Решение № 49 от 13.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000001 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК, образувано срещу постановеното решение №247 от 29.05.2024 г. по търг.дело №249/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

С постановеното решение съдът е осъдил А. В. М., ЕГН **********, да заплати на ЗД Б* АД, ЕИК *********, сумата от 22 145,03 лв., дължима на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, над присъдената с решение № 182/29.03.2017 г. по т.д. 600/16 г. по описа на ОС - Пловдив, представляваща изплатени от ищцовото дружество застрахователни обезщетения, ведно с лихви и разноски, за имуществени и неимуществени вреди, причинени виновно и противоправно на пострадалата Р. П. Р. на 09.05.2015 г., при управление на МПС – лек автомобил М., рег. № ** **** **, за който е имало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със ЗД Б* АД към датата на ПТП, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 0,79 на хиляда, над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба 09.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 4 803,49 лв., 1 направени разноски по делото, на осн. чл. 78 ГПК, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част за заплащане на сумата над 22 145,03 лв. до пълния предявен размер от 22 337,31 лв. С решението е осъдил и ЗД Б* АД да заплати на А. В. М. сумата от 447,70 лв.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от А. В. М., действаща чрез процесуалния и представител адвокат С. Б., която счита, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като в изложените мотиви не е направена коректна преценка на събраните доказателства и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Постановеният диспозитив на съдебното решение не съответства на поредната уточняваща искова молба, както и по предявения иск вече е разрешен спорът между страните на основание влязлото в сила решение по т.д.№600/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, в което дело е бил разгледан и уважен обратен иск срещу нея. Позовава се на чл.299, ал.2 от ГПК и счита, че производството по делото следва да бъде прекратено.

На следващо място, посочва, че обратният иск срещу нея е уважен при условие, а именно при положение, че застрахователното дружество е платило на пострадалото лице Р. П. Р., като едва с връчването на препис от исковата молба разбрала, че е изпълнена условността на решението и веднага заплатила дължимите суми по т.д.№600/2016. Поради не е съгласна с изводите на съда, като счита предявеният иск за неоснователен и преждевременен, което не е отчетено от първоинстанционния съд. Излага и подробните си съображения защо не дължи претендираните суми. Моли да се отмени решението в осъдителната му част.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователното дружество ЗД Б* АД, чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. И. Г., с който се счита същата за неоснователна по подробно изложени аргументи срещу оплакванията в нея. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Претендират се разноските.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от застрахователното дружество ЗД Б* АД, чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. И. Г., срещу решението в отхвърлителната му част, в която също се счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства. Моли се да бъде отменено решението в тази обжалвана част и 2 се уважи исковата претенция в пълния и размер.

Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор А. В. М., действаща чрез процесуалния и представител адвокат С. Б., която счита, че същата е неоснователна и моли да се потвърди решението в тази му част.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на ответницата А. М. на 13.06.2024 г., а въззивната жалба от нея е подадена чрез куриер на 25.06.2024 г., което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в срок, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Въззивната жалба е връчена редовно на ищеца ЗД Б* АД на 10.10.2024 г. , а насрещната въззивна жалба от него е подадена чрез куриер на 13.10.2024 г. в двуседмичния срок по чл.263, ал.2 от ГПК. И двете жалби подлежат на разглеждане по същество в съответствие с наведените оплаквания.

По делото е предявен регресен иск от застрахователното дружество ЗД Б* АД срещу А. М. за заплащане на общата сума от 27 337,31 лв., представляваща част от регресно вземане, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 09.05.2015 г., представляващо покрит риск по полица Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба от 05.05.2023 г. до окончателното плащане. Искът се основава на обстоятелството, че ответницата е управлявала моторното превозно средство под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон, а именно 0,79 промила. Произтича от търг.дело №600/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, по което той е осъден да заплати на пострадалото лице Р. П. Р. следните суми: 35 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до окончателното плащане, 73,70 лв. за претърпени имуществени щети, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до окончателното плащане, 3 354 лв., представляващи заплатени разноски за производството. За присъдените суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело №***/**** на ЧСИ И. К., по което дело са изплатени 3 общо 57 337,31 лв. Посочва, че ответницата е участвала като трето лице помагач и по отношение на нея е възникнал установителен ефект по фактите, предмет на посоченото исково производство, на основание чл.223 от ГПК.

Исковата сума е част от регресното вземане.

Ответницата е представила отговор, в който се позовава на чл.299,ал.2 от ГПК, тъй като в исковото производство по т.д.№600/2016 на Окръжен съд Пловдив е участвала като ответница по предявения в това производство обратен иск срещу нея и решението в тази му част има осъдителен ефект.

Налице е обективен и субективен идентитет между този и настоящия спор, а непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за което съдът следи служебно.

