Определение № 135 от 24.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Плевен, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600147 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от В. Ф. Р., с ЕГН ********** – обвиняем по Досъдебно производство пр.пр. № ****/2026 г. на РП – Плевен № ЗМ – **-**/2026 г. по описа на РУ – гр. Червен бряг, чрез процесуалния му представител адв. Т. В.-Т. от *** с искане за изменение на Определение №23 от 16.02.2026г., постановено по ЧНД №38/2026г. по описа на РС-Червен бряг, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия В. Ф. Р. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Сочи, че целите на мярката за неотклонение биха се изпълнили в пълна степен с налагане на по-лека мярка, а именно „домашен арест“. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия.

Обвиняемият В. Ф. Р. заявява, че поддържа казаното от защитника си.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

1

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем В. Ф. Р. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на *** г. около 08.00 часа, в гр. ***, не изпълнил заповед за незабавна защита, издадена въз основан на Решение на РС – Червен бряг № 444/04.12.2025 г. по гр.д. № 1112/2025 г., влязло в законна сила на - 3.02.2026 г., като приближил на по-малко от 200 м. Л.А.М., с ЕГН ********** от гр. ***, *** – престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, както и на същите място, дата и час отправил закана за убийство спрямо Л.А.М., с ЕГН **********, насочил нож към врата й, казал й, че ще го забие в черепа й, след това застанал срещу нея и насочил ножа към корема й, като й казал „Ще те разпоря, знаеш, че съм способен на това.“, като деянието е извършено в условията на домашно насилие и заканата е от естество да възбуди основателен страх от осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно от разпита на свидетелката Л.А.М., от разпита на свидетелите М. Т., П. Д., от протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, на база приобщените писмени доказателства – електронна справка за съдимост на обвиняемото лице.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираните му престъпни деяния. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „И. срещу България“). В този смисъл са неоснвоателни възраженията, релевирани от страна на 2 защитата, че съдът не е изложил доказателствен анализ, въз основа на който счита, че е налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в инкриминираните деяния. Налице са доказателства, в това число показанията на пострадалата, както и показанията на свидетеля М. Т., които към настоящия момент подкрепят обвинението. Същото се подкрепя и на база разпита на свидетеля П. Д., както и на база извършения в хода на досъдебното производство оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, по време на който е открит и иззет нож.

На следващо място, РС-Червен бряг правилно е приел, че са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:

За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

В настоящия случай обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.

93, т.7 от НК, видно от санкционната част на нормата на чл. 144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1 НК. В този смисъл предвид обществената опасност на деянието и предвиденото за него наказание, същото би подтикнало обвиняемия да се укрие, за да избегне предприетото спрямо него наказателно преследване.

Освен това, в настоящия случай се касае за лице с висока степен на лична обществена опасност, изводима от съдебното му минало и от механизма и начина на извършване на процесното деяние. От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е осъждан за извършени престъпления в период, близък до настоящата деятелност. Обществената опасност се повишава и от механизма и начина на извършване на процесното деяние, което се отличава с особена дързост, интензивност на противоправните действия, насочени към лице, по отношение на което обвиняемият има действаща забрана да доближава съгласно влязло в законна сила Решение на РС – Червен бряг № 444/04.12.2025 г. по гр.д. № 1112/2025 г. Отправените реплики към пострадалото лице, което обвиняемият има забрана да доближава, градират в един изключително кратък период от време, като значително надхвърлят емоционално повлияните, допустими в социума, постъпки.

По сходен случай в решение Y. и други срещу България, постановено на 22.03.2022 г. от ЕСПЧ по жалба №9077/18, §§98 -105, е прието, че при наличие на данни за системно насилие и преследване в условията на близки отношения се налага да се извърши конкретна и ефективна оценка на риска, като се предприемат разумне мерки, които са способни да предотвратят ескалация (извършване на престъпление), а в случаите на вече нарушена съдебна заповед – да се реагира изключително строго при нарушена защитна заповед, какъвто е и настоящият случай. Изхождайки от това позитивно задължение и стандарт за адекватна оценка на подобни посегателства, съотнесени към обстоятелствата, които следва да бъдат преценени съгласно чл. 57 НПК, съдът 3 прие, че всяка от по-леките мерки за неотклонение, които не ограничават свободното придвиждавен на обвиняемия В. Р., са неподходящи. Това е така, защото те изискват доброволно съобразяване и спазване на определени забрани и способност за самоконтрол.

Именно данните за личността на обвиняемия, преценявани в съвкупност с настоящата деятелност, която не е еднократна, сочат за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши деяние. Предвид характера на обвинението, съществува и реална опасност обвиняемият да направи опит да повлияе негативно на пострадалото лице с цел промяна на нейните показания.

В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд-Червен бряг, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №23 от 16.02.2026г., постановено по ЧНД №38/2026г. по описа на РС-Червен бряг, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо В.

Ф. Р., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство пр.пр. № ****/2026 г. на РП – Плевен, ЗМ №–**-**/2026 г. по описа на РУ – гр.Червен бряг.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4