Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 11.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 581/2021
Вид
Решение № 144
Подписан
11.10.2021
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.31 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 ал.5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.12, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.1-3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.1-3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.1-3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пазарджик, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500581 по описа за 2021 година

С решение на РС Велинград, постановено по гр. д.№ 668 по описа на съда за 2019 година е прието за установено по отношение на Министерство на земеделието , храните и горите, ЕИК831909905, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, че към момента на обобществяване на земята и към 1958г. общият наследодател -И.О. Ц. на Ф.М., К.Ц.; Ахмед Ц. и К.Ц. всички от гр.С., ул.”Б. № 15, е притежавал като собственик в землището на с.С., мО. следните имоти: Нива с площ от 7.275 дка, попълнена в КВС като имот 170012; Ливада с площ от 1.792 дка попълнена в КВС като имот 170009;

Нива с площ от 0.291 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот 000183 целия с площ от 1,080 дка; Нива с площ от 0.079 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот 000182 целия с площ от 1.279 дка, които е внесъл в ТКЗС с.С. през 1958г., разделени от линия обозначена с цифрите 1,2,3 на комбинирана скицата-приложение към заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвено от инж. Й.Г., която е неразделна част от настоящето решение, като е отхвърлен иска за разликата над горните размери на площите за им. с №№ 000182 и 000183, тъй като са попадали по карата на 1

ЛУП от 1951 г. и представлявали горска територия, като неоснователен.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Държавата , представлявана от Министъра на земеделието , храните и горите.

Излагат оплаквания за недопустимост на решението , тъй като било постановено по недопустим иск , предявен при липса на правен интерес.За да е допустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следвало земеделските земи да са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване да не са завършени. В конкретни случай, липсват данни наследодателя на ищеца да е заявявал имотите, като не са налице доказателства други и лица да са претендирали права върху имотите. Същото положение е заложено и в трайната установена съдебна практика. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК, било прието, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим в случаите, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице претендиращо самостоятелни права. Правният интерес се обуславя от сезиране и на двете страни по спора на общинската служба по „Земеделие“ с искане за възстановяване на правото на собственост върху имота. В конкретния случай липсва друга страна която да е подавала искане за възстановяване на имота, което от своя страна води до недопустимост на иска.

Друга предпоставка за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ била да има решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на същата земя . Видно от исковата молба и представените доказателства към нея, липсвало висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на имотите. Дори и да се приеме, че има Решение на поземлния орган, не била налице другата предпоставка за допустимост на иска - висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на имота.

На следващо място за да е допустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ една и съща земя да следвало да бъде възстановена на различни лица. В случая и 2 тази хипотеза не е налице.

Т а к а предявения иск бил недопустим и противоречал на задължителните указания на ТР №1/97 г. на ОСГК. Според тях, процесуална предпоставка за допустимост на специалния установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес произтичащ от наличието на образувани производства по реда на 14 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността , при което уважаването на иска е основание по реда на чл.14, ал.7а, ЗСПЗЗ органът по поземлена собственост да промени кръга от лица, в чиято ползва е признато право на възстановяване.

Поради изложеното моли решението производството по делото – прекратено. да бъде обезсилено и

Оспорват решението и като неправилно, в частта в която исковата претенция е уважена.

Предмет на установителният иск по чл.14, ал.4 е правото на собственост върху земеделски земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. В настоящият случай липсвали доказателства, че общият наследодател е бил собственик на имотите към момента на одържавяването имот. В представеното заявление декларация за членство в ТКЗС липсвали имоти с подобни характеристики.

Не били събрани и доказателства по какъв начин е придобит имота и на какво основание се легитимира като собственик наследодателя на ищеца към момента на обобществяването. Недоказано било, че към тази дата наследодателя на ищците е бил собственик на имоти идентични с процесиите.

За да бъде уважен установителен иск за собственост към минал момент ищците следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят е бил носител на правото на собственост върху процесният имот към момента на кооперирането на земята. Представеното заявление декларация за членство в ТКЗС не представлява доказателство за правото на собственост на наследодателя, сама по себе си тази декларация не доказва придобиване на вещни права, нито пък доказва и основанието за придобиване на собствеността.

3

Молят решението , в частта , с която иска е уважен да бъде отменено и предявеният иск – отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.

Намират жалбата за допустима , но неоснователна. Установено било по делото , че процесните имоти никога не са били държавна собственост, нито са били включени в ДГФ в момента на обобществяване на земята. Този факт се установявал и от назначените и приети експертизи.

Заявлението вх.№300 от 25.02.1992г. било подадено от наследника И.И. Ц. за възстановяване правото на собственост на всички наследници на общия наследодател И.О. Ц. и правилно Велинградската поземлена комисия е образувала преписка затова Заявление с приложените към него доказателства.

Били са изпълнени всички специални материални норми на ЗСПЗЗ, като ПК Велинград правилно се е произнесла и с Решение от 02.09.1999г.

Имотите, предмет на делото били идентични с имотите по т.1 и т.2 от пункт втори от това Решение, с което се възстановява собствеността. Това Решение по чл.18ж., ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр.чл.183, ал.1 от ПП на ЗСПЗЗ, е влязло в сила и съгласно специалните норми на ЗСПЗЗ, това Решение на ПК Велинград, която е особена юрисдикция, поражда същите правни последици за страните по него, за Общините, за Държавата, вкл. и за ответното МЗХГ, което е учреждение, каквито са правните последици на влезлите в сила съдебни Решения, съгл.чл.297 от ГПК. Причината това административно производство да не приключи с индивидуализиране на възстановените земеделски имоти по действащата КЗС, били писмените възражения до Поземлената комисия с голословни твърдения, без доказателства, че процесиите земеделски земи били ДГФ. Следователно и второто възражение, развито в Отговора, че липсвала оспорваща страна, която да повдига спор за материални права, не било основателно, защото пред Поземлената комисия /ОСЗГ/, след влизане в сила на Решението от 1999г. на ПК Велинград, е бил повдигнат спор за материално право от длъжностно лице от ответното учреждение - от Директора на ДГС „С.", видно от приетото като доказателство по делото Писмо изх.№РД-13- 547 от 04.08.2016г. на ОСЗ С..

Този повдигнат от служителите на ответника спор за материално право, е попречил да се приключи административната процедура с

4 индивидуализиране на процесиите имоти и издаване на скици за тях, които са неразделна част от

Решението за възстановяване на собствеността.Следователно, наследниците на И.О. Ц., бил налице правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

От събраните по делото доказателства и от заключенията на съдебната лесотехническата експертиза се установила основателността на иска.Имотите били собственост на общия наследодател И.О. Ц.. Експертите са категорични, като се съобрразят границите на земеделските и горските територии към 1951г., че всичките земеделски имоти категорично са извън горската територия и дори не граничат с нея, а са на отстояние между 40 и 135 м. Установено било от заключенията на експертите, че съседните имоти са възстановени по реституционни преписки на други физически лица.

Видно било от заключенията на вещите лица, приети от съда и неоспорени от страните, като обективни и компетентно изготвени, че процесните имоти към момента на обобществяването и колективизацията са със статут на земеделски земи и не попадат в горския фонд, т.е. няма пречка същите да бъдат възстановени по реституционната преписка на наследодателя ние.

Молят решението да бъде потвърдено.

В срок е постъпил и отговор , изготвен от процесуалния представител – адв.Х..

Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Подържа доводите си за допустимост на иска , съответно – решението.

По отношение допустимостта на иска следвало да бъдат съобразени правните последици от приложеното към ИМ Решение № 510/27.10.2017г. по КНАХД

№562/2017г. на

Административен съд

Пазарджик.

Административният съд е приел в това свое Решение, че спорът за процесната земя не е административен, а материалноправен, който следва да бъде разрешен в исковото производство по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Правилно съдът уважил иска , като е приел, че общият наследодател на 5 ищците И.О. Ц. е притежавал към 1958г., когато е била обобществена земята му, правото на собственост върху процесните земеделски земи. Материалните му права към този момент били установени с годно писмено доказателства по ЗСПЗЗ - Опис- Декларация за членство в ТКЗС. Затова и ОСЗ правилно е признала правата на собственост на неговите наследници, след което е възстановила със своето Решение собствеността им върху тези земеделски земи, които съществуват в действителните им и възстановими граници.

Законосъобразни били и правните изводи на Районния съд, на основание чл.2 от ЗСПЗЗ, във вр.чл.1 от ПП на ЗСПЗЗ, че законът взема за критерий предназначението на земята, а не начина на нейното фактическо ползване и състояние, поради което е без значение, че значителна част от тези земи се е самозалесила, заради обстоятелството, че по времето, когато тези земи са били обобществени и са се ползвали от ТКЗС и АПК, същите не са били обработвани и ползвани като земеделски земи.

Моли решението да бъде потвърдено.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , намери ,че постановения съдебен акт е валиден и допустим,а по същество – спорът е решен правилно от първоинстанционния съд.

Предявен е иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.

Иска е предявен от Ф. ИСМ. М. с ЕГН **********; К. Д. Ц. с ЕГН**********; А.И. Ц. с ЕГН-5903033520 и К. ИСМ. Ц. **********- всички от гр.С., ***, срещу Министерство на земеделието , храните и горите, ЕИК831909905, със седалище и адрес на управление гр.С., ***.

Ищците , видно от представеното Удостоверение за наследници изх.№ 00706 от 10.06.2019г. на Община гр.С. били наследници на общия им наследодател - техният дядо И.О. Ц., починал през 1968г. Техния баща, съответно син на общия наследодател -И.И. Ц., починал на 27.04.2015г.

Предмет на спора между страните бил наследствен от общия им наследодател И.О. Ц. земеделски имот, внесен от него в ТКЗС със Заявлениедекларация №192/1955г. като нива от 10 дка. Този имот бил възстановен на наследниците му с влязло в сила Решение №300 от 02.09.1999г. на Поземлена 6 комисия при Община Велинград.

Имота бил възстановен по реда на чл.18 ж от ППЗСПЗЗ.

Спор възникнал само по отношения на имота по т.1 от Решение на ПК Велинград, с което им се признавала собствеността върху наследствената от общия наследодател Нива от 10 дка, десета категория в мО., землище на гр.С..