Решение № 58 от 13.05.2024, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Гражданско дело 269/2023
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 13.05.2024
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Живко Павлов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Каварна, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Живко П. Георгиев при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Гражданско дело № 20233240100269 по описа за 2023 година
Производството пред РС Каварна е образувано по повод предявен от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юристконсулт С. С. против И. М. П. с ЕГН ********** с адрес: гр.Каварна, ул.“****“ № 3А установителен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл.
86 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 41 от 28.02.2023г. издадена по Ч.гр.д.
№90/2023г. по описа на РС Каварна, а именно: сума в общ размер на 4345,63лв. по Договор за потребителски кредит № 720031108574 от 09.06.2022г., от които: 3510лв. главница, 790,14лв. договорна лихва за периода от 25.07.2022г. до 20.01.2023г.; 45,49лв. – обезщетение за забава за периода от 25.07.2022г. до 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното и по исковото производство. Прави доказателствено искане за прилагане на Ч.Гр.д.№ 90/2023г. по описа на Районен съд гр.Каварна.
Твърди се, че на 09.06.2022г. „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД е сключил Договор за потребителски кредит № 720031108574 с ответника И. М. П., по силата на който „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД й е предоставил сума в размер на 3510.00лв.
Общото крайно задължение по договора възлизало на 8322,66лв., която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни – 59 вноски всяка в размер на 138,70лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 139,36лв.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява 1 предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,15% / чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора/. Ответникът имал задължение да върне сумата на месечни вноски, всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва.
Отв. И. П. е преустановила плащанията по договора, считано от 25.07.2022г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителен план към договора, а именно вноски с падежи 25.07.2022г., 25.08.2022г. и 25.09.2022г., като считано от 20.01.2023г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението, съгласно чл.16.2 от Договора. Въпреки уредената в Договор за потребителски кредит № 720031108574 автоматична предсрочна изискуемост, ищецът излага твърдения, че ответника е уведомен за настъпилата такава на адреса на кредитополучателя, посочен в договора като постоянен адрес, а именно: гр.Каварна, пк.9650, ул.“****“ № 3А, като е получила съобщението лично. Твърди, че в тежест на страните по договора е да си актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени.
Излага твърдения, че със заявление на основание чл.417 ГПК са поискали издаване на заповед за изпълнение за горепосочените суми, като въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 41 от 28.02.2023г., издадена по Ч.Гр.д. №90/2023г. по описа на РС Каварна е образувано изпълнително дело № 279/2023г. по описа на ЧСИ ****, рег.№810, Район на действие ОС Добрич. Отв. И. М. П. е подала писмено възражение срещу издадената заповед на 01.06.2023г. и с Разпореждане № 304 от 07.06.2023г. по Ч.Гр.д.№ 90/2023г. по описа на РС Каварна съдът им е указал, че следва да предявят иск за установяване на вземането си, което и обуславя правния им интерес от предявяването на иска Моли съда, да постанови решение за установяване, че ответника И. М. П. с ЕГН ********** с адрес: гр.Каварна, ул.“****“ № 3А им дължи сумите предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 41 от 28.02.2023г. издадена по Ч.гр.д. №90/2023г. по описа на РС Каварна, а именно: сума в общ размер на 4345,63лв. по Договор за потребителски кредит № 720031108574 от 09.06.2022г., от които: 3510лв. главница, 790,14лв. договорна лихва за периода от 25.07.2022г. до 20.01.2023г.; 45,49лв. – обезщетение за забава за периода от 25.07.2022г. до 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането., ведно с направените съдебни разноски по заповедното и настоящото дело.
Правят доказателствено искане за прилагане на Ч.Гр.д.№ 90/2023г. по описа на Районен съд гр.Каварна.
Правят искане при условие, че ответникът не представи в срок отговор на ИМ, не се яви в първото с.з. по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие да се постанови неприсъствено решение на основание чл.238 ГПК, а при признание на иска да се прекрати съдебното дирене и да се постанови решение на основание чл.237 ГПК.
