Определение № 5427 от 08.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49963/2025
- Вид
- Определение № 5427
- Подписан
- 08.02.2026
- В сила
- 08.02.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 102з · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5427 гр. София, 08.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110149963 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
В Софийски районен съд е подадена искова молба от П. Д. К. чрез адв. Г. Ч., срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 26.06.2023 г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3795338, по силата на който получил сумата от 4000лв., в който били посочени фиксиран лихвен процент от 39,07 % и ГПР от 46,88%.
Кредитът подлежал на връщане на 8 бр. месечни погасителни вноски. На същата дата сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което дължал възнаграждение от 2264,89 лв. Сочи по двата договора да е заплатил сумата от общо 6882,08 лева, като същата е била изплатена на ответника „Кредисимо“, като част от същата впоследствие е била прехвърлена на другия ответник. Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни по подробно изложени в исковата молба съображения. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен вкл. на основание чл.
22 ЗПК, тъй като били нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита съгласно клаузите на този договор. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои разходи го формират. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен. Счита, че по процесните договори по арг. от чл. 23 ЗПК не дължи нищо освен чистата стойност на кредита (4000 лева). В обобщение на подробните доводи, въведени с исковата молба, иска от съда да постанови решение, с което да осъди първия ответник да му заплати сумата 25 лева като част от претенция в размер на 617,19 лева, а вторият ответник да му заплати сумата 25 лева като част от претенция с общ размер на 2264,89 лева. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото, заявява искания по чл. 190 и по чл. 192 ГПК, както и по чл.
195 ГПК за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с които оспорват исковете.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава сключването на договора за кредит и че по силата на същия е предоставил на ищеца процесната сума, както и че е било 1 договорено заплащането на възнаградителна лихва в размер на 617,19 лева. Не оспорва с оглед размер на иска, че ищецът е заплатил сумата от 25 лева, като договорна лихва.Не оспорва също така да е бил сключен договор за поръчителство с втория ответник, за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Излага подробни доводи относно начина на формиране на ГПР по договора за кредит, както и че същото е извършено в съответствие с изискванията на ЗПК, както и че възнаграждението на поръчителя не е включено в същия, но твърди, че това възнаграждение се дължи въз основа на отделно правоотношение и не следва да участва при формиране на ГПР. Оспорва за ищеца да е било задължително сключването на договора за поръчителство за отпускане на потребителски кредит.
Оспорва да е знаел какъв е размерът на възнаграждението по другия договор.
Представя в преписи договора за кредит, погасителен план, ОУ и СЕФ. Моли да не бъде задължаван да представя справка за заплатените суми с оглед признатия факт за заплащане на сумата 25 лева и цената на предявения иск.
Противопоставя се на исканията на ищеца по чл. 192 и чл. 195 ГПК.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор със сходно съдържание. Не отрича сключването на договора именуван за поръчителство. Твърди задължението по договора за кредит да е било предсрочно погасено, с оглед което и да не е получил пълния размер на възнаграждение съгласно договора. Не оспорва обаче да му е била заплатена сумата от 25 лева по процесния договор за поръчителство. Излага подробно доводи за неоснователността на иска, като счита, че възнаграждението по договора, по който е страна, не следва да се включва в ГПР по договора за кредит. Представя в препис договора за предоставяне на поръчителство. Моли да не бъде задължаван да представя справка за получените плащания. Противопоставя се на искането по чл. 195 ГПК.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възраженията си относно недействителността на процесните договори за кредит и за поръчителство.
По исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесните суми на ответниците, които обстоятелства са безспорни (за суми от по 25 лева по всеки частичен иск).
В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответниците е да установят, че за всеки от тях е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата 4000 лева при посочени в договора за кредит ГЛП и ГПР, че е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, че всеки от ответниците е получил суми в размер от по 25 лева като възнаградителна лихва, респ. като възнаграждение по договора с втория ответник, че възнаграждението по договора за поръчителство не е било взето предвид и не участва при формиране на посочения в договора за кредит ГПР.
Следва да се приемат представените към исковата молба и отговорите 2 документи като доказателства по делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответниците да представят по делото справки за заплатените от ищеца суми по двата договора следва да се уважи, доколкото от една страна исковете се предявени като частично, а от друга от изявленията на ответниците с отговора на исковата молба не става ясно какви суми потребителят е заплатил общо по двата договора. Последното е в интерес и на правосъдието с цел отношенията между страните във връзка с процесните договори да бъдат установени в рамките на настоящото производство.
В останалата част искането по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение – с платежни нареждания и разписки следва да разполага ищецът, а не ответниците.
Що се отнася до исканията на ищца по чл. 192 ГПК и доколкото не се касае за съществуващи документи, а за такива, които следва да се изготвят по искане на ищеца (справки), то и на ищеца следва да се издадат съдебни удостоверения за снабдяване с изисканите справки, в случай че такива са нужни на страната, с оглед обстоятелството, че ищецът следва да е платецът по извършените в полза на отвтениците плащания.
По искането да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца с исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след отделяне на спорните от безспорните факти.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, като съдът намира, че не са налице предпоставките да задължава страните да участват в информационна среща относно медиацията. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото. УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че на тяхно разположение е Център за спогодби и медиация към СРС и СГС, с адрес: гр. София, ***, ет. 2, ст.
204, тел. ***, email: [email protected].
РАЗЯСНЯВА на страните, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в 3 случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците в срок до първото съдебно заседание да представят справки за всички извършени от ищеца плащания по процесните договор за кредит и договор за поръчителство, сключени с ищеца.
УКАЗВА на ответниците, че при непредставяне на изисканите документи в цялост и в срок на основание чл. 161 ГПК съдът ще приеме за установени обстоятелствата, за които съответната страна е създала пречки да бъдат установени в производството, в случая, че ищецът е заплатил по договора за кредит договорна лихва в размер на 617,19 лева, а по договора за поръчителство – 2264,89 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата част.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца съдебни удостоверения със съдържание съгласно исковата молба, които да му послужат пред „Изипей“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена Българска банка“ АД и „Банка ДСК“ АД за снабдяване със справка за извършени плащания от ищеца към „Кредисимо“ ЕАД по договор за кредит № 2795338/26.06.2023 г. и по договор за поръчителство от 26.06.2023 г. в периода от 26.06.2023 г. до 15.12.2025 г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. от 10:20 ч., за когато да се призоват страните, както следва: ищецът на съдебния адрес, а ответниците чрез ССЕВ.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчат служебно изготвени преписи от отговорите на ИМ и приложенията.
УКАЗВА на ответника „Кредисимо“ ЕАД да представи в срок до откритото съдебно заседание документ за заплатена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата 2,35 евро. При неизпълнение на това указание в срок, съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да представи в срок до откритото съдебно заседание документ за заплатена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата 0,90 евро. При неизпълнение на това указание в срок, съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4