Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 23.05.2025, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Административно наказателно дело 31/2025
Вид
Решение № 19
Подписан
23.05.2025
В сила
19.06.2025
Състав
Лидия Антоанова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Г.ева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.ева Административно наказателно дело № 20251880200031 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба подадена от Б. Г. М., ЕГН **********, с адрес: с.

Г., общ. ......, обл. ...., мах. „....“ против Наказателно постановление №.... от 26.08.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, му е наложено на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глобата се заменя с обществено порицание”.

В жалбата се излага несъгласие с констатациите в наказателното постановление, като се иска от съда да го отмени изцяло. В открито съдебно заседание, проведено на 24.04.2025 г., пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и излага аргументи в насока допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, в съпроводително писмо, дава становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от жалбподателя. В проведеното открито съдебно заседание, АНО не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

1

На 07.08.2024 г., в общ. С., по път ....... Б. Г. М. управлявал мотоциклет марка „......“, модел „....“, с рег. № ...., собственост на Г. А. М., с посока на движение от гр. С. към гр. М. Около 15:35 часа, на км. 69+700, при извършване на маневра десен завой, Б. М. загубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство и паднал от мотоциклета. По същото време покрай него преминал св. Г. Н. Т., който видял падналия на пътното платно водач на мотоциклета. За инцидента св. Т. сигнализирал органите на полицията и повикал екип на спешна медицинска помощ.

На място пристигнали свидетелите К. М. Д. и С. Д. К. – полицейски служители при РУ – С. Св. К. Д. изпробвал водача с техническо средство за употреба на алкохол, което отчело отрицателен резултат. След това св. Д. огледал местопроизшествието и съставил протокол за ПТП № ... от 07.08.2024 г., в който отразил своите констатации относно пътния участък, състоянието на пътя, времето и интензивността на движението. В протокола за ПТП св. Д. съставил и схема на реализираното ПТП.

Въз основа на направените от него констатации относно причините за настъпване на пътно-транспортното произшествие, св. К. М. Д. съставил срещу жалбоподателя Б. Г. М. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ...... от 07.08.2024 г. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля С. Д. К., който бил отбелязан в АУАН като очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на акта. АУАН бил връчен на водача Б. М., който го подписал без да направи писмени възражения.

На базата на констатациите в АУАН, било издадено Наказателно постановление № ... от 26.08.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВРСофия, РУ- Своге, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, било наложено на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глобата се заменя с обществено порицание”.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз основа на събраните писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ..... от 07.08.2024 г.; Заповед № ........ от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/ водач по отношение на жалбоподателя; справка от информационната система на ОД МВР - София относно собствеността на процесното МПС; протокол за ПТП № ....... от 07.08.2024 г., както и всички писмени материали, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка, изготвена във връзка с обжалваното Наказателно постановление № ...... от 26.08.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге. В тази насока са и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели: К. М. Д., С. Д.

К. и Г. Н. Т., които съдът цени в цялост като логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран доказателствен материал.

От приложения по делото оригинал на Акт за установяване на административно нарушение № .... от 07.08.2024 г., съставен от св. К. М. Д., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ – Своге, ОДМВР – София, се установява обективираната в него фактическа страна на нарушението, както и отразената като нарушена разпоредба от ЗДвП.

2

От представената и приета по делото Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, в която са посочени длъжностните лица от МВР, компетентни да съставят АУАН и да издават наказателни постановления, се установява, че процесните АУАН и Наказателното постановление за изготвени от компетентни органи.

Видно от справка от информационната система на ОДМВР – София, процесното моторно превозно средство - мотоциклет марка „....“, модел „....“, с рег. № .... е собственост на Г. А. М., ЕГН: **********.

Видно от приложените и приети по делото АУАН № .... от 07.08.2024 г. и Наказателно постановление № .... от 26.08.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге, на Б. Г. М. било наложено административно наказание за това, че не е избрал скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20, ал.

2 ЗДвП.

Разпитан в качеството на свидетел, К. М. Д. посочва, че на 07.08.2024 г., заедно с неговия колега С. Д. К. били сигнализирани за настъпило ПТП на главен път ....... При пристигане на място, те установили водач на мотоциклет.

