Решение № 173 от 22.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Плевен, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.А в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв.З. М. – защитник на подсъдимия А. В. Г., както и протест от РП-Плевен, подадени срещу присъда № 19/14.02.2024г., постановена по НОХД № 2044/2023г. по описа на РС-Плевен.

С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия А. В. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 2.02.2023г. в гр.Плевен, по хулигански подбуди причинил на С. П. Ш. от гр.Плевен лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и охлузвания по главата и крайниците, довели до болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Със същия съдебен акт подсъдимият А. В. Г. е признат за невинен за 1 това, че на 2.02.2023г. в гр.Плевен, противозаконно повредил чужда движима вещ - предна лява врата на лек автомобил „Мазда 2“, с peг.номер на табелите ***, собственост на П. Д. Ш. от гр.Угърчин, обл.Ловеч, със стойност на причинените имуществени вреди 250.00 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Отхвърлен е предявения от П. Д. Ш. граждански иск за сумата от 250 .00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща размера на причинената имуществена вреда в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение, като недоказан.

Подсъдимият А. В. Г. е осъден, основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати направените разноски по делото в размер на 352.30 лева, от които 252.30 лева - по сметка на ОДМВР -Плевен и 100.00 лева - по сметка на РС-Плевен.

Първоинстанционният съд е постановил, на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски във връзка с повдигнатото обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 от НК - сумата от 155.30 лева, разноски за съдебно-оценителна експертиза и изслушване на вещото лице по нея пред съда, да останат за сметка на държавата.

Постановено е веществените доказателства - 1 бр. компакт-диск, марка „HP DVD#R 4.7GB“, с файлове от записите на видеокамерите в района на местопроизшествието, да се унищожат по предвидения за това ред след влизане на присъдата в сила.

Във въззивната жалба и писменото й допълнение се сочи, че приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събраните доказателства.

Оспорва се, че деянието, за което подсъдимият е признат за виновен, е извършено от него по хулигански подбуди. Излага се една различна от приетата от съда фактическа обстановка и се прави собствен анализ на свидетелските показания. Твърди се личен мотив за деянието по чл.131 от НК, т.к. пострадалата била предизвикала с обидни думи пострадалия при неговата реакция. Споделят се мотивите на съда в оправдателната част на присъдата.

Във въззивния протест се възразява на оправдателния диспозитив, като прокурора се позовава на видео-техническата експертиза, от която приема, че деянието по чл.216 от НК е извършено. Приема, че стойността на вредите е 2 тази, посочена в заключението на оценителната експертиза, като не се коментира давността на изготвянето й. Прокурорът предлага да се отмени присъдата в оправдателната й част и подс.Г. да бъде признат за виновен и за деянието по чл.216, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя представител, изразява становище, че поддържа протеста с изложените в него доводи. Оспорва се въззивната жалба.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия А. В. Г. оспорва изцяло въззивния протест, който намира за неоснователен. Поддържа жалбата с изложените в нея доводи. Позовава се на решение на ПлОС, постановено по сходен казус.

Подсъдимият Г. заявява, че не е виновен за двете деяния и иска да бъде оправдан.

Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивния протест, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен.

Подадената въззивна жалба също е допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. Въззивният съд изцяло се съгласява с възприетите факти, за което намира за ненужно да се повтарят и в настоящия съдебен акт. Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства, кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически 3 положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените от първоинстанционния съд фактически констатации.

Безспорно установено е по делото, че на 2.02.2023г. в гр.Плевен, в района на кръговото кръстовище до банзиностанция „Шел“ е възникнало ПТП между управляваните от подсъдимия и от пострадалата автомобили.

Безспорно е установено също, че между двете лица е възникнал конфликт, съпроводен с реплики на висок тон, но никой от присъстващите в близост водачи на автомобили или други случайни лица не е чул съдържанието на изречените, както от пострадалата, така и от подсъдимия думи. А. Г. твърди, че Ш. го е обидила, но няма доказателства в тази насока. Безспорно е, че подсъдимият е изритал предна лява врата на автомобила на пострадалата, при което са причинени и физическите й травми, установени и доказани по делото.

