Решение № 1383 от 09.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. В. , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Наталия П. Н.

Ирена Н. Петкова мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100501646 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Т.Н.

Н., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез пълномощник адв. В., срещу Решение №261863/07.06.2021г., постановено по гр.д. № 1951/21г. по описа на ВРС,ХХ-ти с-в, с което оставена без уважение молбата на Т.Н. Н. - Ф., подадена лично и в качеството на майка и законен представител на детето ПЛ. Ф. Ф., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Ф. ПЛ. Ф., ЕГН **********, с адрес: ******, осъдена е молителката да заплати държавна такса и разноски.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като по делото са събрани безспорни доказателства, че насилие е било налице.

Твърди се, че дори да не е установено, че е извършено насилие на посочените дати, то такова е било факт на близки до тях дати. Твърди се, че записът от телефон 112 не е правилно интерпретиран и ценен от съда. За сметка на това се твърди, че ВРС е приел за безспорно установени други факти и обстоятелства във връзка с поведението на молителката, които не са се случили. Моли се за отмяна на решението и уважаване на молбата за защита, както и за издаване на заповед.

1

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемия Ф. ПЛ. Ф., ЕГН **********, чрез адв. Н.Т., с който жалбата се оспорва. Твърди се, че изводите на ВРС са законосъобразни и почиващи на доказателствения материал по делото.

Контролиращата страна ДСП Долни чифлик, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

В първоначалната молба за защита и последващите уточнителни молби молителката чрез адв. Н.В. сочи, че с ответника са съпрузи и родители на децата ПЛ. Ф. Ф. - родена на ****** г. и Н. Ф. Ф. - роден на ****** г. Излага, че още отпреди сключване на брака ответникът я е обиждал и е проявявал вербална, психическа и физическа агресия към нея през годините. Излага, че в резултат на такива прояви страните се разделили окончателно преди Нова година и оттогава молителката заживяла с децата при родителите си в с.

******. Сочи се, че на 02.02.2021 г. ответникът взел детето П., но молителката била против и го взела обратно, когато разбрала, че то е оставено на грижите на майката и сестрата на ответника, като първата е инвалид, а втората непълнолетната. След като се прибрала в дома си в ****** ответникът дошъл около 22:00 ч. и настоявал да вземе обратно детето, но молителката му отказала, защото вече било късно и се обадила на тел. 112.

Ответникът казал на молителката, че повече няма да види детето и не се знае какво ще се случи с нея, като я заплашил „Само с един удар и ще приключа с теб". Сочи, че свидетели на случилото се било родителите - Ц. Т. Н. и Н. А.

Н., които чули караницата на висок тон. На 03.02.2020 г. в 13:30 ч. П. спяла и ответникът дошъл да я вземе без да я облече. Молителката застанала на пътя му, защото не искала той да вземе детето, но ответникът я блъснал и тя си ударила главата във вратата на стаята, където спяло момичето. Момичето започнало да плаче за майка си, която също се разплакала и казала на ответника да я остави. Той обаче сложил детето в колата си и когато молителката го взела, ответникът изтръгнал момичето от ръцете , дърпайки я силно и тръгнал с него. Отново я заплашил, че повече няма да си види 2 децата защото ще ги вземе. Сочи, че свидетел на случката били майка и баба . Излага, че съпругът е военен, има оръжие и многократно я е заплашвал, че само с един удар може да я убие, че трябва само един патрон с пушката, която има, едно бренеке в главата и нищо друго. По изложените съображения се моли спрямо ответника да бъдат наложени мерки за защита, както следва: да се задължи ответника да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо молителката и детето, да се забрани на ответника да ги приближава, както и жилище находящо се на адрес: ****** за срок от 12 месеца, да се определи местоживеенето на двете малолетни деца на страните при майката за срок от 12 месеца, да се задължи ответника да посещава специализирани програми.

В молбата е отправено искане за издаване на заповед за незабавна защита срещу ответницата, на основание чл.18 от ЗЗДН.