Св. Д. твърди, че е изпробвал водача с техническо средство за употреба на алкохол. След това св. Д. направил оглед на местопроизшествието, като установил поражения от лявата страна на моторното превозно средство, както и че липсвал спирачен път. Направените от него констатации св. Д. отразил в Протокол за ПТП. Св. Д. посочва също, на базата на установените от него обстоятелства досежно състоянието на пътния участък и моторното превозно средство е съставил по отношение на водача на мотоциклета АУАН за това, че е реализирал пътно-транспортно произшествие поради несъобразена скорост.

От свидетелските показания на св. С. Д. К. се потвърждават обстоятелствата, изложени от св. К. Д.. Св. К. посочва, че на 07.08.2024 г., заедно със св. Д. са били сигнализирани за настъпило ПТП „самокатастрофирал моторист“. При пристигането им място, те установили падналия моторист, който бил навлязъл в насрещното платно за движение. Св.

К. твърди, че той е регулирал движението, докато неговият колега св. Д. е съставял документите във връзка с настъпилото ПТП. Посочва, че не му е известно за какво нарушение е санкциониран водача на мотоциклета, както и че е бил свидетел на съставения от св. Д. АУАН.

Разпитан в качеството на свидетел Г. Н. Т. посочва, че е забелязал падналия на пътното платно водач на мотоциклет, както и че се обадил за съдействие на органите на полицията и на екип на спешна медицинска помощ.

Излага твърдения, че при пристигането им, полицейските служители са изпробвали водача за употреба на алкохол и са направили оглед на местопроизшествието. Св. Т. изрично посочва, че не е видял как е настъпило пътно-транстортното произшествие.

Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели като логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното НП е бил връчен на жалбоподателя на 11.02.2025 г., а жалбата е подадена на 24.02.2025 г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства; размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване.

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира следното: по отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Същевременно, настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН относно описанието на нарушението и начина, по който е извършено. Не са спазени от страна на административнонаказващия орган изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и да бъде определен видът и размерът на наказанието.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от ЗАНН административно наказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са 4 извършили административни нарушения в състояние на вменяемост, а съгласно ал. 2 на същата законова разпоредба, административно наказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Следователно непълнолетен може да носи административнонаказателна отговорност, но при спазване на особените разпоредби, визирани в закона - ако е могъл да разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си. Особеност е налице и относно наказанията, които могат да се налагат на непълнолетните лица, като съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН, по отношение на непълнолетните административното наказание „глоба” се заменя с „обществено порицание”.

От вписаните в АУАН и наказателното постановление лични данни се установява, че жалбоподателят Б. Г. М. е бил непълнолетен към датата на извършване на процесното нарушение. Същият е роден на 09.01.2007 г. г., като към момента на осъществяване на твърдяното административно нарушение – 07.08.2024, той е бил на 17 години. В конкретния случай АНО е заменил наказанието „глоба“ с наказанието „обществено порицание“ без никъде в наказателното постановление да е отразено обстоятелството, че водачът е непълнолетен, както и че същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Следва да се отбележи, че това обстоятелство е от съществено значение не само за правилното определяне на вида на наказанието, което е предвидено за извършеното нарушение, но изобщо за правилното образуване и протичане на административнонаказателното производство. Въпреки това, тази особеност не е отчетена от административнонаказващия орган. В нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН това обстоятелство, имащо относимост към качеството на субекта, съответно неговата вина и наказание, не е вписано нито в АУАН, нито в НП, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на наказаното лице. Не е посочено дали и по какъв начин административнонаказващият орган е установил и изискуемата предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а именно че за конкретното деяние непълнолетното лице е могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Не са събрани и доказателства, от които да е видно, че в проведеното административнонаказателно производство такава преценка е била направена от административнонаказващия орган – пропуск, който не може да бъде поправен едва в съдебното следствие. Горното води до извод, че административнонаказателното производство е проведено без да се спазят особените разпоредби във връзка с ангажиране на административнонаказателната отговорност на непълнолетните, което го опорочава до степен, че наказателното постановление следва да се отмени в цялост поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.