Решение № 26 от 31.01.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. С., 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242200600578 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Обжалвана е Присъда № 87 / 06.06.2024г., постановена по НЧХД № 1506/2023г. по описа на Районен съд – С.. С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подс. И. К. П. за виновен в това, че на 20.06.2022г. в с.С., общ.С. е нанесъл публично обида на Ж. И. Г., в нейно присъствие, извършвайки нещо унизително за честта и достойнството й, като я нарекъл „курва, пиянка, боклук“ - престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.

146 ал.1 от НК. На основание чл. 78а от НК подс. И. К. П. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева. Със същата присъда подс. И. К. П. е осъден да заплати на Ж. И. Г. сумата от 2400 лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатска защита и съдействие.

Въззивната жалба е подадена от защитника на подс. П. и в нея се твърди, че постановената присъда е неправилна; че съдържаща допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на закона; че е необоснована, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.

Искането е въззивният съд да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови нова присъда, с която подс. П. да бъде признат за невиновен за извършено от него деяние, респ. деяния, предмет на частното обвинение, като бъде изцяло оправдан. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за всички предходни инстанции.

В депозираното допълнение към въззивната жалба са изложени много 1 подробно и обстоятелствено всички оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Наведени са съответните съображения във връзка с тези оплаквания и отново се настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. И. К. П. бъде признат за невиновен в това, на 20.06.2022г. да е извършил престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 , вр. чл. 146 ал. 1 от НК и оправдан изцяло по това частно обвинение. Не е направено искане за събиране на допълнителни доказателства. Претендира се присъждане на направените от подсъдимия разноски пред четирите съдебни инстанции.

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка счита жалбата за неоснователна. Твърди, че присъдата почивала на установените фактически обстоятелства. Два състава на първоинстанционният съд стигнали до едни и същи изводи, въз основа на които била постановена осъдителна присъда.

Нямало основание за изменението й, поради което моли въззивният съд да я потвърди като правилна и законосъобразна и да присъди на тъжителката направените разноски пред настоящата инстанция.

Частният тъжител Ж. Г. също моли да не се уважава жалбата, а да се потвърди присъдата на Районния съд.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Счита постановената осъдителна присъда за неправилна и за незаконосъобразна. Твърди, че имало допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила. Подсъдимият бил осъден за деяние, което не бил извършил. Моли въззивният съд да съобрази всички основания, посочени във жалбата и допълнението към нея, като постанови съответно решение, с което да отмените изцяло постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна и да оправдае подсъдимия. Претендира за присъждане на разноски за всички инстанции до момента.

Подс. И. П. твърди, че не е извършил деянията, сочени от тъжителката че я обиждал и че я удрял. Тя не искала осъждане, а финансово заплащане.

Имали били конфликти, разговаряли на висок тон, но не с такива обиди, посочени в тъжбата. Моли да бъде оправдан.

Окръжният съд, в рамките на визираните му правомощия от чл.313 и сл.

НПК намери обжалваната присъда за постановена при съществени нарушения на процесуални правила, поради което следва да я отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Съображенията за това са следните:

Настоящото съдебно производство се развива за втори път пред СлОС.

Предходната присъда № 46 / 06.03.2023г. по НЧХД № 932 / 2022г. на РС – С., с която подс. И. К. П. е признат за виновен в това, че на 20.06.2022г. в с. С., общ.

С., в нейно присъствие нанесъл публично обида на Ж. И. Г., изразяваща се в произнесени от него думи „курва“, „пиянка“, „боклук“, с което унизил честта и достойнството й - престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, вр. чл. 146 ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, е отменена с Решение № 157 / 2

01.11.2023г. по ВНЧХД № 322 / 2023г. на СлОС като постановена при допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. С отменителното решение въззивният съд е констатирал следните допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия:

-Неизпълнение от страна съдията – докладчик на задължението с разпореждането по чл. 252 ал. 4 от НПК да уточни правната квалификация на описаните в тъжбата деяния – тъжителката квалифицирала обвинението срещу подсъдимия по чл. 148 ал. 1 т. 1от НК, но фактическите твърдения в тъжбата сочели извършването на три деяния: заплаха за нанасяне на телесна повреда на улицата в с. С. - деяние по чл. 144 ал. 1 от НК, обида на същото място - деяние по чл. 146 ал. 1 от НК и обида пред дома на тъжителката деяние по чл. 146 ал. 1 от НК. (Настоящата инстанция счита, че с квалифицирането на общо три обвинения против подсъдимия при новото разглеждане на делото би се влошило неговото положение, което е недопустимо предвид съществуващата абсолютна забрана за това в наказателния процес).

-неизпълнение от страна на съдията – докладчик на задължението да подложи на внимателна проверка всички събрани доказателства, като посочи на кои е дал вяра и кои не кредитира и поради каква причина, както и правните доводи за достигнатите изводи.

В отменителното решение на Окръжния съд са изложени съображения, че отстраняването на посочените нарушения не може да стане във въззивната инстанция, а само при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото в районния съд, в разпореждането, с което е дал ход на тъжбата съдията – докладчик е квалифицирал описаното в нея като деяние с правна квалификация чл. 148 ал. 1 т. 1, вр. чл. 146 ал. 1 от НК, каквато квалификация е дала и самата тъжителка.

С обжалваната присъда Районният съд е признал подс. П. за виновен в извършването на престъпление по същата правна квалификация, затова, че на инкриминираните дата и място нанесъл публично обида на тъжителката Г., в нейно присъствие, извършвайки нещо унизително за честта и достойнството й, като я нарекъл „курва, пиянка, боклук“ и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева и го осъдил да заплати на тъжителката направените от нея разноски за адвокатска защита и съдействие.

Постановената присъда не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 и ал. 4 от НПК.

В така формулирания диспозитив на присъдата, впоследствие пренесен и в правните изводи, изложени в мотивите към нея, първоинстанционният съд е смесил двете форми на изпълнителното деяние по чл. 146 ал. 1 от НК „каже“ или „извърши“ нещо унизително за честта или достойнството на 3 другиго в негово присъствие. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като значително ограничава процесуалните права на подсъдимия - той да разбере за какво точно престъпление е признат за виновен с обжалваната присъда. Тези две форми на изпълнителното деяние са различни според законодателя, осъществяват се с различни фактически действия от субекта на престъплението и за всяка една от тях съдът следва да изложи мотиви, с които да аргументира своята присъда. Районният съд не е мотивирал с какви действия и какво точно е приетото за извършено от подсъдимия „нещо“ унизително за честта или достойнството на тъжителката в нейно присъствие.

Приел е за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил едната форма на изпълнителното деяние „казал унизителни за честта и достойнството на частната тъжителка думи в нейно присъствие, а именно „курва, пиянка, боклук“ и тези думи сочат на съставомерност на деянието от обективна страна по смисъла на чл. 146 ал. 1 НК“. От субективна страна е мотивирал пряк умисъл също само за отправените към тъжителката унизителни за честта и достойнството й думи.

Освен изложеното до тук, следва да бъде отбелязано, че липсва прецизен анализ от страна на решаващия съд на събраните по делото доказателства. Налице е противоречие в мотивите при обсъждане на доказателствената съвкупност.

От една страна районният съд използвайки бланкетен израз е посочил, че е приел за безспорно установена описаната в мотивите фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като относими към предмета на делото. От друга страна, освен че не е разграничил какво кредитира като доказателство и какво като доказателствено средство, съдът посочва, че не кредитира показанията на полицейските служители свидетелите М.С. и Н.С., тъй като същите не свидетелствали за нито един от необходимите за установяване факти, т.е. в противоречие с посочения бланкетен израз, според първоинстанционният съд техните показания са неотносими към предмета на делото. Относно обясненията на подсъдимия въпреки че и те са част от събраните по делото доказателства, въз основа на които уж е установена приета фактическата обстановка (според употребения бланкетен израз), съдът е посочил, че не им дава вяра, поради противоречието им с показанията на свидетелите Р., А. и М.. За показанията на свид. В. пък е посочил, че не им дава вяра в пълен обем, тъй като не кореспондирали с останалия събран по делото доказателствен материал, а именно „разпитаните свидетели“ Р. и М., очевидци на разигралия се скандал (следва да бъде отбелязано, че част от доказателствения материал са не „разпитаните свидетели“, а техните показания). В хода на съдебното следствие съдът е констатирал необходимост от извършване на очна ставка между свидетелите В. и М.. Такава се прави при противоречия между показанията на свидетелите.

Съдът обаче въобще не е коментирал в мотивите си извършването й, респ. резултатът от очната ставка - дали след извършването й са изяснени противоречия (и какви) или не. Посочено е още, че са кредитирани всички 4 писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. Сред тях са коментирани Медицинско направление от 21.06.2022г. за извършен преглед и Амбулаторен лист от платен преглед № 533 от 23.06.2022г., от които се установявало, че тъжителката се оплакала от сърцебиене, главоболие, световъртеж и треперене, поради което била насочена и прегледана от специалист кардиолог, който й поставил диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания „остра стресова реакция“ и й е било изписано медикаментозно лечение. Инкриминираната в тъжбата дата е 20.06.2022г., а в медицинското направление от 21.06.2022г. е посочено, че Ж. Г. се оплаква от главоболие, световъртеж, треперене и повишени стойности на кръвното налягане „от няколко дни след битов инцидент“, т.е. не от преди един ден и не от инцидент, станал на улицата, респ. на публично място.

Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ad4a72f-6771-4fa7-840f-28603e2603f0