Ответникът Ф. ПЛ. Ф. лично и чрез адв. Н.Т. оспорва изцяло молбата за защита с нарочен писмен отговор. В последния се сочи, че производстовто е недопустимо, оспорват се фактическите твърдения на молителката. Поддържа се, че на посочените дати- 02.02.2021 г. и 03.02.2021г. не са се случили описаните събития. До 04.02.2021 г. детето П. е било при него, а на 05.02.2021 г. молителката го е взела от дома му без причина.

Контролиращата страна ДСП – гр. В. не изразява позиция по основателността на молбата за защита.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

От представените удостоверения за раждане се установява, че молителката и ответникът са съпрузи и родители на децата ПЛ. Ф. Ф., род. на ******г. и Н.

Ф. Ф., род. на ****** г. Безспорно е и че страните понастоящем са в процес на развода.

Молителката е представила декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в която е декларирала, че на 02.02.2021 г. ответникът я е заплашил като казал „само с 3 един удар ще приключа с теб“, а на 03.02.2021 г. я заплашил че повече няма да си види децата защото ще ги вземе, че като я няма той щял да се грижи за тях. Декларирано е също, че на 03.02.2021 г. ответникът извършил домашно насилие спрямо детето ПЛ. Ф. Ф., като я взел докато спяла, при което тя се разплакала и разстроила за майка си, но той я дръпнал от нея и против волята на двете я отвел с колата си.

Към писмо УРИ № 446000-359/25.02.2021г. на началника на 04 РУ на МВР е представена докладна записка от 25.02.2021г. от участъка в гр. Долни чифлик, в която се сочи, че няма подавани сигнали и жалби от молителката срещу ответника.

С писмо от 05.04.2021 г. от началника на 04 РУ на МВР съдът е уведомен, че ловното оръжие на ответника е отнето с решение за отнемане от 25.02.2021 г., връчено на 26.02.2021 г.

Като доказателство по делото са приети и инкорпорирани в протокола за о.с.з. следните аудиозаписи от сигнали подадени от молителката в 18:37 ч. и 21:48 ч. на 04.02.2021 г. и в 13:34 часа на 05.02.2021 г. на тел. 112. От записите се установява по категоричен начин, че обаждания към тел. 112 не е имало на 02. И 03. Февруари 2021г. от телефона на молителката.

Обажданията са били три- на 02.02.2021г. късния следобед и вечерта и едно обаждане по обяд на 05.02.2021г. От записите се установява, че молителката Н. е искала съдействие от полицията, тъй като е взела детето П. от дома на неговия баща и е очаквала същият да я потърси. Впоследствие е посочила, че същият е дошъл да търси детето вечерта, но не го е взел. Третото обаждане е на 05.02.2021г. по обяд и е във връзка с оплакване на молителката, че бащата е дошъл да вземе детето насила, а детето спи и не е облечено. На последното обаждане се констатира, че детето се е разплакало в един момент. Чува се пререкание на майката с някого. В нито едно от обажданията не се съдържат оплаквания във връзка с упражнено вербално насилие или физическо такова.

Не се твърди пред оператора, че молителката е била обиждана, заплашвана с насилие, убийство, психически и физически тормоз. Единствено се съдържат оплаквания, че бащата взема детето и не го гледа сам, а го оставя на други лица да го гледат, както и че е дошъл да взема детето, докато последното спи и не е облечено.

4

На въпроси поставени по реда на чл. 176 от ГПК на молителката, тя сочи, че свидетелите Красимиров и В. са ходили до дома с ответника Ф. на 03.02.2021 г. Сочи, че не знае кога ответникът е върнал детето, защото всъщност тя отишла с малкия си син до дома на бащата, за да види той сина си, както и бабата и дядото по бащина линия. Тогава сочи, че е взела от дома на бащата и голямото дете П., било в неделя.

По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на водените от молителката свидетели Ц. Т. Н., Н. Н. И. и Н. А. Н., съответно майка, сестра и баща на молителката, както и от разпита на водените от ответника свидетели Я. К. А., Н. Г. В. и С. М. М..

Свидeтелката Ц. Н. сочи, че знае за актове на насилие от страна на съпруга на дъщеря си и преди. Последната случка била от 02.02.2021г.

Свидетелката знае от молителката, че тя отишла да вземе детето. Ответникът я бил излъгал, че той ще го гледа, а когато тя отишла в дома му намерила П. при непълнолетната сестра на 17 г. и бабата на ответника, а последната била болна и на 71 г. Тогава молителката взела детето. Когато същият ден ответникът дошъл в 22:30 ч. до дома в с. ******, свидетелката го чула да казва на молителката „тая мърша с един удар ще я ликвидирам“. На 03.02.2021. г. когато свидетелката се прибрала по обяд около 13:30 ч., той дошъл и взел детето спящо от леглото, грабнал го и го изнесъл навън, за да го води в тях, като казал на молителката, която се изпречила „не, аз ще я взема, ти не можеш да ми казваш, че няма да я взимам“. Свидетелката била в другата стая, но чула разговора, а бабата на молителката била очевидец. Винаги казвал на молителката, че тя не е достойна да гледа децата, че не може да се грижи за тях. След като взел детето го завел у тях, а дъщеря го последвала и видяла, че детето продължава да реве, но той казал да се прибира вкъщи.

Свидетелката сочи, че тогава тя не била с дъщеря си. За инцидента на 03.02.2021 г. сочи, че молителката се обадила на 112, а дошлите полицаи от 4то РПУ казали ако бащата не върне детето, тя да се обади пак. Сочи, че ответникът казал на молителката „че с един удар ще я залепи на стената и ще я убие“, като свидетелката многократно била чувала тази заплаха.

Свидетелката сочи, че по нейни спомени датата 02.02.2021 г. се падала четвъртък и тогава си е била вкъщи, както и че молителката звъннала на 112, когато ответникът си тръгнал. Сочи, че на 02.02.2021 г. свидетелката излязла 5 след молителката на терасата, където се бил качил и ответника. Отвън до вратичката била и бабата на молителката, когато ответникът изнесъл П.. Понататък сочи, че е била в другата стая и не се е показвала, защото ответникът винаги я заплашвал и казал да не им се меси. Поддържа, че когато ответникът грабнал детето и излязъл, тя излязла от стаята и погледнала. След това сочи, че от стаята си видяла как ответникът грабнал детето. От там тя чувала ответника. За инцидента на 03.02.2021 г. сочи, че Ф. дошъл с един приятел, който стоял отвън, а Т. се мъчела да го убеди да не взима детето, защото спи на обяд, но ответникът настоял. Свидетелката сочи, че на тази дата я били освободили от работа през почивката и се била прибрала. Сочи, че детето било с Ф. до следващия ден когато молителката завела и малкото дете при него, за да го видят родителите на съпруга. Излага, че на следващия ден ответникът върнал и двете деца. На въпроси на процесуалния представител на молителката свидетелката сочи, че не се е намесвала при инцидентите, защото е заплашвана многократно от ответника, който имал оръжие. Сочи, че не е заплашвана с убийство от ответника, а дъщеря ѝ.

Сестрата на молителката – св. Н. И.,сочи, че отношенията на страните се влошили малко след сватбата, имало много кавги и караници. Във връзка с инцидента от 02.02.2021 г. сочи, че е разбрала за него от сестра си, с която се чуват редовно. Сочи, че след последната раздяла на страните, на 01.02.2021 г. ответникът взел П. като казал, че ще почива пет-шест дни. Оказало се обаче, че той бил на работа и други хора я гледат – възрастната му баба и сестра му, която е на 17 г. Около 22:00 ч. на 02.02.2021 г. той отишъл в дома на сестра и поискал да вземе момичето, но тя не дала защото детето било изкъпано и приготвено за сън. Свидетелката сочи, че тогава ответникът заплашил, че ще вземе детето и няма да го върне, че с един удар ще приключи с нея като отправил и други заплахи. Тогава молителката пуснала сигнал на 112, но ответникът си тръгнал без да изчака органите на реда да дойдат. На 03.02.2021 г. по обяд, към 13 часа, дошъл за детето и го взел докато спяло без да го облече в студеното време. Излага, че то се разплакало, дърпало се и искало да отиде при майка си, но ответникът го вкарал насила в колата.