На следващо място, възразява, че исковата претенция е неоснователна, като преждевременна, тъй като постановеното съдебно решение по обратния иск е под условие – след като застрахователното дружество заплати присъдените суми на пострадалото лице, като едва с предявяването на настоящата искова молба, е разбрала за сбъдването на условието.

С допълнителната искова молба ищецът признава, че ответницата е превела сумата от 35 131 лв., като посочва, че исковата сума представлява разликата между присъдените по обратния иск 30 000 лв. и действително заплатеното обезщетение, ведно с лихви и разноски.

С допълнителния отговор ответницата поддържа възраженията си за недопустимост и неоснователност на исковата молба.

Междувременно исковата молба е оставена без движение във връзка с направеното възражение за наличието на сила на пресъдено нещо и тъй като е нередовна - не е заявено какво представлява посочената сума от 57 337,31 лв., как и от какви компоненти е формирана, кои заплатени застрахователни обезщетения по повод процесното застрахователно събитие от 09.05.2015 г. включва, а искът е предявен като частичен, както и да формулира съответен на тези обстоятелства петитум.

С уточнителна молба ищецът посочва, че в исковото производство са присъдени 35 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до окончателното плащане, 73,70 лв. за претърпени имуществени щети, ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, 3 354 лв., 4 представляващи заплатени разноски за производството, от които сумата от 1 500 лв. направени разноски по прекия иск срещу застрахователя в първоинстанционното производство и сумата от 1 854 лв. направени разноски по прекия иск срещу застрахователя във въззивното производство. За присъдените суми е издаден изпълнителен лист и образувано изп.дело №***/**** по описа на ЧСИ И. К., като в хода на принудителното изпълнение е заплатил общата сума от 57 337,31 лв., разпределена, както следва:

- 35 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до окончателното плащане,

- 73,70 лв. за претърпени имуществени щети, ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане,

- 3 354 лв., представляващи заплатени разноски за производството, - 13 238,95 лв. лихва за периода 09.05.2015 г. – 15.01.2019 г., - 1 548 лв. разноски по изпълнителното дело,

- 4 122,66 лв. такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

От така посочените суми претендира в настоящото производство общата сума от 27 337,31 лв. частично, от които:

5 073,70 лв. заплатена главница,

13 238,95 лв. заплатена лихва,

- 9 024,66 лв. заплатени разноски в исковото и изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от подаване на исковата молба - 09.05.2023 г., до окончателното плащане.

Тази молба е връчена на ответницата, която в допълнителния отговор счита, че претенците са погасени по давност. Позовава се и на изп.дело №***/**** на ЧСИ М. О., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по т.д.№600/2016 на Окръжен съд Пловдив, по което е платила 1 800 лв. неолихвяема сума, 288 лв. допълнителни разноски, 248,40 лв. разноски по изпълнителното дело, 224,15 лв. в полза на ЧСИ. Посочва, че незабавно, след като е получила препис от исковата молба, т.е. след уведомяването и от застрахователното дружество, е заплатила сумите по търг.дело №600/2016 на Окръжен съд Пловдив. Възразява и, че ищецът е изменил предявения иск с втората допълнителна молба, което е абсолютно недопустимо.

5

Първоинстанционният съд е изготвил доклад, като е приел, че е налице редовна искова молба, с която е предявен допустим иск, по който се претендира заплащане на разликата между присъдената с влязло в сила решение по частичен обратен иск сума и тази, която застрахователят е заплатил реално, ведно с лихви и разноски, поради което за процесната сума не е налице сила на пресъдено нещо. Разпределил е доказателствената тежест, събрал е исканите доказателснва, след което е постановил обжалваното решение, като е приспаднал от реално платените от застрахователното дружество суми, внесените от ответницата суми. Т.е. счел е в крайна сметка, че по регресния иск се дължат събраните в принудителното изпълнение суми за главница, лихви и разноски.

По становището за редовността на исковата молба, установява се въз основа на горепосоченото движение по делото, че първоначално същата е била нередовна, но в хода на размяната на книжа след постъпване на допълнителната искова молба първоинстанционният съд е забелязал, че не е заявено как е формирана посочената сума от 57 337,31 лв., съответно претендираната от нея част в размер на 27 337,31 лв., как и от какви компоненти са формирани тези суми и на кои заплатени застрахователни суми – главница, лихви и разноски, съответстват, като е дадена възможност за посочването им, ведно с петитум. Действието на съда е в съответствие с чл.129, ал.4 във връзка с ал.1 от ГПК. В негов резултат е постъпила т.нар. от ищеца уточнителна искова молба, с която са изпълени дадените указания.

Следва да се счете, че подадената искова молба е редовна, считано от деня на подаването и съгласно чл.129,ал.5 от ГПК. На така уточнената искова молба следва да отговаря диспозитивът на съдебното решение. В случая съдът е посочил общата претенция, като от мотивите се установява по какъв начин е достигнал до осъдителния, съответно отхвърлителния размер на претенцията.