Решение № 1328 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д. като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110102927 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена искова претенция, с правно основание чл. 124 ГПК, от К. Д. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Р.“ № **, вх.**, ет.**, ап. **, с адрес за призоваване: град С., ул. „Т.Ш.“ № **ап.** срещу О. В., адрес: град В., бул. „О. п.п.“ № ** с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че О. В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № Р******* г. на ИД на АГКК, с площ 606 кв.м., находящ се в град В., район М., местност П., при граници на имота: *********; **********; **********; *********; ********.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Заявява, че владее процесния имот от 2012 г. като същият е ограден с ограда от бетонни колове и мрежа. В годините е оглеждала грозде като в последствие лозята са изкоренени и сега има 5 реда насаждения.

Твърди, че отглежда зеленчуци и плодни дръвчета като осъществява подрязване и плевене. Посочва, че в поземления имот има малка барака и външна тоалетна. Заявява, че владението й е необезпокоявано. Препятствана е да се снабди с констативен нотариален акт, тъй като ответникът е осуетил възможността й да се снабди с необходимите документи като твърди, че срещу мълчаливия отказ на ответника е инициирано административно дело № ***/2024 г. по описа на Административен съд – град Варна, приключило в полза на ищцата. Твърди, че на 15.07.2024 г. процесният имот е актуван като общински. Оспорва ответникът да е собственик на имота, тъй като липсва конкретно придобивно основание, а и съставеният акт за общинска собственост не е в състояние да легитимира ответника като собственик.

Обосновава интереса си от предявяване на настоящия иск с това, че се 1 позовава на оригинерно придобивно основание, а наличието на акт за общинска собственост препятства възможността да бъде призната за собственик. Уточнява, че упражняваното от нея владение е недобросъвестно, явно, трайно и необезпокоявано като е владяла имота само за себе си. Твърди, че е обективирала намерението си за своене спрямо общината. По реда на чл.

143 ГПК ищецът излага следните фактически твърдения, обективирани в молба от 11.08.2025 г., в която посочва, че имотът е бил придобит от Н. И. Н., починал 45 -та година, както и че е имало делба, която е извършена между наследниците като в дял на И. И. Н. е поставен процесния имот, който е предмет на настоящото исково производство. Заявява, че имотът винаги е бил частна собственост и никога не е бил одържавяван, никога не е бил предмет на процедури по параграф 4 от преходни и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ и респективно няма как да бъде придобит на осн. чл. 19, тъй като винаги е имал собственик. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от страна на ответника, с който заявява, че оспорва предявената искова претенция.

Твърди, че се легитимира като собственик на имота, на основание издаден Акт за общинска собственост № ********/2024 г., вписан в СВ – В. под № **, том **, дело № *****/18.07.2024 г. Заявява, че е придобила имота по силата на закона, на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ като е налице пълна идентичност между новообразувания поземлен имот *** и имота, посочен в Акта за частна общинска собственост. Посочва, че имотът към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ не се намира в границите на урбанизираната територия, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, поради което е със статут на земеделска земя. Заявява, че имотът не е държавна собственост, няма постъпили реституционни претенции. Уточнява, че в КП от 1999 г. е записан като собственик И. Н. И. и И. Н. И., а в ПКП към ПНИ на И. Н. И., а по ПНИ е записан на неидентифициран собственик. Посочва, че няма данни за реализирани реституционни процедури и липсва ползвател, който да е трансформирал правото си на ползване. Твърди, че към датата на приемане на ЗСПЗЗ територията, в която попада имотът е земеделска земя като без значение за предмета на спора е фактът, че от 2000 г. земята е загубила земеделския си характер. Оспорва ищецът да е придобил имота по давност, тъй като давност не тече до момента, в който общината го е придобила, а освен това давност започва да тече от влизане в сила на ПНИ, тъй като с него се установяват границите на имотите и се индивидуализират. Придобивна давност не тече от 25.03.1941 г. до 01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г., поради което ищцата не може да придобие имота по давност. Оспорва владението да е противопоставено на собственика – О. В.. Имотът е деклариран едва през 2023 г., което е за целите на обстоятелствената проверка, а и режимът по ЗМДТ е декларативен. Освен това същата пред административния орган не може да каже за кой имот е подала извършването на съответната административна услуга и дори не може да подпише 2 документите, тъй като си е счупила ръката преди години. Оспорва владението да е явно и необезпокоявано и имотът да се владее и обработва от ищцата.

Оспорва засаждането на лозя, отглеждането на зеленчуци и плодни дръвчета.

Оспорва наличието на правен интерес у ищцата. Моли за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес, а в условията на евентуалност отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство е приет акт № ******** от 15.07.2024 г. за частна общинска собственост, от който е видно, че същият се отнА. до поземлен имот с идентификатор *********, с площ от 606 кв.м., при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатор №№ *********; ******; ******;

*****; ******. В него е посочено правно основание за придобиването му – чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.

От решение № ****/11.03.2024 г. по адм. д. № ***/2023 г. по описа на Административен съд – град Варна е видно, че се отменя мълчалив отказ на Кмета на О. В. по заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост рег. № ******/04.10.2023 г. за проверка на молба декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлени имот с идентификатор *********, с площ от 606 кв.м., находящ се в град В. местност П., район М., подадено от К. Д. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Р.“ № **, вх.**, ет.**, ап. **. Горецитираното решение е потвърдено с решение № ***/30.10.2024 г. по адм. д. № ****/2024 г. по описа на Върховен административен съд. Цитираните административни дела - адм. д. № ***/2023 г. по описа на Административен съд – град Варна и адм. д. № ****/2024 г. по описа на Върховен административен съд, са приобщени в цялост, към доказателствения материал по делото.

