Решение № 94 от 05.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20222100900212 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод предявена искова претенция на С. Д. Б., ******, роден на **********г. във *****, с адрес ********** против „Ай Еф Джи Лизинг“АД, ЕИК 200115990, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №166, вх.Б, ет.2, ап.4 с настоящо наименование „Фосила“АД да се прогласи нищожността на договор за продажба от 29.10.2012г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №******, вписан в Служба по вписванията гр.Несебър, поради липса на съгласие, противоречие със закона, заобикаляне на закона и симулация; да се обяви недействителността на упълномощителната сделка, поради сключването и при измама и липса на съгласие; да се унищожи договора за покупкопродажба като сключен, поради крайна нужда с явно неизгодни условия; да бъде установена недействителност, поради договаряне във вреда на представлявания, както и да се установи собствеността по отношение на индивидуализираните от ищеца недвижими и движими вещи.

В молба- обобщение от 04.03.2020г., депозирана по делото ищецът е конкретизирал предявените искове, уточнявайки че заявява следните претенции: да бъде обявена нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр.Несебър, поради липса на съгласие, противоречие със закона, заобикаляне на закона и симулация; да се обяви нищожността на упълномощителната сделка, поради сключването и при липса на съгласие; да се обяви недействителността на договора за покупко-продажба поради сключването му при липса на съгласие, тъй като пълномощникът е продал вместо да ипотекира имота с цел обезпечение на задълженията; да бъде признат за собственик на индивидуализираните недвижими имоти, както и на движимите вещи-обзавеждане в тези имоти, като бъде осъден ответника да върне тези вещи или заплати тяхната равностойност, ако същите са отчуждени, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

С определение №478 от 20.07.2022г. производството по делото е прекратено в частта му по предявените искове срещу „Ай Еф Джи Лизинг“АД с настоящо наименование 1

„Фосила“АД за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка, сключена между ищеца и Б.К., поради измама и липса на съгласие, както и за установяване недействителност на договора за покупко-продажба при липса на съгласие, тъй като пълномощникът Б.К. е продал вместо да ипотекира процесните имоти с цел обезпечение на задълженията си.

С определение №261 от 21.03.2023г. производството е прекратено в частта му по предявените искове срещу „Ай Еф Джи Лизинг“АД с настоящо наименование „Фосила“АД за унищожаване на договора за покупко-продажба като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, както и по иска за прогласяване недействителността на договора за покупко- продажба на основание чл.40 ЗЗД, като сключен във вреда на ищеца-С. Д. Б..

Книжата по делото са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

Налице са активна и пасивна процесуална легитимация на страните. Претенциите са допустими, а ищецът има правен интерес от заявяване на същите. Такъв е налице включително във връзка с исковете за установяване по отношение на ответника собственическите права на ищеца върху процесните недвижими имоти, както правото му на собственост върху движимите вещи, с които се твърди, че са били оборудвани апартаментите. Това дали вещите са във владение на ответника е въпрос по съществото на спора. Няма как да бъдат възприети и възраженията, че ответникът няма право да подаде отговор, тъй като същото е преклудирано. Ответното дружество като самостоятелна страна в процеса има право да подаде отговор и допълнителен такъв и тази му възможност, произтичаща от закона няма как да бъде преклудирана, поради обстоятелството, че е разпоредено залепване на уведомление по реда на чл.50 ал.4 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че на 27.12.2006 г. ищецът е придобил 35 (тридесет и пет) недвижими имота -незавършено строителство чрез нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж (нотариален акт ****** на Мария Бакърджиева - нотариус с peг. №110 на НК), които имоти се намират в четириетажна сграда за сезонно ползване, построена в имот с кадастрален номер *** по кадастралната карта на гр. Несебър. След въвеждането на сградата в експлоатация на 03.10.2007г. недвижимите имоти-самостоятелни обекти се отдавали под наем с пълно обзавеждане- за сезонно или за целогодишно ползване на трети лица. Преди началото на летен сезон 2016г., ищецът установил, че част от имотите му са прехвърлени на „АЙ ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" АД , ЕИК 200115990, без негово знание и съгласие. Сделката била сключена от името на Б., чрез пълномощник Б.К., който обаче обяснил на упълномощителя, че процесните обекти ще бъдат ипотекирани, като обезпечение за получаване на кредит от „Брайънс Проджектс България“ЕАД от финансова институция.

Сочи се в тази връзка, че ищецът е подведен и умишлено въведен в заблуждение за действията и последиците на горепосочената сделка, без да получи каквато и да е сума по нея. Покупко-продажбата обезпечавала друго правоотношение - договор за заем - по недопустим от закона начин- чрез прехвърляне право на собственост. Уточнява се също така, че ответникът предварително е станал собственик на процесните недвижими имоти на непазарна, недопустима, изключително ниска продажна цена. Налице било предварително удовлетворяване на ответника като финансова институция по начин, различен от този, предвиден в закона. Подобно съглашение по чл.152 ЗЗД било недействително, като се съобрази включително обстоятелството, че тъй като имотите вече са придобити за ответника е без значение как ще се развият отношенията по заемното правоотношение.

Освен това всеки един от недвижимите имоти бил обзаведен и годен за ползване като жилище. Апартаментите били прехвърлени без да са продадени движимите вещи - пълно жилищно обзавеждане в тях. Такова плащане за движимите вещи - жилищно обзавеждане нямало отразено в договора, поради което и същите следвало да се считат за собственост на 2 ищеца.