2
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция изцяло по основание и размер. Прави искане на основание чл.183 от ГПК договорът за потребителски кредит № 720031108574 от 09.06.2022г. и приложените към него документи да бъдат приложени в оригинал. Твърди, че процесния договор е нищожен, поради нарушение на Закона за потребителските кредити, като излага, че съгласно чл.11, ал.2 от ЗКП е регламентирано, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора. Излага, че сключения договор за кредит е в нарушение и на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която в договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния процент на разходите, но и да се посочат всички разходи, които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, както и че в договора не е посочен метода на изчисляване на предвидения в него годишен процент на разходите, което било самостоятелно основание за нищожност на същия.
Ответникът излага твърдения, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно която договора за потребителски кредит трябва да съдържа задължително информация за „размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“, като посочва че нито от текста на договора, нито от погасителния план, инкорпориран към него е посочена каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част – лихва, и каква част - такса за обслужване на кредита.
Излага, че в процесния договор не се съдържа информацията,която следва да бъде предоставена, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Твърди, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е бил сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК вр. с чл.22 ЗПК.
Твърди, че поради недоказаност и неоснователност на главното парично задължение, неоснователна се явявала и претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава, както и че част от вземанията са погасени по давност.
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна исковата претенция на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023.
Претендира съдебно – деловодни разноски в производството.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника И. М. П. в качеството на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 3 от 28.02.2023 г. по ч. гр. д. № 90 по описа за 2023г. на Каварненски районен съд, и след направено от длъжника възражение.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,посочени в заповедта за изпълнение.Ето защо, настоящият състав, предвид съответствието на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съгласно правилото на чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение между него и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесните суми, уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита, писмена уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер, изискуемост на претендираните вземания - настъпване на предсрочна изискуемост на вземането за заплащане на главница и договорна лихва, съобщаване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, или изтичане на срока за изпълнение на задължението преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и какъв е размерът на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дължимите суми /изпълнение/ по договора.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че ответникът не е платил на определения ден или след като е бил поканен паричното си задължение, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение, както и неговия размер.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и по силата на представения по делото договор за потребителски кредит № 720031108574 от 09.06.2022 г., се установява, че ищеца по настоящото дело „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД е предоставил на ответника И. М. П. ЕГН ********** сума в размер на 3510.00лв. Общото крайно задължение по договора възлизало на 8322,66лв., която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни – 59 вноски всяка в размер на 138,70лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 139,36лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41,15% / чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора/. Ответникът имал задължение да върне сумата на месечни вноски, всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ответника И. М.
П. ЕГН ********** на 09.06.2022 г. е усвоила изцяло сумата от 3510.00лв. В 4 периода от 09.06.2022 г. до 24.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението) ответника И. М. П. ЕГН ********** е извършила едно плащане по кредита в размер на 19.00 лв.,послужило за погасяване на просрочена договорна лихва в размер на 19.00 лева/част от първа погасителна вноска/ на 17.08.2022г.
По своята правна същност договорът, сключен между страните, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са приложими разпоредбите на този нормативен акт, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП).
Като неоснователно, съдът намира възражението на ответника за нищожност на договора за потребителски кредит, поради липса на подпис на всяка страница от общите условия. От представените по делото писмени и записани на магнитен носител доказателства, се установява, че процесният договор за кредит № 720031108574 от 09.06.2022 г., както и заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, декларация по чл. 42,ал.
2, т. 2 от ЗМПИ, рамков договор за платежни услуги за физически лица,включително и Общите условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, са подписани чрез електронен подпис на ответника И. М. П. ЕГН **********, издаден от издателя на удостоверителни услуги „Namirial CA Firma Qualificata", като съгласно общите условия потвърждаването на подписа от страна на клиента става чрез парола получавана чрез SMS на мобилен номер посочен от него. Налице е съдебна практика – Определение № 451/06.07.2020 г. по дело № 1530/2019 г. на ВКС;Определение № 169/06.04.2017 г. по дело № 672/2017 г. на ВКС;
Разпечатката съдържа 38 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ad475f6-2c85-4140-98ef-060d7f63f59b