Решение № 4811 от 10.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4811 гр. С., 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100111780 по описа за 2025 година

Ищците П. Л. Н. и М. С. Д.-Н. излагат в исковата молба, че от 1975 г., заедно с Б.К.М. владеят и своят като собствен дворно място с площ от 1975 кв.м., находящо се в гр. С., съставляващо УПИ IV-354, кв. 53, местност „Симеоново-север“, нанесено в кадастрален лист № 737 по плана от 1947 г., като през 1980 г. устно разделили гореописания имот, вследствие на което Б.М. получил северозападната част от УПИ IV-354 (идентификатор по КК № ***) с площ от 998 кв.м, а ищците – югоизточната част от УПИ IV-354 (***), с площ от 922 кв.м, като всеки един от тези имоти бил ограден и обособен като самостоятелен. В тази връзка, поддържат че владеят като собствен поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. С., район Витоша, в.з.

„Симеоново север“, ***, с площ от 922 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, предишен идентификатор № ***, номер по предходен план 354, кв. 53, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № ***, ***, ***,

***, ***, ***. През 1982 г. в гореописания имот ищците построили две еднофамилни жилищни сгради, съответно с идентификатори № *** със застроена площ от 43 кв.м, брой етажи 2, и с № *** със застроена площ от 70 кв.м, брой етажи 2. Твърдят, че от 1947 г. имотът е бил собственост на частни лица. През м. август 2024 г. при извършена справка в АГКК, установили че имотът няма вписан собственик, а след извършена справка в Район „Витоша“ – Столична община, били уведомени устно, че имотът е общински. В тази връзка, предявяват положителен установителен иск против Столична община, за признаването им за собственици на имота на основание давностно владение, продължило в срока от 1975 г. до настоящия момент, 1 включително, при условията на СИО /съгласно уточнителна молба от 15.07.2025 г./.

Ответникът Столична община в срока за отговор, оспорва иска като неоснователен.

Твърдят, че процесният имот е общинска собственост, съгласно АЧОС № 1620 от 13.06.2005 г., в който за предишен собственик на имота е посочен АПК „Средец“ и е съставен предишен АДС № 5846/24.02.1982 г. на осн. чл. 6 от ЗС за парцел IV, кв. 53, в.з. „Симеоново север“, бивша собственост на АПК „Средец“, одържавен на основание Постановление № 1 на МС от 1981 г. и предаден за стопанисване и управление на РРСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд при VII РНС“. Поддържа, че в АЧОС № 1620 от 13.06.2005 г. е посочено, че с договор от 13.12.1982 г. на К.Б.М. и П. Л. Н. е отстъпено право на строеж по ½ ид.ч. от мястото. Процесният ПИ попадал частично в УПИ IV-354, кв. 53, с отреждане за жилищно строителство и улична регулация, съгласно Заповед № РД-50.09-202/03.07.1989 г. на Председателя на ИК на СНС. Твърди, че процесният ПИ е частично идентичен с парцел IV3/60, кв. 53 по предходен регулационен план на м. „в.з. Симеоново-север“, одобрен със Заповед №136/19.09.1961 г. В тази връзка, процесният ПИ с идентификатор *** бил собственост на Столична община, а П. Л. Н. бил носител единствено на право на строеж по силата на Договор от 13.12.1982 г-, издаден от СНС, VII-ми РНС. Оспорва извършената устна делба като нищожна поради противоречие със закона и липса на форма. Оспорва, че ищците са установили владение върху имота от 1975 г., както и твърдението че процесният имот никога не е бил държавна и общинска собственост, а частна такава, като се позовава на сключен между ищеца и Столичен народен съвет договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя. Оспорва декларация, подписана от Б. Д., В.Б. и М.Ч., като твърди, че е с невярно съдържание. Твърди, че тъй като имотът е бил частна общинска собственост, давност за него е текла в периода след 01.06.1996 г., както и в периода 31.12.2017 г.19.01.2018 г., и след 07.03.2022 г. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Със становище от 09.02.2026 г., депозирано от ищците П. Л. Н. и М. С. Д.-Н., същите заявяват че оспорват отговора на исковата молба. Твърдят, че процесният имот е бил включен в ТКЗС при колективизацията, извършена през 1956 г., като собствеността върху земеделската земя, включена в ТКЗС/АПК остава частна. Изразяват становище по представените от ответника доказателства. Оспорват истинността и съдържанието на представения от ответника АЧОС № 1620/13.06.2005 г., като твърдят че не е съставен на годно правно основание и не произвежда годни правни последици. Твърдят нищожност и незаконосъобразност на АДС № 5846/24.02.1982 г. като съставен въз основа на Постановление № 1 на МС от 1981 г., отменено с Определение от 08.07.1993 г. на КС на РБ като противоконституционно и оспорват истинността и съдържанието на АДС. Твърдят липса на идентичност по отношение парцела, описан в АДС и парцел IV, кв. 53. Оспорват съдържанието и истинността на изрично изброени доказателства от страна на ответника.