Казаното мотивирало правния интерес от предявяване на претенциите.

С уточняващи молби ищецът е заявил, че претендира да е собственик на 16 недвижими имоти, които е индивидуализирал и в това се изразява искането му към съда.

След узнаване от ответника за предявените искове и апортиране на самостоятелните обекти в „Амора БТ“,ЕООД, претенцията по отношение на апартаментите следвало да се счита за заявена само като установителна такава. Конкретизирани са и движимите вещи, находящи се във всеки от апартаментите /представени са в табличен вид описи на имуществото с посочване на неговата цена/, като се поддържа исковата претенция по чл.108 ЗС срещу ответника.

В молба-обобщение ищецът е изложил отново идентични фактически твърдения и формулирал претенциите си, включително е направил искане за привличане на трети лица помагачи- Б.К. и „Брайънс Проджектс България“ЕАД.

С постъпилия отговор на исковата молба е направено възражение за местна неподсъдност, както и такова за недопустимост на претенциите по чл.108 ЗС, поради това, че ответникът не владеел процесните недвижими имоти и движими вещи. Оспорват се изцяло заявените искове за връщане на процесните имоти и обзавеждане, а претенциите за нищожност на нотариалния акт, според ответника били бланкетно формулирани в едната им част, като по съществото си се явявали недоказани и неоснователни. Обсъдено е всяко от четирите въведени в исковата молба основания за недействителност на договора за покупкопродажба на имотите. Сочи се също така, че ищецът не бил навел твърдения, че не е получил цената на имотите. Взето е отношение и по останалите първоначално предявени искове: за унищожаване на договора за покупко-продажба като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия; за отмяна на договора за покупко-продажба на основание чл.40 ЗЗД, поради твърдяно споразумение във вреда на представлявания; за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба, поради сключването му при липса на съгласие, тъй като пълномощникът е продал, вместо да ипотекита имотите.

Специално внимание е отделено на исковете по чл.108 ЗС, които се оспорват, включително с аргумента, че ответникът не държи или владее вещите. Мотивирана е и позиция, че данни ищецът да е собственик на движимите вещи също не са налични по делото, поради което и изцяло в негова тежест било да докаже, че е оборудвал и обзавел процесните апартаменти, като и че претендираните вещи се намират в процесните имоти. Във връзка с искането да бъде платена действителната стойност на движимите вещи се въвеждат възражения, че ищецът не е посочил цената на този иск, нито е ангажирал доказателства за придобиване на обзавеждането.

В постъпило становище от ищеца от 29.04.2022г. е взето отношение по направените от ответника възражения, включително тези за липса на пасивна легитимация. Твърди се също така, че срокът за подаване на отговор бил изтекъл, а направените от ответника доказателствени искания следвало да се считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК. В доразвитие на заявеното от ищеца, че получената по договора за покупко-продажба от „Брайънс Проджектс България“ЕАД сума, представлява предоставен на същото дружество, от ответника, заем се посочва, че действителните отношения между страните /предвид невъзможността на ответника да осъществява банкова дейност/ са прехвърлянето на имотите да обезпечава изпълнение на друго задължение- изплащане на вноските по договор за лизинг. Твърди се в тази връзка, че ответникът никога не бил действал като купувач, а дружеството- лизингополучател не било ползвало имотите като такъв. Представени са писмени доказателства- пазарна оценка на процесните имоти, договори за финансов лизинг, сключени между ответника и „Брайънс Проджектс България“ЕАД, приемо-предавателни протоколи към договорите за лизинг, удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намират процесните имоти, нотариален акт от 30.10.2014г. за 3 учредяване на договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“АД.

Постъпила е допълнителна искова молба, в която се поддържат заявените от ищеца претенции. Последният се противопоставя на направените възражения, че исковете не са мотивирани и се свеждат до бланкетни твърдения, като излага съображения в тази връзка.

Оспорват се възраженията на ответната страна, че чрез нотариалния акт от 2012г. процесните имоти се продават от редовно упълномощено от продавача лице, без да се прави връзка с договора за лизинг и продажбата на процесните имоти. Според ищеца получената сума съгласно нотариалния акт представлява заемът предоставен на „Брайънс Проджектс България“ЕАД. Чрез тази покупко-продажба не само бил уговорен, но и осъществен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона.

Действителните отношения, според ищеца, се изразявали в това прехвърлянето на имотите да послужи като обезпечение на друго задължение, с което се заобикаляла забраната по чл.152 ЗЗД. По този начин ответникът вместо предоставяне на кредит срещу ипотека на имот е предоставил заем, но срещу обезпечение- придобиване на самото право на собственост върху имотите на ищеца. Съгласно чл.13.2 от договорите за лизинг с изплащане на вноските по лизинга лизингодателят се задължавал да предаде имота на трето лице или лизингополучателя чист от вещти тежести. Ответникът никога не бил действал като купувач, а „Брайънс Проджектс България“ЕАД не било ползвало имотите като същински лизингополучател, особено при отчитане на обстоятелството, че пълномощникът на ищеца не действал пряко, а чрез представляваното от него дружество. В нотариалния акт не било записано, че имотите се продават заедно с движимите вещи, но съобразяването на обстоятелството, че същите в действителност са обзаведени водело до извод за недействителност на сделката.