От представената и приета по делото преписка за съставяне на № ******** от 15.07.2024 г. за частна общинска собственост е видно, че процесният имот е с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване и за същия няма документ за собственост. Отразен е на неидентифициран собственик. В удостоверение от 13.12.2024 г., издадено от кмета на О. В. е видно, че за процесният имот е съставен акт за общинска собственост като същият е общинска собственост, на основание чл. 25 ЗСПЗЗ. Отразено е, че имотът попада в територия по §4, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ като по КП от 1968 г. е без записан в разписния лист собственик, както и в кадастралния план от 1999 г., а съгласно ПУП – ПРЗ площ от 46 кв.м. попада в улична регулация. За имота няма данни за реализирани реституционни претенции за възстановяване собствеността и постановени решения за процесния имот. Няма данни да е предоставян за ползване на К. М..

Приобщено по делото е гр.д. № ****/1987 г. по описа на Районен съд – град Варна, от което е видно, че същото е за делба на между И. Н. И. и И. Н. И.

3 по отношение на недвижим имот, лозе от 1200 кв.м., находящо се в местност „П.“, попадащо в зона за здравни и курортни нужди, в землището на град Варна. Установява се, че последната е допусната и имотът, предмет на делбата е поделен между страните на два дяла – първи лозе от 600 кв.м. с планоснимачен номер 454 по плана на местността „П.“ и втори – лозе от 600 кв.м с планоснимачен номер 454-А по плана на местността „П.“.

От приобщеното гражданско дело № ****/1972 г. по описа на Районен съд – град Варна се установява, че същото е с предмет делба по отношение на имот с лозе – хавра, находящо се в землището на град В., м. „Т.“ като същият е поделен на пет равни дяла между съделителите И. Н. И., И. Н. И., М. И. И., А.

И. Ц., М. И.Ш. и Н. И.И..

Като писмено доказателство по делото е приета информация, предоставена от Областен управител на Област Варна, от 07.08.2025 г., от която се установява, че ПНИ на местност П. е одобрен със заповед № *****/03.05.2010 г. на областния управител като в частта за новообразуван имот № ***, заповедта не е обжалвана и е влязла в законна сила на 03.06.2010 г., предвид обнародването й в Държавен вестник бр.37/18.05.2010 г.

Като писмени доказателства са приети договор за доброволна делба на съсобствен имот от 24.10.1996 г., сключен между И. Н. И. и И. Н. И. относно имот с пл. № 455 по КП от 1968 г., находящ се в град В., местност „Т.“ и нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № **, том **, дело № ****/19.04.1996 г. на нотариус с район на действие Районен съд – град Варна.

От заключението по приетата по делото съдебно техническа експертиза се установява, че действащия план по отношение на имот с идентификатор ********* е кадастралния план, одобрен със заповед № Р******* г. на ИД на АГКК с последно изменение със заповед № КД *******/19.04.2011 г. на началника на СГКК – Варна. Процесният имот попада в обособена територия на селищно образувание м. „П.“ от 30.05.2000 г. По плана от 1968 г. процесният имот попада с площ от 602 кв.м. в севеР.падната част на имот № 454, без вписване на собственик в разписния лист, а останалата част от 4 кв.м. попада в обслужващ път. По одобрения със заповед № ********/19.01.1999 г. на МРРБ кадастрален план на м. П., процесният имот представлява севеР.падната част от имот ***, който е записан на И. Н. И. и И. Н. И. – без вписан документ за собственост. Със заповед № *****/24.11.1999 г. на Кмета на О. В. в поземлен имот с № *** по КП от ***** г. са попълнени имоти № *** на И. Н. И. и № *** на наследниците на И. Н. И., видно от заповед № Р***/24.11.1999 г. на кмета на О. В. и скица на част от местност „П.“. Вещото лице е посочило, че процесният имот с идентификатор ********* съответства на имот *** по заповед № Р-***/24.11.1999 г. на кмета на О. В. и скица на част от местност „П.“. С решение № **** по протокол № 32/21.09.2005 г. на Общински съвет Варна е одобрен ПУП – ПРЗ на СО „П.“, ррайон м., град В., с който за процесния имот се отрежда УПИ IV-***, кв.16, с площ 560 кв.м. и 46 4 кв.м. от имота, попадат в улична регулация. Със заповед № РД – ******/03.05.2010 г. на Областния управител на област Варна е одобрен ПНИ на СО „П.“ като процесния имот е идентичен с новообразуван имот № *** по к.р. с площ от 606,12 кв.м., записан в регистъра на неидентифициран собственик. Съгласно КП на ползвателите, част от помощен кадастрален план, неразделна част от ПНИ на СО „П.“ процесният имот представлява севеР.падната част от имот № ***, записан в регистъра на И. Н. И., а съобразно ПКП, попада в стар имот № ***, записан в списъка – „неидентифицирана собственост“. С оглед последното изменение на КККР на район Младост, одобрен със заповед № КД *****/19.04.2011 г. на Началника на СГКК – Варна процесният имот е записан на „неидентифициран собственик“, а към ноември 2025 г. е записан в регистъра на О. В., на основание издаден Акт за частна общинска собственост от 15.07.2024 г.