Решение № 11782 от 05.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11782 гр. С., 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20221110152924 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба, подадена „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу А. Р. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап.

70, и Г. Р. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М.3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.3“, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, аб. № *****, след допуснато на 29.05.2023 г. изменение на исковете: за А. Р. С. - сумата от 155,48 лв., от които 120,48 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, и 35 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. - 26.07.2021 г.; за Г. Р. С. – сумата от 155,48 лв., от които 120,47 лв. - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, и 35,01 лв. - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. - 26.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46731/2021 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ за топлоснабдения имот и са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на 1

ЗЕ, като за процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната стойност. Твърди, че ответниците дължат незаплатени суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с възражение на ответниците срещу издадена в негова полза заповед по изпълнение. Претендира разноски.

В срока за отговор ответниците оспорват основателността на предявените искове, като възразяват единствено за изтекла погасителна давност. Ответникът Г. С. сочи, че е признал една част от процесните задължения, но въпреки това ищецът е предявил искове за всички суми по процесната заповед за изпълнение, а ответникът А. С. сочи несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

На 10.08.2021 г. заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД (ищец в настоящото производство) е подал срещу длъжниците А. Р. С. и Г. Р. С.

(ответници в настоящото производство) заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 9901 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.08.2021 г., с която съдът разпоредил длъжниците да заплатят при условията на разделност при квоти по ½ всеки на заявителя следните суми: 785,50 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М. 3, бл. 313, вх. 2, ет. 10, ап. 70, абон. № *****, ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г. в размер на 144,92 лв., както и сумата от 69,96 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение от 31.08.2018 г. до 26.07.2021 г. в размер на 14,23 лв., държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Следователно двамата длъжници поотделно дължат съгласно издадената заповед следните суми:

А. Р. С.:

- 392,75 лв. – цена на доставена ТЕ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането;

- 72,46 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 26.07.2021г.;

- 34,98 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането,

- 7,12 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово 2 разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 26.07.2021 г.;

- 12,50 лв. – държавна такса;

- 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение;

Г. Р. С.:

- 392,75 лв. – цена на доставена ТЕ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането;

- 72,46 лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г.;

- 34,98 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането,

- 7,11 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 26.07.2021 г.;

- 12,50 лв. – държавна такса;

- 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът А. Р. С. е подал възражение по чл. 414 ГПК, с което възразил, че не дължи поради погасяването им по давност следните суми: 120,48 лв., представляваща ½ част от начислената за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. топлинна енергия в посочения в заповедта топлоснабден имот; 35 лв., представляваща, ½ част от мораторната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г. върху главницата за топлинна енергия. Признал е, че дължи ½ част от останалите присъдени със заповедта суми (цена за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., мораторна лихва върху тази сума за периода в заповедта, законна лихва върху тази сума, цена за дялово разпределение от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., както и мораторна и законна лихва върху тази сума съгласно заповедта) в общ размер на 395,57 лв., която сума платил в срока за доброволно изпълнение, за което към възражението приложил доказателства. Възразил, че не дължи разноски в заповедното производство.

Съдът, като взе предвид оспорената част от вземанията по заповедта, както и уточнителна молба от 06.04.2023 г., в която ищецът насочва претенцията срещу длъжника А. С. за главница за топлинна енергия в съответен размер, но за целия процесен период, намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на искове за установяване на съществуването на вземания срещу А. Р. С. за следните суми: 120,48 лв. – цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2018 г. и 35 лв.

– мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г. върху главницата за топлинна енергия, като исковото производство следва да бъде прекратено по иска за главница за топлинна енергия за горепосочената сума, но за остатъка от процесния период, посочен в молба от 06.04.2023 г. на ищеца.

Длъжникът А. С. не е възразил срещу заповедта в останалата част, 3 поради което в същата част процесната заповед е влязла в сила.

Длъжникът Г. Р. С. също е подал възражение по чл. 414 ГПК, с което възразил, че не дължи сумата от 274,33 лв., тъй като същата е погА.а по давност. С Разпореждане № 26779/27.10.2021 г. съдът е указал на длъжника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви за кои конкретни суми оспорва заповедта, респ. за кои суми признава задължението по издадената заповед, като посочи размер и период на същите. С молба от 05.01.2022 г. Г. С. е посочил, че не дължи изпълнение на вземането за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в размер на ½ от 240,95 лв., както и съответната мораторна лихва, доколкото същите касаят период 30.04.2017 г. до 30.04.2018 г. и са изцяло погА.и по давност, считано до 10.08.2018 г.; ½ от 307,71 лв., както и съответната мораторна лихва за периода от 30.04.2018 г. до 30.04.2019 г. и са частично погА.и по давност до 10.08.2018 г. Сочи, че признава изпълнение на вземането за доставка на топлинна енергия в размер на ½ от 236,84 лв. за периода от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и ½ от 69,96 лв. дялово разпределение, заедно с 14,23 лв. съответната мораторна лихва, 25 лв. държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане № 9460/30.01.2022 г. съдът е дал последна възможност на длъжника да уточни за кои конкретни суми оспорва заповедта, респ. за кои суми признава задълженията по издадената заповед, като посочи размер и период на същите.

С молба от 21.02.2022 г. длъжникът Г. Р. С. е заявил, че не дължи суми за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на ½ от 240,95 лв. и ½ от 70,01 лв. мораторна лихва, както и законна лихва от датата на исковата молба, тъй като същите са погА.и по давност.

Заявил е, че признава следните задължения: ½ от 69,96 лв. – дялово разпределение; ½ от 14,23 лв. – мораторна лихва; ½ от 25 лв. – държавна такса и ½ от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Следователно ищецът има правен интерес от предявяването на искове за установяване на съществуването на вземания срещу Г. Р. С. за следните суми:

120,47 лв. – цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.;

35,01 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г. върху главницата за топлинна енергия.

Заповедта за изпълнение срещу Г. С. в частта относно следните суми, изрично признати от същия ответник, е влязла в сила:

272,28 лв. - цена на топлинна енергия за периода 01.05.2018-30.04.2020 г.

(над оспорения размер от 120,48 лв. и извън гореоспорения период, като се има предвид предявеният с исковата молба общ размер на иска от 392,75 лв., както и уточненият с молба от 06.04.2023 г. размер на иска – 120,47 лв.);

37,45 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г.

4 върху главницата за топлинна енергия ( над оспорения размер от 35,01 лв., като се има предвид предявеният с исковата молба общ размер от 72,46 лв.);

34,98 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането;

7,11 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 26.07.2021 г.

Поради това следва прекратяване на производството за горепосочените суми, претендирани от Г. С. с оглед и на изрично заявено изменение на размера на исковете с молба от 06.04.2023г., както правилно сочи пълномощникът на същия ответник в открито съдебно заседание на 29.05.2023 г. по делото.

По основателността на предявените искове:

За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ ищцовото дружество следва да докаже възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответниците са съсобственици при твърдените квоти в съсобствеността/ вещни ползватели на имота или го обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.

За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да докажат погасяване на дълга.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.