Събраните, в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, доказателства, по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка, анализ и проверка всички, необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело, обстоятелства, доказателства и доказателствени средства, и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно фактите.

В мотивите си районният съд детайлно е изследвал обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, писмените доказателства, представени от страните в хода на съдебното следствие, а също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, по реда на чл.283 от НПК.

Първоинстанционният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателствени материали, като настоящата инстанция напълно 4 възприема и споделя както преценката на тези материали, така и изводите, които се правят въз основа на тях.

Спорно обстоятелство по делото е дали причинената на пострадалата С.

Ш. лека телесна повреда е по хулигански подбуди, каквото е и възражението във въззивната жалба на подсъдимия. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които сочи, че вербалният конфликт между подсъдимият и пострадалата е изключително кратък и се е развил в рамките на секунди. А. Г. няма данни да се е почувствал заплашен от Ш., а дори и да се е засегнал от кратките й реплики, според решаващия съд, това не може да се възприеме за основателен повод за поведението му. Правилно е преценено, че деянието на подсъдимия, обстановката, в която е сторено, интензитета на удара, съпоставени с кратката размяна на реплики между него и непозната за него жена, водят до категоричен извод, че с действията си Г. е целял да демонстрира явно неуважение към обществото и незачитане на правните норми в страната. Той не е имал личен мотив да нарани пострадалата, защото, видно от действията му, изразената агресия е насочена към автомобила на пострадалата и след удара му с крак по вратата е настъпила телесната повреда.

При тези действия по-логично е да се приеме, че подсъдимият не е искал да нарани пострадалата, а да демонстрира, както на нея, така и на останалите участници в движението, че тя е виновна за предизвиканото леко ПТП, защото няма умения да шофира.

Категорично въззивният съд не приема възражението във въззивната жалба за основателно, а именно, че липсват хулигански подбуди у подсъдимия при причинената телесна повреда на пострадалата.

Другото спорно обстоятелство по делото е дали има извършено от А. Г. престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд е приел, видно от видео-техническата експертиза, че има увреждане на вратата на автомобила на пострадалата, вследствие действията на подсъдимия. Приел е също, че извършената оценителна експертиза за определяне стойността на щетата е изготвена след оглед на автомобила, извършен приблизително 5 месеца след датата на деянието. През това време, има данни по делото, че процесният автомобил е участвал в друго ПТП, както и че е ремонтирана щетата, причинена от подсъдимия. Некоректно е назначена оценителната експертиза, в хода на досъдебното производство, като е възложена задача на 5 вещото лице да определи стойността на нанесената щета след оглед на автомобила близо 5 месеца след деянието, в ситуация, че този автомобил е във владение на ползвателя му и активно се управлява от него. Единствената находка за вида на увреждането, вследствие действията на подсъдимия, е от видео-техническата експертиза.

Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че, доколкото не се установява категорично, че изследваната от вещото лице щета по автомобила е тази, която е причинена от подсъдимия на 2.02.2023г., то не може да се приеме и че стойността на причинените от престъплението имуществени вреди е тази, посочена в заключението на оценителната експертиза и конкретизирана в обвинителния акт. Изводът на първоинстанционния съд, че е н едопустимо подсъдимият да бъде признат за виновен в това, че е повредил чужда вещ, без да е конкретизирано в каква степен я е повредил и какви са размерите на причинените вреди, напълно се споделя от въззивния съд . В тази връзка, правилно А. Г. е признат за невинен да е извършил престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Въззивният съд намира за правилни изводите на Плевенски районен съд относно определеното по вид и размер наказание за подс.Г. за престъплението по чл.131 от НК, както за гражданския иск и за разноските по делото.

Наложеното административно наказание ГЛОБА е съобразено с разпоредбата на чл.78а от НК, а размерът му е съответстващ на степента на обществена опасност на деянието.

По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си, настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще.