Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14701 от 17.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3766/2026
Вид
Определение № 14701
Подписан
17.04.2026
В сила
17.04.2026
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14701 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110103766 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. Б. А., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. София, ., чрез адвокат В. Е., срещу „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, .., седалище и адрес на управление: гр. София 1309, .., за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 100344949 тип кредитна линия – Кешио от 04.09.2021 г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, .., седалище и адрес на управление: гр. София 1309, .. от една страна, и А. Б. А., от друга страна поради неясно определен параметър „общ размер на кредита“, както и неясно и неточно определен параметър ГПР, който надвишава императивния максимум от пет пъти размера на законната лихва към момента на сключването на договора.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № 100344949 тип кредитна линия – Кешио с ответното дружество. Използвана е била типова бланка изцяло предварително изготвена от ответното дружество. Ищецът, в качеството на потребител, който е имал нужда от средствата, не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора.

Ищецът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Първата причина е, че към главницата по кредита е добавена „еднократна такса за оценка на риска“. По този начин главницата изкуствено се завишава, без да е предоставяна на потребителя сочената в договора сума.

Наред с това ГПР като основен реквизит на договорите за потребителски кредит е неясно и неправилно посочен. Действителният размер надвишава пет пъти размера на лихвата за забава към момента на сключване на договора.

На първо място следва да се отбележи, че липсва яснота относно един от задължителните реквизити на Договора за потребителски кредит, а именно – „общия размер на кредита“. В погасителния план, който „имал значение на споразумение към договор“ е посочено, че „общ размер на кредита“ е 4 480,00 1 лева. Един ред по-горе, обаче, е записано, че „одобрената сума за усвояване“ е 4 000,00 лв. При това положение са налице две стойности, които съответстват на параметъра „общ размер на кредита“. Това води към правния извод, че е нарушен чл. 11, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, въвеждащ изискването за договор, който е написан на ясен и разбием български език, което е самостоятелно основание за недействителност на целия договор в съответствие с чл. 22 от ЗПК. Налице е конструкция, предназначена да прикрие действителния размер на получената сума по кредита. Целта е привидно да се влезе в императивното ограничение, касаещо размера на годишния процент разходи. Колкото по-голяма става главницата, толкова номиналния размер на разходите по кредита се увеличава. А това е само единствено в интерес на кредитната институция.

Относно годишния процент на разходите (ГПР). ГПР е задължителен елемент на всички договори за потребителски кредит, чието значение многократно е подчертавано в практиката на СЕС. Целта е осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор (в този смисъл съображение 19 от Директива 2008/48, C-76/10, т. 7, C 42/15, т. 67 и 70 на СЕС). Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от всички останали разходи по кредита, с изключение на главницата (вж. в този смисъл дело C714/22, т. 53; C 76/10, т. 77 на СЕС).

На първо място ГПР е неясно определен. В случая договорът за потребителски кредит предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) е 49,97 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва той. Бланкетното посочване на крайния размер на годишния процент на разходите, обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които е образуван, извън този на договорната лихва, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на финансови услуги, не само ГПР като обща величина, но и изрично да се посочат всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение /т.е. от какви като вид и стойност компоненти се състои ГПР и са отчетени при формирането му/. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение по дело C-448/17, EOS KSI Slovensko. Тези съставни елементи в настоящия случай са неизвестни към момента на сключване на договора и създават предпоставки кредиторът да кумулира произволно такива, завишавайки неопределено оскъпяването по кредита. При това положение няма как да се приеме, че ГПР е ясно посочен в процесния договор. Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от 20.09.2018 г. по дело С448/17, че хипотезата, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляване то на ГПР, без обаче да 2 предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР. Това е така, тъй като не може да се счете, че потребителят е на пълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

На следващо място ищецът намира, че ГПР е неправилно определен. В нарушение на изискването за добросъвестност, еднократната такса за оценка на риска е включена към главницата, а не в частта на годишния процент разходи (ГПР).

В исковата молба са изложени и съображения, че спомената еднократна такса за оценка на риска е нищожна на основание чл. 21. ал. 1 от ЗПК. Това е така, тъй като задължение на финансовата институция е да направи оценка на платежоспособността на потребителя. Този извод следва от чл. 16, ал. 1 от ЗПК. При това тази оценка се прави преди сключването на договора. От друга страна закона забранява кредитора да събира такси по усвояването и управлението на кредита. Императивната забрана е в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Несъмнено дейността по оценка на платежоспособността на потребителя, респективно оценката на риска по предоставяне на кредита, представлява дейност по усвояването на кредита. Следователно и финансовата институция няма право да събира такси във връзка с тази дейност. Ето защо клаузата е нищожна поради заобикалянето на забраната в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

С оглед всичко гореизложено ищецът счита, че може да се направи категоричния извод, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен в цялост. Наред с това е нищожна и клаузата за оценка на риска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, чрез юрк. ., с който се оспорва исковата молба и предявените искове като неоснователни.

Не оспорва релевираното в исковата молба обстоятелство, че между страните на 04.09.2021г. между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип - Кешио № 100344949.

Лихвеният процент по кредита е 25.24 %, а Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 49.97 %. Срокът на договора е 18 месеца.

Ответникът оспорва размера на предявения иск, като същият не съответства на развилите се правоотношения по договора за кредит, като по никакъв начин е става ясно как се е формирал.

В отговора са изложени съображения, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа: „лихвения процент по кредита, условията за прилагането му“. В чл. 1 ал. 3, т. 5 от Договора за потребителски кредит е посочен именно лихвения процент в размер на 25.24 %, като в останалата част от таблицата се изброяват всички условия за прилагането му, както и за усвояването и погасяването на кредита.

3

Наред с това и предвид изложените в табличен вид параметри на кредита в чл.

1, ал. 3 от Договора, следва да се има вземе предвид, че същите се прилагат кумулативно, като промяната на един компонент би довело до промяна на друг, предвид което и всеки компонент се явява условие за прилагането на всеки един от останалите компоненти. Не могат да бъдат споделени тъврденията, че договорът накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД, както и нарушение на принципа за добросъвестност при сключването и изпълнението на процесния договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните по един договор имат свободата да определят неговото съдържание, доколкото то не противоречи на императивни норми на закона и добрите нрави. В случая не са посочени никакви доказателства, че кредиторът е действал недобросъестност или в противоречие на закона, тъй като клаузите за относно дължимата такса е ясно формулирана и съответват на изискванията на закона.

Ответникът твърди, че по силата на чл. 10а от ЗПК, кредиторът има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги.

Законът не ограничава кредитора да предлага такива услуги, стига те да са ясно и предварително посочени в самия договор. Следователно таксата за оценка на риска представлява възнаграждение за конкретна услуга. Подобна такса не противоречи нито на разпоредбите в ЗПК, нито на добрите нрави.

Освен това в договора няма данни за неравноправност по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Кредитополучателят е имал възможност да се запознае предварително с всички условия и да избере дали иска да сключи този договор с всички посочени условия или не.

На следващо място според ответника не могат да бъдат споделени твърденията в исковата молба, че таксата за оценка на риска води до значително неравновесие между страните. Същата е част от нормалното административни и техническите разходи по управление на кредитния риск, които кредиторът понася при всеки един договор за кредит. Следователно, липсата на каквото и да е нарушение на принципа за добросъвестност, а твърденията за облагодетелстване на едната страна за сметка на другата са неоснователни.

По повод Годишния процент на разходите (ГПР), в исковата молба са изложени твърдения за несъответствие със законодателството от всякакво естество - за размера, изчислението, методологията, конкретните параметри, включени в него и други. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Съгласно чл. 1, ал. 3, т. 9 от Договора годишният процент на разходите е посочен ГПР в размер на 49.97%, както и допусканията за неговото изчисляване. Следва да се обърне внимание, че законодателят не изисква от кредитора да предостави методика или начина 4 на изчисляване на Годишният процент на разходите (ГПР), а „допусканията“, които са използвани за неговото изчисляване. На базата на допусканията и конкретните параметри на кредита, Годишният процент на разходите може да бъде изчислен посредством законоустановената в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула за изчисляване. Предвид това не счита, че процесния договор за кредит притежава твърдения от ищеца порок по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и счита, че ГПР е изчислено правилно, како включително и че са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В така посочената разпоредба се указва, че „общи разходи по кредита за потребителя“ са „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати...“. Предвид обстоятелството, че ГПР трябва да бъде записан като реквизит в договора за потребителски кредит, то неговото изчисляване следва да се извърши преди сключването на договора, като използваните за изчисляването „общите разходи по кредита за потребителя“ следва да са били известни на кредитора именно към момента на сключване на договора за кредит. В тази връзка посоченият ГПР в договора съответства на развилите се договорни отношения и не превишава предвидения в чл. 19 от ЗПК лимит от 50 %.