Решение № 7914 от 04.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7914 гр. София, 04.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110130688 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 14870/2010г., по описа на СРС, 42-ри състав.

Ищецът твърди, че изпълнителният лист, е бил издаден срещу него по реда на чл.417 от ГПК, като въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело. Твърди, че дължимите от него суми по изпълнителния лист са погасени поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на ИМ. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 16.04.2010г., по ч.гр. д. № 14870/2010г., по описа на СРС, 42-ри състав, е издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати суми – главница, лихви и разноски във връзка с договор за банков кредит.

На 05.10.2011г., въз основа на цитирания изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело №20118610401457 на ЧСИ Д.В.., когато е поискано и извършването на изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани.

На 09.12.2013 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, 1 действал до 01.09.2014г., когато е прекратено трудовото му правоотношение.

След тази дата, данни за поискани и предприемани изпълнителни действия по отношение на ищеца не са представени.

На 26.06.2024г.г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Приложим за процесните вземания за главница е 5-годишният срок на погасителна давност, като всяко поискано и предприето от взискателя действие за принудително изпълнение прекъсва давността на основание чл. 116, б."в" ЗЗД /в т.вр.т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК/.

Установено е по делото, че по изпълнителното дело, освен с молбата за образуване, изпълнителни действия са поискани и извършени още през 2013 и 2014г. като на 09.12.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Запорът е действал до 01.09.2014г., когато е извършено и последното плащане по него.

Независимо от това обаче, с оглед разясненията, дадени с ТР 2/2013г., давностния срок започва да тече от 26.06.2015г. Броен от тогава същият изтича на 26.08.2020г. /при съобразяване действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/, като към датата на подаване на исковата молба, са изминали повече от три години като няма доказателства в посочения срок да са извършвани действия спиращи или прекъсващи теченето на давностния срок.

В настоящия случай 5-годишният давностен срок за вземането е изтекъл на 26.08.2020 г. и считано от тази дата се погасява възможността претендираните суми да се събират принудително, т.е давността за вземането е изтекла.

Процесното вземане – част от сумата по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14870/2010г. на СРС, 42 състав , е недължима поради изтекла погасителна давност. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

В настоящия случай, разноски на ищеца не се дължат. Ответникът не е дал повод за завеждане на делото, напротив – видно от представените писмени доказателства, изпълнителни действия срещу ищеца не са предприемани, а изпълнителното производство е прекратено. По същите съображения не следва да се присъжда и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

При този изход на спора разноски на ответника не се дължат.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Ц. Т., С ЕГН **********, С АДРЕС: ************, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, съдебен адрес за връчване на книжа: /адрес/ , иск с правна квалификация чл.439 от ГПК, вр.чл. 124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19109,48 лева, представляваща главница по договор за кредит от 13.07.2007 г., сключен от /фирма/, ЕИК: ********, адрес: /адрес/,със С. Ц. Т., ЕГН **********,като кредитополучател, сумата от 8450,54 лева - лихва за забава за периода 09.06.2008 г.

- 25.03.2010, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1276,80 лева разноски по делото,от които 551,20 лева държавна такса и 725,60 лева юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14870/2010г. на СРС, 42 състав и за събирането на които е било образувано изп.д.№ №20118610401457 на ЧСИ Д.В..

ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Ц. Т., С ЕГН **********, С АДРЕС:

************, за присъждане на разноски по делото .

ОТХВЪРЛЯ молбата на /фирма/, ЕИК: ***********, съдебен адрес за връчване на книжа: /адрес/ , за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3