Правят искане по чл. 190 ГПК за задължаване ответната страна да представи преписката/досието и графичната част по съставяне на АЧОС № 1620/13.06.2005 г., преписката/досието и графичната част по съставяне на АДС № 9959/5846/24.02.1982 г., 2 ведно с Постановление № 1 на МС от 1981 г. и преписката, въз основа на която е представена Аналитична оборотна ведомост от 2025 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

В представения по делото акт №5846/24.11.1982г. за държавна собственост е записано, че собственост на „АПК Средец" е празно място от около 1700кв.м, съставляващо парцел IV, кв.53 по плана на в.з. „Симеоново север", при граници: улица и парцели III, V и VII. Актът е съставен на основание ПМС № 1/1981г., видно от вписването в него.

Представена е заповедта на Председател на ИК на СГНС, да се отстъпи възмездно, на основание чл.15 ЗС право на строеж върху държавния имот, върху празното място, което ще се използва за задоволяване на жилищни нужди.

На гърба на акта е записано, че с договор от 13.12.1982г. върху парцела е отстьпено право на строеж на К. Б. М. и П. Л. Н., като е представен предавателен протокол от 13.12.1982г.

В Договор №ДИ-04-14 от 13.12.1982г. е отстъпено право на строеж на К. Б.М. (1/2 ид.част от парцела) и на П. Л. Н. (112 ид.част от парцела) на основание Заповед № РД-0 01125/22.11.1982г. на Председателя на ИК НА VII-ми РНС.

В договора е вписано, че на М. и Н. се предоставя на строителите, посочени в него право на строеж върху имота, за задоволяване на жилищни нужди.

В Акт за частна общинска собственост №1620/13.06.2005г., съставен на основание чл.2,ал.1,т.7 ЗОС, в графата вид и описание на имота, е описан Урегулиран Поземлен Имот №IV-354 с площ 1960 кв.м, кв.53, в.з. „Симеоново-север". В графата бивш собственик на имота , е посочено: АПК „Средец". В графата № и дата на съставени по-рано актове е посочен АДС №5848/24.02.1982г. В т.10 „Разпореждания с имота“ е записано: С договор от 13.12.1982г. на К. Б.М. и П. Л. Н. се отстъпва правото на строеж по 1/2ид.част върху мястото. Към акта има приложена скица от р-н Витоша за УПИ IV-354, кв.53 с дата 11.03.2005г.

Ищците са представили констативен нотариален акт, съставен на 25.7.2024г., с който са признати за собственици на основание учредено и реализирано строителство, в режим на СИО, на построените в имота сгради.

От неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че имот пл.№354 е заснет и нанесен в кад.лист №737 пл.район VII . В разписния лист срещу номер 354 няма записан собственик, в графата за квартал е отбелязан кв.53. За м."В.з. Симеоново-север" е одобрен реулационен план със Заповед №1036/19.09.1961 г. В този план, имотът е отбелязан като IV-3/60, кв.53.

За местност „В.з..Симеоново-север" има одобрен регулационен и кадастрален план със Заповед №РД-50-О9-202/03.07.1989г. В този план процесният имот е отразен като парцел IV-354, кв.53.

