз основа на Удостоверение по чл. 456 от ГПК по изпълнителното дело е присъединено вземането на „Юробанк България“ АД по ИД № 20227110400246 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на 24.02.2022 г. от ВРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ЧГД № 2285/2022 г. на ВРС и Изпълнителен лист издаден на 24.02.2022 г. от ВРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ЧГД № 2286/ 2022 г. на ВРС.

След влизане в сила на постановленията за възлагане на недвижими имоти е извършено обжалваното разпределение. Постъпилата вследствие на изпълнителния способ сума 439 520.60 лева, както следва: 1.1 по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в полза на ЧСИ, 1.2. в полза на Община Варна сумата от 50 822.25 лева, дължими местни данъци /от които 27 756.01 лева местни данъци за продадения имот и такса битови отпадъци в размер на 23 066.24 лева/, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, 1.4 В полза на взискателя „Юробанк 4

България“ АД в размер на 371 162.30 лева, на осн чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.

Същото не е изпълнителен способ, а чрез него СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено.

Изхождайки от неговата същност, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. С оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 от ГПК норма на чл. 463 от ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 от ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл. 463 от ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. При уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на съдебния изпълнител.

С оглед разпоредбата на чл. 463, ал. 1 ГПК жалбата има суспензивен ефект спрямо цялото разпределение, тъй като сумата, предмет на разпределението, е една и тя се счита заделена до разрешаването на спора. При обжалване на разпределението съдебният изпълнител не може да извършва плащане по него, доколкото е извън неговата компетентност извършването на преценка относно предмета на жалбата и предвид незнаенето кои от оплакванията в жалбата съдът ще приеме за основателни и от там, кои части на разпределението ще бъдат отменени. Ето защо, разпоредбата на чл. 463, ал. 1 ГПК не е основание да се приеме, че във всички случаи предмет на жалбата е цялото разпределение. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.