Решение № 1588 от 06.10.2023, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 1588/6.10.2023г. гр. Пловдив, 06 октомври 2023 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-ПЛОВДИВ, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ

КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1357 по описа на съда за 2023год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба, предявена от

„Айдини“ ООД, ЕИК *********, чрез управителя- А.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-204-0159323/25.05.2023 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда.

Твърденията са, че обжалваният акт е незаконосъобразен, защото е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби. Претендира разноски. Допълнителни съображения по същество на спора се излагат в представени писмени бележки.

Ответникът – Началник отдел

„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение. В писмена защита допълва становището по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, осемнадесети състав, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на актовете съгласно чл.

168, ал. 1 АПК, намира следното:

Заповедта е била връчена на 27.05.2023г. Жалбата е депозирана на 29.05.2023г., което я прави подадена от лице с правен интерес в преклузивния 14-дневен срок, което налага извод за нейната допустимост. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 19.05.2023г. с начален час 10:51ч. на обект- магазин за дрехи, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Съборна“ № 9, стопанисван от „Айдини“ ООД, където било установено, че търговецът в качеството на задължено лице по смисъла на чл.

3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ извършва продажба на стоки без да ги отчита в регистрираното в обекта фискално устройство. За проверката бил съставен ПИП сер. АА № 0159323/19.05.2023г. В него било отразено, че в хода на проверка, преди легитимация, е извършена контролна покупка на 1 бр. дамска рокля, заплатена в брой, като за покупката не е издаден касов бон за извършени продажби на стоки, платени в брой. За извършената покупка е следвало да се издаде фискален бон № 001098/19.05.2023г. След легитимация проверяващите от наличното в обекта ФУ модел TREMOL

ZM-KL VS с ИН на ФУ ZK107541 и ИН на ФП 50146033 са извели дневен финансов отчет. Била установена и положителна касова разлика в размер на 165,00лв. От А.Т.- управител и собственик на обекта е бил изготвен опис на паричните средства, в който било посочено, че установената разлика в размер на 165,00лв. се дължи на неиздаване на фискален касов бон.

Така установеното административният орган е квалифицирал като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от същия закон на юридическото лице е наложена принудителна административна мярка – запечатване по отношение на търговски обект- магазин за дрехи, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Съборна“ № 9, стопанисван от „Айдини“ ООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.

При тази фактическа установеност, съдът от правна страна приема следното:

Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-204-0159323/25.05.2023г. С посочената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Съборна“ № 9, стопанисван от „Айдини“ ООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал.1, т. 1 б.“А“ и чл. 187, ал.

1 от ЗДДС и чл. 186, ал.3 ЗДДС.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Национална агенция по приходите, в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, предл. второ от ЗДДС, като видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП със същата на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.

1 от АПК, директорите на Дирекции "Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки "запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС.

Оспореният акт, на следващо място, е издаден в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание, т. е. заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ. Ясно е за какво нарушение се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в търговския обект фискално устройство/ФУ/ или ръчна касова бележка от кочан, за цялата извършена контролна покупка. Описаната в Заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение безспорно се установяват от Протокол за извършена проверка/ПИП/ сер. АА № 0159323 от 19.05.2023 г., на който е налице и изрично позоваване в заповедта за налагане на ПАМ. За това деяние, от инспектор по приходите в НАП е съставен и АУАН сер. АN №F706791 от 19.05.2023 г., за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка, съставен в присъствието на служител на дружеството-жалбоподател, и опис на налични парични средства в касата към момента на започване на проверката към него, както и декларация за стопанисвани обекти от задължено лице от 19.05.2023г. В Протокола за извършена проверка сер. АА № 0159323 от 19.05.2023 г., са посочени проверените документи, както и събраните при проверката писмени доказателства, установяващи нарушението.

По отношение материалната законосъобразност, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, в приложимата ѝ в случая редакция (изм., ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020г.), принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от с. з. Следва да се посочи, че в съответствие с чл.

118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи, въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е приета Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната ПАМ, е търговецът да не е изпълнил задължението си да издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, т. е. задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), което от своя страна, представлява административно нарушение на чл. 185 от ЗДДС, във връзка с чл. 118, ал. 1, предл. І/първо/ от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая, извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка от ФУ или ръчна касова бележка от кочан, за извършена контролна покупка, на стойност 165,00 лева, безспорно е установено, а то не се и оспорва от жалбоподателя. Казано по друг начин, противоправното поведение в настоящия случай се състои в неизпълнение на задължението на субекта да издаде фискална касова бележка за извършено плащане на стока на стойност 165,00 лева, като следва да се има предвид, че задължението за издаване на касова бележка възниква в процеса на нормална търговска дейност на търговеца и в момента на извършено плащане. Това нарушение се явява основание за налагане на процесната ПАМ, като при издаване на заповедта за това, компетентният орган действа в условията на обвързана компетентост. Предвид приложимата, т. е. сега действащата редакция на нормата на чл.

186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, т. е. констатира ли такъв вид нарушение, той е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл - решение № 1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 04.12.2018 г. на ВАС по адм. дело № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1208/2018 г., I о.). Следователно, свободата за преценка на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност, като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него. Както вече се посочи, нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС определя, че мярката се налага за срок до 30 дни, т. е. органът има възможност при условията на оперативна самостоятелност да определи конкретния срок, за който ще наложи ПАМ, като прецени цялостното поведение на конкретния търговски субект. Тази негова преценка не може да е самоцелна, тя е регулирана от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, т. е. преценката и на съда в случая е свързана с това, дали с избраната от органа възможност се постига законовата цел, дали не е било възможно решение, което е по-малко обременително за адресата и трети лица и ако не е имало такова решение, дали е имало решение, което е осъществимо с по-малко разходи, како несъответен на целта на закона би бил акт, при издаване на който е нарушено поне едно от тези правила. Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административния орган, съобразно преследваната от закона цел.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ad09223-8d19-4721-82db-a7feed9c0bc6