Акт от 11.06.2010, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 162 11.06.2010г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд,V състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди и десета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар М.П. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 464 по описа за 2009г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.И.А. и Д.И. ***, против

Заповед № ДК 10-13/ 31.07.2009г. на Началника на РДНСК – гр.Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като по същество твърденията са за постановяването му в противоречие с материалния закон. Изложени са съображения, че доколкото разрешеното съгласно разрешение за строеж № РС-И 1083/ 30.12.2008г. строителство се реализира върху собствения им имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с Решение по гр.дело № 2852/2002г. на Районен съд гр.Стара Загора и Решение № 52063/ 05.03.2004г. на Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Стара Загора, оспорващите се явяват заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ и съотв. са активно легитимирани да обжалват пред административния орган издаденото разрешение за строеж. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед и съдът да се произнесе по съществото на спора, като отмени разрешение за строеж № РС-И 1083/ 30.12.2008г., издадено от Главния архитект на община Стара Загора.

В съдебно заседание оспорващите поддържат жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по жалбата – РДНСК – Югоизточен район

/конституирана като страна в производството с протоколно определение от 09.02.20010г., след влизане в сила на новия устройствен правилник на ДНСК, приет с ПМС № 5/ 20.01.2010г., обн. ДВ бр. 7 от 26.01.2010г., като правоприемник на закритата РДНСК – Стара Загора/, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Поддържа, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, за което излага подробни съображения.

Ответникът по жалбата – ДП “ Строителство и възстановяване гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Ответниците по жалбата – М.Н.В. и С.П.И. изразяват съгласие с подадената жалба и молят същата да бъде уважена.

Въз основа на всички събрани по време на съдебното дирене и относими към спора доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед № ДК – 10 – 13/

31.07.2009г. на Началника на РДНСК Стара

Загора, на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ, е отхвърлена жалбата на М.И.А., М.Н.В., Д.И.А. и С.П.И. срещу издадено от Главния архитект на община Стара Загора разрешение за строеж № РС-И 1083/ 30.12.2008г., за строеж: “12 броя жилищни сгради” /жилищни сгради №1, №2, №9, №10, № 11 и №12 със застроена площ 102,19кв.м. и разгърната застроена площ 224,05кв.м., жилищни сгради №3, №4, № 5, № 6, № 7 5 и №8 със застроена площ 102,19 кв.м. и разгърната застроена площ 217,13кв.м.; строеж пета категория на основното застрояване/, находящ се в УПИ Х-65 от кв.654 по плана на гр.Стара Загора, имот № *** по кадастралната карта с административен адрес ул.”Кенали”, с възложител Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”гр.София. От фактическа страна оспореният административен акт е обоснован с обстоятелството, че жалбоподателите не са активно легитимирани да обжалват одобрения проект и разрешението за строеж, тъй като не притежават качеството на заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. При извършена в хода на административното производство проверка, административният орган е установил, че УПИ Х-65, кв.654, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта е частна държавна собственост, съгласно Акт № 3617/ 02.07.2004г. и е предоставен в управление на Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” гр.София.

Началникът на РДНСК – Стара Загора е приел, че липсват доказателства имотът, възстановен на жалбоподателите по реда на ЗСПЗЗ, съгласно Решение №№ 191/ 15.12.2003г. на Старозагорски районен съд и Решение №52063/ 05.03.2004г. на ОС”ЗГ”гр.Стара Загора, да попада в имота на строежа – УПИ Х-65, кв.654. Въз основа на това е обосновал извод за недопустимост на подадената жалба.

По делото е представена образуваната административна преписка по издаване на оспорената заповед, към която е приложена и преписката по издаденото Разрешение за стореж № РС-И-1083/ 30.12.2008г. на Главния архитект на община Стара Загора. От тези документи, приети като писмени доказателства по делото, се установява, че разрешението за строеж е издадено по заявление вх.№ ОПРС-351/ 30.12.2008г. въз основа на съгласуван и одобрен технически проект. С разрешението за строеж се разрешава на възложителя – Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”гр.София /ДП”СВ”/, в качеството му на държавно юридическо лице упражняващо правото на държавна собственост върху предоставения му в управление УПИ Х-65, кв.654 по плана на гр.Стара Загора, видно от Акт за частна държавна собственост № 3617/ 2004г., да извърши строителство на: “12 броя жилищни сгради” в УПИ Х-65 от кв.654 по плана на гр.Стара Загора, имот № *** по кадастралната карта, с административен адрес: ул.”Кенали”.

Издаденото разрешение за строеж не е било съобщено на оспорващите М.А. и Д.А.,/ лист 34 от делото/ . С жалба, заведена в деловодството на РДНСК-Стара Загора на 11.05.2009г. под № ДК 26-03-157-9-00-545, оспорващите М.А. и Д.А. *** и Ст.И., са обжалвали Разрешение за строеж № РС-И-1083/ 30.12.2008г., издадено от главния архитект при община Стара Загора и по повод на това обжалване е издадена оспорената заповед № ДК – 10 – 13/ 31.07.2009г. на Началника на РДНСК Стара

Загора, предмет на настоящия съдебен контрол.

От представеното по делото Решение №

191/ 15.12.2003г., постановено по гр.дело № 2852/2002г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, е видно, че на наследниците на Стоил И. Димитров е възстановено правото на собственост върху нива от 5,000дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на гр.Стара Загора, в местността “Пехотински казарми” по регулационния план от 1961г. Въз основа на влязлото в сила решение по гр.дело № 2852/ 2002г. по описа на Старозагорския районен съд е издадено Решение № 52063/ 05.03.2004г. на Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Стара Загора, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Стоил И. Димитров в съществуващи стари реални граници върху следния имот: нива от 5.000дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на гр.Стара Загора в местността “Пехотински казарми”, представляващ имот № 3019е. Видно от приложеното по делото Удоставерение за наследници № 431/ 11.02.2008г. жалбоподателките, както и М.В. и С.И.

/конституирани като ответници по делото/ са наследници на Стоил И. Димитров, бивш жител ***, починал на 13.05.1952г.

За изясняване на обстоятелства от значение по делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза.

Представеното заключение /първоначално и допълнително/ съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и мотивирано. Видно от същото, имотът, в който се намира разрешения строеж, а именно УПИ Х-65 в кв.654 по действащия ПУП, одобрен със Заповед № 1783/ 17.08.2007г. /стар УПИ № V-53, кв.654/ е нанесен и в действащата кадастралната карта, одобрена със Заповед № 24-300-5-1/ 12.05.2004г., като на същият е определен идентификатор № *** /стар идентификатор ***/. В регистъра към кадастралната карта за собственик на този имот е записано Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”гр.София, съгласно Акт за частна държавна собственост, вписан в Служба по вписванията – гр.Стара Загора под № 45, том ХІХ, рег.7608 дело 4396/ 15.07.2004г. Според експерта, имот № 3019е /по плана от 1961г./ е идентичен с имота, възстановен на наследодателя на жалбоподателкита по реда на ЗСПЗЗ, съгласно Решение по гр.дело № 2852/2002г. на Районен съд гр.Стара Загора и Решение № 52063/ 05.03.2004г. на Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Стара Загора, но този имот не е нанесен в действащата кадастрална карта и не фигурира в ПУП, в сила от 2007г. Въз основа на направен оглед на място и извършено проучване по стари планове, както и действащия такъв, вещото лице е категорично, че източната част на стар имот № 3019е попада в поземлен имот с идентификатор ***, в който се намира разрешения строеж.

По делото е представено и заверено копие на влязло в сила съдебно решение № 103/ 30.03.2010г., постановено по адм.дело №650/ 2009г.по описа на Административен съд – Стара Загора, от което се установява, че Началника на служба “Геодезия, картография и кадастър” гр.Стара Загора е постановил изричен отказ с изх.№ 94-5328-24-10-1336/ 13.11.2009г. по направено искане от М.И.А. за изменение на кадастрална карта и регистри, чрез нанасяне на нов имот с идентификатор *** /стар пл.№ 3019е по регулационен план, утвърден със заповед № 818/ 27.05.1961г./. От фактическа страна отказа за попълването на кадастралната карта е бил обоснован с наличието на спор за материално право между заявителая – М.А. и Министерство на отбраната и ДП”Строителство и възстановяване”гр.София. С посоченото съдебно решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 04.05.2010г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в регламентирания от закона преклузивен срок, а именно в 14-дневен срок след съобщаване на оспорената заповед и от лица, адресати на акта, които имат правен интерес от това производство, поради което същото е допустимо.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.

Заповед № ДК 10 – 13/ 31.07.2009г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Началника на РДНСК – Стара Загора, в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административно-производствените правила, които да създават вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е приел за установени.

Обжалваният административен акт е постановен и в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава.

Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ /посочена като правно основание за издаването на оспорения акт/, Началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, като със заповедта може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата.

Следователно преди да се произнесе по основателността на направеното пред него оспорване на акт по чл. 216, ал.1, т.1 или т.2 от ЗУТ, административният орган е необходимо да извърши проверка досежно наличието на процесуалните предпоставки /респ. за липса на процесуални пречки/, като при констатирана недопустимост на жалбата следва да я отхвърли като неоснователна /доколкото няма законово регламентирани правомощия да я остави без разглеждане/. От съдържанието на оспорената в настоящото производство Заповед № ДК -10 – 13/ 31.07.2009г. на Началника на РДНСК – Стара Загора е видно, че при извършената проверка административният орган е приел подадената от М.А., М.В., Д.А. и С.И. жалба против Разрешение за строеж № РС - И 1083/ 30.12.2008г. за недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация за жалбоподателите, които не попадат от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект могат да бъдат обжалвани от заинтересованите лица по законосъобразност в 14 - дневен срок от съобщаването им. По аргумент от посочената норма, една от процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата е същата да е подадена от заинтересовани лица. Последните са лимитивно определени в разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ.