Решение № 3306 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3306 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100506191 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕОС М.“ ЕООД, ищец пред СРС, срещу решение № 2820 от 24.02. 2023 г., постановено от СРС, 173 състав по гр.д.№ 42185 по описа за 2022 г. , с което е отхвърлен предявеният иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.9, ал.1 ЗПК вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД, както и в негова тежест са възложени разноските.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение, както и се твърдят допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата по делото.

Сочи се, че договора за кредит бил представен в заповедното производство като ищецът заявил, че ще се ползва и от доказателствата, представени в заповедното производство. Твърди, че неколкократно в изпълнение на указанията на съда по чл.183, ал.2 ГПК бил представил доказателствата, вкл. и липсващия договор за кредит. За сигурност доказателствата били изпратени 1 и чрез ССЕВ; това можело да се провери и служебно. Била платена и държавната такса по чл.102 з ГПК за служебно изготвяне на преписи. Ищецът бил обърнал внимание на съда,че ако има техническа грешка, то да му бъде предоставен нов срок за изпращане на доказателствата по пощата на хартия.

Сочи, че от данните по електронна папка на делото се установявало, че договора за кредит е представен. Представя на хартиен носител извадка от електронното досие на гр.д.№ 42185 по описа за 2022 г.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение , както и постановяване на друго, с което така предявеният иск по чл.422 ГПК да бъде приет за основателен и като такъв уважен. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-Л. Д.

С . , в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

Счита, че от СРС не е допуснато соченото процесуално нарушение. Налице било неизпълнение на доказателствената тежест от страна на ищеца.

Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 15.03. 2023 г., обстоятелство, което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.

Въззивната жалба е подадена на 29.03. 2023 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от въззивник /ищец пред СРС/ иск п о реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.99 ЗЗД.

Ето защо съдът счита, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:

За издадената на 21. 02.2022 г. по ч.гр.д.№ 4956 по описа за 2022 г. на 2

СРС, 173 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът е бил уведомен на 18.04.2021 г.

На 12.05.2022 г. е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК.

СРС е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1,т.2 ГПК, за които липсват данни последният да е уведомен.

Исковата молба е предявена на 29. 07.2022 г.

Следователно същата е в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не се доказало наличие на облигационно отношение по договор за кредит сключен със „СИБанк“ АД. Този факт бил изрично оспорен от ответницата, а ищецът, чиято била доказателствената тежест не бил представил договор за кредит. Вярно било, че такъв договор бил представен в заповедното производство, но той бил в незаверено копие. Макар исковото производство по чл.422 ГПК да се основавало на заповедното, ищецът не бил освободен от задължението по чл.127, ал.2 ГПК да представи с исковата молба всички писмени доказателства на които основава претенцията си, вкл. и ако ги е представил в заповедното производство. Това било така, защото преценката на съда в двете производства била различна по обем. С нарочно определение от 08.12.2022 г. , което било връчено на ищеца на 10.01.2023 г. съдът бил дал указания на ищеца да представи договора за кредит, който бил описан в исковата молба, но не бил представен. Даден бил срок за представяне до първото по делото заседание, от която възможност ищеца не се бил възползвал. Затова и предявеният иск се явявал неоснователен и като такъв е бил отхвърлен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Ищецът се легитимира въз основа на сключения на 29.09.2014 г. между него и Банката договор за прехвърляне на парични вземания, представен на л.12 и следващите от исковото производство. Представено е и потвърждение за извършване на цесия на парични вземания на основание чл.99 ЗЗД, л.31 от исковото производство и л.61 и следв. от въззивното производство. Видно от представения на л.83 от исковото производство, предявеното за установяване 3 вземане срещу ответницата е предмет на договора за цесия.

Видно от представеното на л.87 от исковото производство пълномощно, дружеството-ищец е било упълномощено от Банката да уведомява длъжниците.

От страна на ищеца се сочи, че на 09.02.2021 г. длъжникът /ответницата/е бил уведомен за извършеното прехвърляне на задълженията.

Настоящата инстанция, обаче, констатира, че липсва представено соченото уведомително писмо. С оглед съдебната практика, обаче, длъжникът се счита уведомен за цесията с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея.

Видно от разясненията дадени в т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, претендира се вземане за главница в размер на 2 500 лв., предявено като частично от дължимата сума в размер на 8606,12 лв., основано на договор за потребителски кредит от 23.11.2011 г.

Посочено е, че срока на договора е изтекъл на 22.05.2017 г. поради което задълженията по договора били станали изискуеми изцяло.

Действително, видно от съдържанието на възражението по чл.414 ГПК, както и от това на отговора по исковата молба, ответникът е оспорил наличието на облигационно връзка с праводателя на ищеца.

По доказателственото искане на въззиввика по реда на чл.267 ГПК настоящия състав се е произнесъл с определение № 9413 от 03.08.2023 г. като със същото определение е наредил да бъде изискана от СРС служебна справка какви в действителност документи са били изпратени с електронното писмо от 29.07.2022 г. /л.9 от делото пред СРС и л.9 от настоящето/, от 01.08.2022 г./л.8 по делото пред СРС/, от 03.08.2022 г. /л.11 от делото пред СРС/, както и чрез ССЕВ с писма, съответно от 04.02.2023 г. , изпратено в 14:48 ч /л.78 по делото пред СРС/, от 04.02.2023 г. , изпратено в 14:52 ч /л.8 от настоящето в.гр.д./ като при техническа възможност изпратените документи да бъдат предоставени на електронен носител, както и на хартиен носител.

В изпълнение на горните указания СРС с писмо, вх.№ 82811 от 14.09.2023 г. ни изпраща исканите документи на електронен и хартиен носител, а именно: с електронно писмо от 29.07.2022 г. – искова молба „ЕОС М.“ ЕООД, /3 листа/, както и опис на представените с електронното писмо документи /16:32 ч/, молба от „ЕОС М.“ ЕООД с опис на представените 4 доказателства по указанията на СРС; електронно писмо от 04.02.2023 г. , изпратено в 14:48 ч, съдържащо становище за о.с.з. на 07.02.2023 г., договор за потребителски кредит от 23.11.2011 г., потвърждение за извършена цесия, приложение № 1, пълномощно на името на „Сибанк“ ЕАД, пълномощно от името на „ЕОС М.“ ЕООД; от 04.02.2023 г. , изпратено в 14:52 ч с приложен договор за цесия от 29.09.2014 г., както и електронно писмо от 01.08.2022 г. /2 броя/ и електронно писмо от 03.08.2022 г.

Въззивната инстанция намери, с оглед констатациите си в определение № 9413 от 03.08.2023 г., както и при наличие на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК, че така представените от СРС с писмото му от 14.09.2023 г. доказателства следва да бъдат приети и ги прие с нарочно определение от 26.09.2023 г.

Същевременно, както и СРС е отбелязал в мотивите на обжалваното решение, исковото производство представлява продължение на заповедното производство поради което настоящата инстанция не намира пречки, представените в заповедното производство писмени доказателства да бъдат ползвани и съответно обсъждане за целите на исковото производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК.

С оглед така събраните писмени доказателства се установява, че на 23.11.2011 г. е бил сключен договор за потребителски кредит № РК11-054 98 по силата на който „СИБАНК“ ЕАД в качеството й на кредитодател е предоставила на ответницата Л. Д. С. като кредитополучател, сумата в размер на 9500 лв. със срок на договора 66 месеца от датата на първото усвояване на кредита. Получената сума се издължава на месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора. Договорен е за редовния дълг плаващ годишен лихвен процент в размер на 9,95 %, който е равен на банковия лихвен процент от 6,40 %, който може да се променя при условията на т.15.3.1, както и надбавка от 3,55 %. При просрочен дълг годишния лихвен процент е равен на сбора на годишния лихвен процент по редовен дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Уговорена е такса за кандидатстване в размер на 30 лв. и комисионна за обработка и управление в размер на 2 % върху разрешения кредит. Няма годишна такса за управление. ГПР е определен на 10,66 %. Общата дължима сума за погасяване на кредита е определена в 5 размер на 12 376,38 лв.

С нарочно определение от 26.09.2023 г. въззивната инстанция изрично е указала, че ще провери договора за потребителски кредит за неравноправни клаузи, както и е разпределила доказателствената тежест между страните; указано е в тежест на въззивника, че следва да докаже, че клаузите от договора са уговорени индивидуално. С нарочна молба въззивникът се позовава на това, че Раздел Първи от договора за потребителски кредит бил озаглавен „Индивидуални условия“.

Въззивната инстанция констатира, че по делото не е представен погасителен план, нито са представени ОУ, при които е сключен договора.

От друга страна, съгласно чл.14.1 от договора кредитът се усвоява след учредяване на обезпечение и заплащане на дължимите такси и комисионни. След изтичане на срока за усвояване по т.3-22.12.2011 г., ангажиментът на банката за предоставяне на кредита се прекратява. А чл.14.3 сочи, че кредита се усвоява еднократно чрез заверяване на сумата на кредита по посочената в т.5 разплащателна сметка с титуляр длъжника.

Доказателства за усвояване на кредита по делото не са представени независимо от изрично разпределената от СРС с доклада по чл.140 ГПК, л.67 по делото пред СРС, тежест на ищеца, а именно:че следва да ангажира доказателства за предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин. В хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК въззивникът не е заявил доказателствено искане пред настоящата инстанция.

Съдът намира, че Приложение № 1 към договора за цесия, в което е посочено името на ответницата Л. Д. С. и съответно задължение в общ размер на 10 680,75 лв. не доказва предоставянето на сумата по договора за потребителски кредит.

При така изложеното, макар и с други мотиви, обжалваното решение е правилно поради което ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При това положение първоинстанционното решение се явява правилно и в тази му част.

Пред въззивната инстанция:

6

На въззивника разноски не се следват и затова не му се присъждат.