Решение № 3824 от 28.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2019г., гр.София

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на десети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 1537 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по иск на М.Д.Т. срещу М.НА О., а в отношение на евентуалност срещу О.Х., за присъждане на сумата 127140,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби изразяващи се в стойността на унищоженият му собствен недвижим имот с административен адрес: с.Бисер, ул. „Г. ********, състоящо се от жилищна сграда и три стопански постройки, и сумата 21834,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби изразяващи се в стойността на унищожените му собствени движими вещи находящи се в недвижимия имот към момента на събитието, всички описани по пера в „Списък щети от наводнението в с.Бисер на 06,02,2012г.“ – т. І и т. ІІ, както и сумата 10000,00лв., представляваща обезщетение неимуществени вреди, болки и страдания, претърпени в резултат на настъпило на 06,02,2012г. наводняване на землището на с.Бисер, причинено от скъсване на язовирната стена на язовир Иваново /наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“/, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на събитието - 06,02,2012г., до окончателното из изплащане, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Твърди, че на 06,02,2012г., поради скъсване на язовирната стена на язовир Иваново ( наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“), е наводнено землището на с.Бисер. От образуваната приливна вълна за кратко време били залети големи територии, разрушени жилища, загинали хора.

Твърди, че в резултат на приливната вълна било напълно увреден до степен на пълна негодност собственият му недвижим имот, придобит по силата на дарение обективирано в н.а. № 647/1993г., с административен адрес: с.Бисер, ул. „Г. ********, състоящо се от жилищна сграда и три стопански постройки, ситуирани в УПИ VІІІ-97, в кв. 11 по ПУП на с.Бисер. Със Заповед № 220/01,03,2012г. на кмета на О.Х. му били дадени за премахване на сградите. С Декларация от 03,03,2012г. заявил, че е запознат с последната и сградите в негово присъствие били разрушени, за което е съставен Протокол от 04,03,2012г.

Твърди, че в резултат на наводнението претърпял имуществени вреди изразяващи се в стойността на увредените и впоследствие разрушени сгради, описани по пера в „Списък щети от наводнението в с.Бисер на 06,02,2012г.“ – т.

І, в размер на 127140,00лв., както и в стойността на собственото му, унищожено от наводнението движимо имущество находящо се в недвижимия имот, подробно описано по вид и стойност съгласно „Списък щети от наводнението в с.Бисер на 06,02,2012г.“ – т.

ІІ, в размер на 21834,00лв.

Твърди и, че в резултат на инцидента и внезапната загуба на единственото жилище негова лична собственост и от загубата на всичката му покъщнина и други движими вещи, находящи се в наводнените сгради, т.е. на всичко, което градил с годините търпял и търпи и към момента отрицателни емоции, изразяващи се в шок, ужас, стрес и неудобства. Тежко му се отразили неудобствата и провалените планове свързани с идеята му за връщане да живее преимуществено в имота в с.Бисер след пенсиониране, където прекарвал всяка събота и неделя преди инцидента и мисълта, че трябва отново да започне отначало, със закупуване на всички необходими домакински и хигиенни принадлежности без да има готовност за това. Тежко му се отразили липсата на обещаното възмездяване с равностойна къща на загубената или нейна парична равностойност за срок от вече пет години, многократните пътувания от гр.Хасково до с.Бисер, поради липса на място за нощуване. Счита, че справедливият размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди възлиза на сумата 10000,00лв.

Излага, че във връзка с настъпилото събитие е налице висящо наказателно производство ДП № 17/2012г. по описан а ОСО при ОП гр.Хасково, пр.пр. № 114 по описа на РП

Харманли. ДС производство се води и от РП Пловдив, където е образувана пр.пр. № 4509/2014г. и сл.д. № 208/2014г.

Твърди, че отговорност за трагичния инцидент и настъпилите от него негативни последици следва да бъде носена от М.НА О., а в отношение на евентуалност от О.Х.. Това е така, т.к. от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установило, че причина за скъсване на язовирната стена било изключително лошото техническо състояние на язовира и липсата на поддръжка през последните години преди инцидента. Твърди, че 2/3 части от язовира, заедно с цялата язовирна стена били предоставени за управление на Министерството на О., като язовирната стена попадала в терена на корпусен учебен център „Корен“, актуван с Акт за държавна собственост. М.на О. ползвало язовир Иваново от 1961 год. до датата на инцидента за обучение за подводно кормуване и десантиране и било отговорно за стопанисване и поддръжка на хидротехническото съоръжение. Поради статута на имота била осуетена възможността друг да стопанисва или да има достъп до обекта. Другата 1/3 част от язовира била актувана с акт за общинска собственост в полза на О.Х.. При това положение ищецът счита, че М.НА О., а в отношение на евентуалност О.Х. следва да обезщетят настъпилите за него имуществени и неимуществени вреди.

Претендира присъждане на сумата 127140,00лв., представляваща стойност на унищоженият недвижим имот, на сумата 21834,00лв., представляваща стойност на унищожените движими вещи, както и на сумата 10000,00лв., представляваща стойност на неимуществените вреди, болки и страдания претърпяни в резултат на инцидента, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на инцидента – 06,02,2012г. до окончателното и изплащане.

Ответникът М.НА О. в отговора на исковата молба не оспорва, че на 06,02,2012г. е настъпил твърдяното събитие в с.Бисер.

Възразява, че не е надлежен ответник по исковете поради следното: Язовир Иваново не попада в имота, актуван с акт за публична държавна собственост и предоставен за ползване на Министерството. В АДС е записано, че имотът представлява друга територия с нестопанско предназначение, като в издадената скица е посочено, че съседни на имота са имоти с №№ 000526 и 000527 – язовир със собственик О.Х.. Според Закона за водите, язовирът представлява водностопанска система, която не включва поземлени имоти.

Язовир Иваново от своя страна е сериозно хидротехническо съоръжение с помпена станция, преливник, отвеждащ канал и множество напоителни канали. Законът за водите определя и дейностите по опазване, използване и възстановяване на водите, каквито функции Министерството на О. не упражнява. Язовирът не попада в рамките на учебен полигон Корен и не е заведен в баланса на М.на О.. С влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация, язовирът като водно съоръжение, обслужващо общината и невключено в уставния фонд на търговски дружества, станало собственост на О.Х.. През 2009 год., по повод искане от Областния управител на Хасково да се уточни собствеността върху язовира, Министерството на О. отговорило, че язовирът не му е предоставен за управление, че министерството не е изграждало хидромелиоративно съоръжение в границите на учебен полигон Корен и че язовирът не е заведен в баланса на министерството. Министерството изрично заявило, че не възразява собственика на съоръжението О.Х. да предприеме действия за отстраняване на допуснатата грешка в картата на възстановената собственост. Според ответника от създаването си до наводнението язовирът се ползва от местното население по предназначение за напояване. Първоначално той се ползвал от аграрно-промишлени комплекси, а впоследствие от земеделски кооперации и частни лица. Министерството на О. не ползвало язовира по неговото предназначение, нито упражнявало фактическа власт върху него. Възразява, че вредите, предмет на разглеждане в настоящото дело не са резултат от действия или бездействия на лица, на които министерството е възлагало работа.

Претендира исковете по отношение него да бъдат отхвърлени.

Ответникът О.Х. в отговора на исковата молба не оспорва, че на 06,02,2012г. е настъпил твърдяното събитие в с.Бисер.

Възразява, че поради наличието на спор и неяснота относно собствеността на язовира, областният управител осъществявал организацията и техническата експлоатация на съоръжението, до влизането в сила на съдебното решение или до установяване на собствеността. Възразява, че липсва противоправност в действията на О.Х., тъй като кметът на общината правил многократни опити да инициира поправка в язовирната стена. Изготвен бил и авариен план, в който е отразена опасността от скъсване на язовирната стена. Общината организирала и проверки през 2009 год. и 2011 год., като резултатите били отразени в констативни актове. Кметът на общината поискал и становище относно възможностите общината да отстрани констатираните проблеми в язовирната стена, но правна и финансова възможност за това не съществувала. Общината изпратила копие от доклад относно техническото състояние на язовира на Областния управител и на Областна дирекция земеделие в гр.Хасково, като поискала съдействие във връзка с констатираното пропадане на язовирната стена.

Ответникът твърди, че от 1961год. язовирът се ползвал от М.на О. и общината нямал никакво отношение към неговата експлоатация и поддръжка. По-голямата част от язовира не е част от актувания като общински имот, а част от полигон Корен, в това число и язовирната стена с височина 19 метра. От водената кореспонденция между институциите ставало ясно, че началникът на Генералния щаб на сухопътни войски уведомил областния управител на Хасково, че язовирът се намира в очертанията на полигона и се ползва от подразделенията за обучение. Водена е и кореспонденция относно установена евентуална грешка в картата на възстановената собственост и неправилно уточняване на координатите на учебния полигон, която обаче не довела до конкретно заснемане и уточняване на частта от язовира, попадаща във военния полигон. Счита, че с акта за държавна собственост безспорно се установява, че имотът е предоставен на М.на О., като въпреки това Общината е положила максимални усилия да предотврати бедствието. Възразява, че наводнението не е причинено от скъсване на язовирната стена, както и, че е настъпило внезапно и бързо. Настъпило е в рамките на 20-30 минути, през което време населението от с.Бисер било евакуирано. В периода на покачването на водите на река Бисерска заместник кмета на О.Х. бил на място и наблюдавал развитието на ситуацията, заедно с кмета на с.Бисер и други хора. Те предупреждавали хората да се евакуират и да се изтеглят от опасната зона или да се качват по високите етажи на къщите си. Счита, че липсва основание да бъде ангажирана отговорността му за вредите от наводнението и, че че са били предприети всички мерки за предотвратяване на трагедията Претендира исковете по отношение него да бъдат отхвърлени.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

С Акт за общинска собственост № 250 от 28/3/2000 год., съставен на основание параграф 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е актуван язовир Ешмеджика с площ от 28.621 дка, представляващ имот № 000527 в землището на с.Иваново, при граници имоти 529 – пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 – дере, О.Х.; имот № 020 – пасище, мера, О.Х.; имот № 002 – складов терен на М.на О..

С Акт за държавна собственост № 0567 от 23/4/2003 год., като публична държавна собственост е актуван незастроен поземлен имот в землището на с.Иваново, О.Х., с площ от 2 610 573 кв.м., част от учебен полигон, представляващ поземлен имот № 000002, по скица № Ф00110/17.4.2003 год. на ОбС Земеделие и гори гр.Харманли при граници: север – землищна граница на с.Остър камък; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, № 000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 – вътрешна река, № 000530 – пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера, № 000007 – широколистна гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни граници на с.Елена и с. Остър камък, имоти на М.на О.. В АДС е отбелязано, че от 21/7/1961 год. имотът е предоставен за управление на Министерството на О., на основание Постановление № 148 на МС от посочената дата.