3

Със Заповед №РД-09-390/17.12.1992г. е променена южната граница между парцели IV-354 и V-350, кв.53, със Заповед №РД-50-157/17.06.1998г. е променена западната граница между парцели IV-354 и VII-353, кв.53. За района на процесния имот има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед №РД-18-3/11.01.2011 г. на Изп.Директор на АГКК, Със Заповед №18-12181/19.09.2014г. на Началника на СГКК-С. е изменена КККР. Съгласно кадастралната карта за територията на процесния имот са заснети и нанесени два имота: с идентификатор *** с площ от 998м2. B имота има нанесена една еднофамилна жилищна сграда на три етажа с идентификатор *** със ЗП 118м2; и с идентификатор *** с площ от 922м2. B имота има нанесена една еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** със ЗП 70м2 и жилищна сграда еднофамилна на два етажа с идентификатор *** със ЗП 43м2. За двата имота е отреден УПИ IV-354, кв.53 с графична площ от 1947м2. Съгласно общин устройствен план на гр.С. от 2009г. УПИ IV354, кв.53 попада в жилищна зона Жм2- Жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни; специфични изисквания относно плътността на застрояване.

Вещото лице сочи, че е налице идентичност на процесния имот с имота, описан в АДС №5846/24.02.1982г. , АОС №1620/13.06.2005г. и Договор №ДИ-04-14/13.12.1982г. за отстъпено право на строеж на СНС, VII-ми PHC.

По сега действащата кадастрална карта в УПИ IV-354, кв.53 има заснети и нанесени три сгради: еднофамилна жилищна сграда на три етажа с идентификатор *** със ЗП 118м2; еднофамилна жилищна сграда *** със ЗП 70м2; жилищна сграда еднофамилна, *** със ЗП 43м2. на два етажа.

По делото е приложен Акт за узаконяване от 15.02.2011 г. на името на П. Л. Н. за еднофамилна жилищна сграда в УПИ IV-354, кв.53, В.з „Симеоново-север" с параметри: ЗП сграда=109.09м2; РЗП=284.23м2; ЗП двуетажна сграда 42.38м2, Р3П 86.24м2. Вещото лице е извършило оглед на място, като е установило, че имотът е ограден с масивна плътна ограда, изпълнена от тухлена зидария, измазана с мазилка. Към улица „Извор“ и към двата имота / по КККР/ има монтирани двойни, плъзгащи се врати. Сграда с идентификатор *** също е с гаражна входна врата към улицата.

Разпитани са свидетели.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По положителния установителен иск против Столична община, ищците се домогват да докажат , че са собственици на поземления имот, на основание давностно владение, продължило в срока от 1975 г. до настоящия момент, включително, при условията на СИО.

За имот, съставляващ празно място от около 1700 кв.м., съставляващо парцел IV кв.53 на в.з.

Симеоново, при граници улица, парцели III, V, VII, е съставен акт №5846/24.11.1982г. за държавна собственост на недвижим, с вписано основание, че имотът се актува на основание ПМС 1/1981г.

4

Актовете за държавна и общинска собственост нямат конститутивно действие, те не създават собственост, а само констатират наличието на собственост на държавата и общината върху описаните в тях имоти. За да имат такова констативно /легитимиращо/ действие, в актовете трябва да е посочено придобивното основание на държавата или на общината. Само при това условие оспорващият АДС или АОС носи тежестта на доказване на оспорването. В АДС от 1982г., като придобивно основание е посочено ПМС 1/1981г. Ищцовата страна оспорва основанието за актуване, като сочи, че основанието за съставяне на акта е отпаднало с постановеното Решение на Конституционния съд от 8.7.1993г. по дело № 12/1993г.

Цитираното от ищците Решение на Конституционния съд е неприложимо, тъй като същото касае отнети имоти, които са били собствени към момента на обобществяването, тъй като, в рамките на контрола за конституционосъобразност, КС е приел в мотивите си липсата на основание на Общинските народни съвети да учредяват право на строеж или други ограничени вещни права върху земите, предмет на изменената с § 1 от заключителните разпоредби на ПМС № 1 от 1981 г. точка 5 от Разпореждане № 404 от 1968 г. на Бюрото на Министерския съвет, защото само собственикът на земята може да учредява такива права.