Решение № 10506 от 01.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2144/2026
- Вид
- Решение № 10506
- Подписан
- 01.06.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 153 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 10506 гр. С, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110102144 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С“ ЕАД против Б. П. В., с искане да бъде осъден ответникът да заплати на топлофикационното дружество сумата в размер на 1539,19 евро, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, общ. С, ул. „Х“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№ ******, за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2026 г. до изплащане на вземането, сумата 140,86 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2024 г. до 23.12.2025 г., 57,66 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2026 г. до изплащане на вземането, сумата 10,68 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2023 г. до 23.12.2025 г..
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.
22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът, притежава право на собственост върху процесния 1 недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ответникът да има качеството потребител. В условията на евентуалност сочи, че не е единствен наследник на наследодателката, като представя удостоверение за наследници. Оспорва дължимостта на главницата за дялово разпределение, като твърди, че ищецът не е доказал активната си материална легитимация по иска. Оспорва и дължимостта на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, поради липса на доказателства, че ответникът е изпаднал за забава. Прави възражение за погасяване по давност на всички претендирани вземания. Оспорва ОУ да са влезли в сила, доколкото липсват доказателства същите да са публикувани в един централен и един местен ежедневник.
Оспорва доказателствената стойност на представените Договор между СЕС и „МХ Елвеко“, протокола от ОС, приложения списък на ЕС, както и договора между ищеца и „Далсия Елвеко“. Моли за отхвърляне на исковете.
По делото е конституирано трето лице-погамач „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500 (правоприемник на „Далсия Елвеко“ЕООД)
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за 2 продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения по делото Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 80, том XXV, дело № 4130/1988 г. се установява, че процесният недвижим имот е придобит от С. Д. В.. Същият е придобит по време на брака между С. В. и П В., доколкото в нотариалния акт е отразено, че при изповядване на сделката е представено удостоверение за граждански брак на С. и П В.и № 026297/24.04.1982г. Съгласно действащия към момента на придобиване на имота Семеен кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, са съпружеска имуществена общност.
По делото не са ангажирани доказателства, че процесният имот представлява лично имущество на С. Д. В. по смисъла на закона, поради което съдът приема, че към момента на откриване на наследството имотът е бил съпружеска имуществена общност между С. Д. В. и П Б.ов В.. От удостоверение за наследници изх. № ***********/28.06.2024 г. се установява, че С. Д. В. е починала на 13.06.2024 г. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си П Б.ов В. и сина си Б. П. В.. При прекратяване на съпружеската имуществена общност вследствие смъртта на единия съпруг преживелият съпруг запазва своята 1/2 идеална част от общото имущество, а останалата 1/2 идеална част формира наследствената маса. Последната се наследява от преживелия съпруг и низходящия от първи ред при равни права.
Следователно П Б.ов В. придобива общо 3/4 идеални части от имота (1/2 като собствен дял от СИО и 1/4 по наследство), а ответникът Б. П. В. придобива 1/4 идеална част от имота по наследство.
Предвид гореизложеното, за периода от 01.05.2023 г. до 13.06.2024 г. задълженията за доставена топлинна енергия са възникнали в патримониума на наследодателката С. Д. В., като ответникът отговаря за тях като неин наследник съобразно наследствения си дял от 1/4. За периода след 13.06.2024 г. ответникът има качеството на собственик на 1/4 идеална част от процесния имот и като клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ отговаря за задълженията, свързани с имота, съобразно притежаваните от него права. Ето защо за целия процесен период ответникът отговаря за процесните вземания до размер на 1/4 от тях, поради което исковете се явяват основателни само до този размер.
Между страните не се спори, че за процесния период ищецът е доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия в твърдяното в ИМ количество и цена.
3
Доколкото ответникът притежава ¼ идеална част от правото на собственост върху имота, то искът за главница топлинна енергия е основателен до размер от 384,80 евро, а за горницата до 1539,19 евро подлежи на отхвърляне.
С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 27.01.2026г. Съгласно чл. 33, ал.
1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след изтичането на този 45 дневен срок. Предвид това вземанията на ищеца за периода м.05.2023 – м.04.2025г. не са погасени по давност.
Основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета. Доколкото обаче се установи, че ответникът притежава само ¼ идеална част от правото на собственост, то същият отговаря до размера от 14,42 евро, а за горницата искът подлежи на отхвърляне.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на 4 задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана. Поради това искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до размер на 1/4 от претендираното обезщетение за забава, съответстващ на отговорността на ответника като съсобственик и наследник на процесния имот.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал и сторил следните разноски: 101,96 евро държавна такса и е претендирал юрисконсулстко възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал.8 ГПК определя в размер на 100 евро. С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в размер на 50,18 евро.
Разпечатката съдържа 37 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ad4210e-6bea-4553-bb4b-396d11334d68